В края на ноември миналата година, в претъпканата с възторжени фенове Зала-1 на НДК, пиринската магьосница Николина Чакърдъкова представи поредния си албум “Пуста младост”, накарал специалистите да я определят като “феноменално явление” сред плеядата млади и талантливи изпълнители на автентичен български фолклор.

Родена през 1969 в Гоце Делчев, в семейство, където музиката открай време е издигната в култ, Николина излиза

още на четиринадесет години. Веднага след това е привлечена в Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци в родния си град. Първите си уроци по пеене и сценично поведение получава от Запрю Икономов - един от най-големите познавачи на автентичния фолклор от Югозападна България. През 80-те се утвърждава като солистка в ансамбъла, заедно с който предизвиква възторга на публиката, както у нас, така и в Западна Европа и Канада. През 1987 пък е поканена от професор Кирил Стефанов в Държавния ансамбъл за народни песни и танци “Пирин” в Благоевград.

Дебютният и солов албум “Чакай ма, батьо Ванчо” се появява през 1996. Въпреки сравнително малкия тираж, той дава възможност на доста хора, както и на музикалната критика, да оценят невероятния самобитен талант на младата изпълнителка, чиито изключително красив и богат глас идеално пасва на характерната ритмика на македонската песен. Николина Чакърдъкова органично съчетава големите си природни заложби с една много сериозна музикална култура и характерна артистичност, а това прави изпълненията и привлекателни дори за онези, които иначе не си падат по родния фалклор.

Истинският и пробив обаче е свързан с появата на втория албум “Любов и мъка от Македония”, издаден от “Ара” в началото на 2001, и съпроводен с грандиозен танцово-музикален спектакъл. Николина е първата, и засега единствената, българска певица, нагърбила се с трудната задача да прави концерт-спектакъл с подобен размер, наподобяващ донякъде впечатляващите шоута, съпровождащи изявите на най-големите имена в различните направления на съвременната популярна музика в света.

С подобен спектакъл бе съпроводена и промоцията на третия и диск “Пуста младост”. Този път обаче, носталгичното настроение, доминиращо в предишния албум, бе заменено от жизнерадостна и оптимистичната атмосфера, която излъчват както самите песни на Николина, така и изпълненията на Неврокопския ансамбъл и “подгряващите” певци Иван Дяков и Георги Жбантов. Според един критик, “невъобразимата шарения на този спектакъл няпомня за везаните женски престилки, плетените чорапи, тъканите черги и халища, типични за хората от Пиринския край, карайки слушателите да се почувстват част от един, малко позабравен, но безкрайно близък до душата им романтичен свят”.

Още първата песен “Ах, къде е мойто либе”, подсказва, че в основата на албума е поставена любовната тема, продължена в “Чешма шарена” и изпълнените с искрен и дълбок драматизъм “Цветините очи черешови”, “Око мое бисерно” или заглавната “Пуста младост”. С нея органично се преплитат и темите за любовта към родния край (“Защо си ме майко родила”, “Мой гълъбе” и “Мой роден край”) и неволите на гурбетчийството. В края на албума всички тези чувства сякаш се изливат в заключителното “ситно хоро”, носещо

и настройващо слушатела отново и отново да се връща към тази великолепна музика.

Омайващият, топъл и чувствен глас на Николина Чакърдъкова отлично се съчетава с талантливите аранжименти на Стоян Джамбазов (Джемби), както и с изпълненията на виртуозните инструменталисти от оркестър “Щуро маке”.

В съчетание с хореографските постановки на Георги Хинов, впечатляващите декори и страхотните костюми (част от тях могат да се видят и на обложките ва диска) на известния етнограф Васил Докев, изявите на Николина действително се превръщат в почти неземно преживяване, което не може да остави никой от слушателите и равнодушен. Неслучайно, непосредствено след концерта-промоция на последия и албум, присъстващия на него президент на Републиката Георги Първанов чистосърдечно сподели, че никога преди това не се е чувствал по-българин.