Президентът и неговите публики

Георги Първанов между политическата реторика и държавното управление

Д-р Иванка МАВРОДИЕВА*

Комуникативните умения са съществен елемент от персоналния имидж на всеки лидер и държавник. Погледнат в този план, новият президент на Републиката, без да е завладяващ масите оратор, притежава несъмнени качества на комуникатор, успешно изявяващ се пред различни аудитории от участниците в партийните форуми и твърдия “червен” електорат, през депутатите в Парламента и журналистите, до политическите опоненти и чуждите държавници.

Подобно на други изявени политици от последните десетина години (Луканов, Виденов, Костов) и Първанов изговаря по специфичен сонорната съгласна р, но се стреми да шлифова изказа си така, че това да не се забелязва и не пречи при възприемане смисъла на думите. Бавният му темп на говорене от недостатък сякаш се превръща в предимство - той се опитва да създаде впечатление, че обмисля изразите, спокойно търси подходящите думи и не прибързва. Относително дългите паузи, които прави не са изпълнени с паразитни звуци, засилвайки впечатлението за внимателно прецизиране на изреченията. Първанов предпочита винаги да има опорни точки, текстове, писмени документи и доказателства пред себе си и не обича да залага (като Петър Стоянов например) на експромтното, импровизирано, свободно говорене. Като ход при изграждане на

Комуникативната му стратегия

неговият екип, а и той самият, създадоха друг фокус и механизъм на вербалната част чрез невербалната традиционният делови вид, поддържана фигура и прическа, както и отказът от безумно скъпите костюми и аксесоари.

За четири години (1997-2001) Първанов усвои до съвършенство тънкостите на вътрешнопартийната комуникация, съобразявайки се с факта, че трябваше да убеждава вече не хомогенна дисциплинирана маса от хора, а хетерогенна аудитория, чиито ценности не винаги бяха статични, а реакциите предвидими. И макар че комуникацията му с “вътрешните публики” на БСП (членска маса и амбициозни управленци), колкото и да бе следена от медиите, трудно може да бъде подложена на дисекция и разгадана докрай, очевидно е, че той успя да намери крехкия баланс между масата от хора с побелели коси, все още възприемащи НАТО през призмата на някогашното ни членство във Варшавския пакт или ЕС през спомена за СИВ, и активното про-западно ориентирано малцинство, настояващо за радикални промени и модернизация.

Впрочем, самото му изкачване в партийната йерархия стана не толкова и не само на базата на доказаните лидерски умения, колкото на качествата на комуникатор и парламентьор, демонстрирани още по време на местните избори в Кърджали през 1995. Старателно избявайки да бъде в нечия сянка или да подражава видимо на някого, Първанов натрупа сериозен ораторски опит и като народен представител. В Парламента, той бе активен, но не и агресивен, избягвайки (за разлика от мнозина свои колеги) грубите нападки срещу противника. Залагайки още от 1997 на дистанцирането си от негативните наслоения и връзката с Жан Виденов, Първанов съумя да се позиционира в родното политическо пространство като умерен, комуникативен, гъвкав, инициативен политически актьор. На още след местните избори през 1999 и, особено през пролетта и есента на 2001, стана ясно, че той притежава и несъмнени лидерски амбиции, както и, че самооценката му за собствените качества и място като политик е достатъчно висока. Неслучайно и предизборното му послание бе “Идвам, защото мога”.

Медийните изяви на Първанов бяха базирани на активното участие в сериозни телевизионни и радиопредавания и интервюта по важни събития от политическия живот на България. Щабът му на внимателно планираше и анализираше изявите му в медиите, опитвайки се да избегне пренасищането на публичното пространство с постоянни появи, както и затъването в дребнотемие. На свой ред червеният пресцентър заложи на редовните брифинги и пресконференции от партийната централа, активизирайкии максимално официалните канали за подаване на информация, не допускайки активиране на “канала на слуховете”. Любезността към журналистите бе друг премерен ход, наложен от самият Първанов в публичните му изяви.

Една от опорите в изграждането на неговия персонален имидж бе образът на историка с докторска степен, различен както от нихилистично настроения към всичко “интелектуалец”, така и от традиционния “книжен плъх”. Социалистическият лидер съзнателно запази официалния тон и изказ, изхождайки от социалния си статус (научен работник), а не от социалния си (работническо-селски )произход. Ето защо разговорните изрази не станаха част от политическия му език. Той предпочете изчистената фраза, заложи на по-кратките изречения, а в случаите, когато целеше да внесе повече яснота и образност, прибягваше до фразеологизми, разбираеми за слушателите. В речите, полемиките и медийните си участия Първанов се стремеше да бъде критичен, ироничен, но не и жлъчен.

Посланията му в

Президентската кампания

изготвени от опитни партийни логографи (спийчмекъри), се характеризираха с обновена лексикология и нови идеологеми, с образност, но без помпозност. В речите му с висока честота се срещаха терминологични съчетания и изрази като социалноангажиран президент, обединител на нацията, президент на всички българи, президентът е баща на нацията, трябва да бъдеш син на тази нация, На България е нужен друг президент. Държавният глава трябва да бъде почтен, разумен и обърнат с лице към проблемите на обикновените хора. Носещи позитивно звучене, те целяха привличане на електорат, далеч извън границите на лявото пространство, т.е. на хората, уморени от досегашния стил на политическо поведение и управление в България.

Успешната комуникативна стратегия на един политик изисква съчетаването на образност и премерени в емоционален аспект апели. В това отношение Първанов рядко пропускаше в края на речите си да изброи, във възходящ ред, исконните ценности на българина: Не пропускайте възможността чрез своя глас да дадете решаващия си принос да се промени към по-добро животът ви - на вас, вашето семейство, на вашия регион, на Отечеството ни!

В месеците, непосредствено след президентските избори, той продължи линията на активно участие в политическия живот, изказвайки мнения по редица важни въпроси и опитвайки се да демонстрира желание за приемственост в работата на президентската институция. И макар че изразява позицията си вече далеч по-твърдо и със самочувствие, продължава да залага на гъвкавостта и дипломатичността. Бавната и плавна промяна в комуникативния му стил е определена и предизвикана от самия преход от чисто политическата комуникация към държавно-политическия дискурс. А как ще стане той и по какъв начин Първанов ще използва силата на словото в държавното управление тепърва предстои да видим.

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]
* Преподавател по реторика във Философския факултет на СУ