“Обединена Европа не съществува”

Според Збигнев БЖЕЖИНСКИ *, САЩ нямат реални съперници в ръководствоо на световните дела

Г-н Бжежински, през месеците след 11 септември постоянно се твърди, че светът вече никога няма да бъде същия. И Вие ли мислите така?

Подобни формулировки винаги се използват след всяко значително и, особено, шокиращо събитие. Задача на анализаторите обаче е, да огледат събитието отстрани и след това да си зададат въпроса, какви реални и съществени промени са настъпили след него. И тогава ще ни стане ясно, че редица принципни въпроси, свързани със съотношението на силите в света, всъщност не са претърпели особена промяна, дори и след едно толкова трагично събитие.

Доколко важен е европейският принос в борбата с тероризма?

Приносът за борбата с тероризма в самата Европа е важен, даже много. Що се отнася до приноса на европейците във военната кампания в Афганистан, такъв няма. Има символично британско участие, но европейски принос няма. Макар че някои европейски държави планираха да се включат.

Имате предвид Германия?

Германците имаха такова намерение, те даже изпратиха някакво подразделение. Което е похвално. Само че немците ги няма нито в Афганистан, нито в небето над него. Може би ще има европейско участие в състава на умиротворителните сили в тази страна, но за това може да се говори едва след окончателното приключване на сраженията.

Какво означаваше операцията в Афганистан за НАТО и държавите, играещи важна роля в този пакт?

Очевидно е, че НАТО много трудно може да бъде действително ефективна извън пределите на Европа. Ако Алиансът иска да има решаващ принос за стабилността в света, това трябва да се промени. В същото време, събитията от последните месеци показаха, че обединена в политическо и военно отношение Европа просто не съществува. Има отделни европейски държави с различна степен на готовност да действат извън границите на континента и с много различни, но, в крайна сметка, ограничени възможности за да го направят. И това също трябва да се промени.

Вярвате ли, че през следващите две-три години може да бъде отбелязан значителен прогрес в тази сфера?

Всичко изцяло зависи от европейците. Ако са готови да отделят повече средства за да могат да създадат пълноценни европейски сили за бързо реагиране, тогава Европа, във военен и политически план, действително ще излезе на световната арена. Но, струва ми се, че в този случай скептицизмът е уместен, особено като виждаме, колко бавно действат европейските партии и техните избиратели, когато става въпрос за финансово участие и за отказ от политически суверенитет, така че Европа наистина да може да действа като едно цяло не само в икономическата, но и във военно-политическата сфера.

Смятате ли, че “новото приятелство” между Запада и Русия ще бъде трайно?

Тук вече става въпрос не за промените след 11-ти септември, а за тези след 1991: Русия трябва да се обърне с лице към Запада, тя просто няма друг избор. На Изток, между Централна Европа, враждебният в значителна степен ислямски свят на Юг, Япония и Китай, се простира огромно пространство, където живеят само 145 милиона души, броят на които продължава да намалява. Ако Русия иска да запази контрола си над Изтока, ако се стреми онова, което навремето Дьо Гол наричаше “Европа до Урал” , да стане реалност (дори и не в буквалния смисъл), то Москва трябва да се ориентира към Запада. Този процес не е нов и той ще продължи да се развива.

А какво стана с носталгията на Москва по Империята? Съществува ли все още?

Разбира се, съществува. Русия иска да “пробие” на Запад с целия си кръг от интереси и с традиционния ескорт от зависими от нея (или разполагащи с ограничен суверенитет) държави. Впрочем, последното се отнася в някаква степен и до балтийските републики, на които Москва отказва правото да влязат в НАТО. Западът следва да поощрява движението на Русия в своята посока, но по начин, който да отучи руснаците от тази стара носталгия.

Доколко благоразумна крачка в това отношение е по-нататъшното разширяване на НАТО?

Това би имало решаващо значение. Тази крачка би отстранила всичко, което представлява главното препятствие за конструктивните отношения между Русия и Европа – неувереността в това, какво всъщност представлява Европа и стремежът за собствена сфера на имперско влияние. Тя би направила Русия по-ясна и предсказуема, т.е. в част от Европа. Защото Европа вече не признава наличието на сфери, в които силните държави да ограничават суверенитета на останалите. И това велико историческо завоевание не трябва да се жертва в името на европейско-руското сближаване.

Кои страни, според Вас, ще могат да влязат в НАТО през ноември 2002?

Предполагам, че седем централноевропейски държави, включително трите прибалтийски републики, под една или друга форма ще бъдат поканени в пакта.

Стои ли в политическия дневен ред на Запада членството на Русия в НАТО?

Защо не. В крайна сметка, да. Но не трябва да си правим илюзии, че това може да стане в близко време. Междувременно можем да разширяваме сътрудничеството си с Русия, съхранявайки общите ценности, които определят смисъла на евро-атлантическата общност и вътрешната и дейност.

Тогава, защо вместо да търси компромис с Москва, Вашингтон предпочете едностранно да денонсира Договора за противоракетната отбрана от 70-те?

Това наше решение не влияе върху международния статут на Русия. Този статут е по-скоро производна от нивото и на развитие, в зависимост от което, тя или се смята, или не се смята, за конструктивен член на международната общност, а също и от средствата, с които Москва възнамерява да решава собствените си сложни проблеми – независимо, дали става въпрос за свободата на пресата, за чеченската война или за трагедия, като гибелта на подводницата “Курск” например.

Не мислите ли, че денонсирайки договора, САЩ стимулират качествени промени в трансатлантическите отношения?

Истинският проблем на НАТО е свързан със силовата диспропорция между САЩ и отделните европейски държави. И тази диспропорция няма да изчезне докато Европа действително не се превърне в единна политическа и военна общност.

Казахте, че пред Москва няма друг път, освен сближаването с Европа. Нима наистина няма и други възможности и, дали Европа е в състояние да интегрира Русия, заедно с Кавказ, Сибир и Далечния Изток?

Имайки предвид геополитическото положение на Русия, не мисля, че тя може да следва някакъв собствен и особен път на развитие, който да не изисква тесни връзки с евроатлантическата общност. Геополитическата ситуация, в която се намира Москва, е много сложна и съдържа ред потенциални опасности. Както вече отбелязах, ако Русия не установи особено тесни връзки с евроатлантическата общност, възможно е в определен момент идеята на Дьо Гол за “Европа до Урал” да се превърне в реалност, при това във форма, която едва ли ще се хареса на болшинството руснаци.

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]
* Интервюто публикуваме с любезното съдействие на Герхард Гнаук от Берлин (DW) и Марина Калашникова от Москва (НГ)