Едва ли някога е имало съмнение, че според християн-демократските разбирания на премиера Иван Костов - “Държавата това е той”. “Той е“ и неговият НСРТ. Пак според набожно-демократските разбирания на СДС (и с основание това е световна практика), който дава парите, той заръчва и музиката. Тогава, как може неговото радио, държавното радио да критикува най-демократичното и пълномандатно правителство? За какво ги хранят журналистите? Храни “Хоризонт”, за да те лае.

Всъщност, проблемът на Командира е, че тия хранени недохранени люде - журналистите де, взеха все по-открито да му напомнят, че трябва да “храни” и един цял народ, при това европейски. А пък въпросното правителство вече цял четиригодишен мандат все ни “храни” със заветните 200 марки….., но въпросът е за държавното радио. Наистина, то бе единствената по-свободна, или да го кажем по-обществена, медия. А идат избори. Ясно е, че трябва да се настроят интелектуалните лири и профанските чалги в проправителствен тон.

Но не подценявайте НСРТ.

Принципът е стар - разделя и владей. Омаскариха първите СДС-протежета, затова се издига една мижитурка от “Христо Ботев”, която ще прокара “най-послушните професионал-демократи” в Управителния съвет и ще последва познатото ни….“Вся власт Советам”. Издигнатият последен шеф е отчаян, мачкан, уволняван, с комплекси за интелектуалност. Той няма повече, какво да губи и ще отстоява всяка кауза докрай. Тук има и една изненада за Командира. Все пак “несеретейците” не са чак толкова малоумни и си оставят резерви, при евентуална смяна на правителството. Затова твърдят, че постоянно ще следят, как господин Иван Бориславов изпълнява задълженията си и ако трябва ще прекъснат тригодишния му мандат. Така запазват възможността да се подложат на новия премиер и хем да запазят местенцата си, хем да изберат новият угоден нему. Господин Министър-председател, не подценявайте блюдолизничеството на своите синекури. Защото основен мотив на всеки подчинен е, че трябва да надживее и поредния си началник. Разбира се премиерът си изми ръцете с НСРТ и се дистанцира от конфликта, тъй като уж не е страна в спора. Президентът, както винаги извади “мекия брус” и заяви, че ще се срещне, че ще разговаря, че ако Бориславов не докаже…… Ясно, ако не мине Бориславов ще извадят следващия “титан” на радиофонията.

В “Хоризонт” има доста кадърни журналисти. Но всяко стадо си има и шугата. Например хора със сексуални малоформации, които като не могат да правят любов, правят радио извън контрол. Удобни са отвсякъде за критика. Но, както казахме, целта на казуса “Бориславов” е да се разделя и владее. Да се насъскат журналистите от “Христо Ботев” срещу тези от “Хоризонт”. Елементарно, но надеждно. Разликите в системите за заплащане на водещите журналисти в “Хоризонт” и останалия “пълнеж” от “Христо Ботев” и техническия персонал са значителни. Така че, новият директор идва и обещава промени, увеличения на заплатите и …т.н., все в очакваното светло бъдеще. Вдигането на щатните заплати пък ще се обвърже със съкращаването на щата. Естествено, че в една ситуация на съкращение всеки ще се замисли, какво ще плещи по радиото и кого ще критикува.

Тъжното е, че доста способни хора от “Христо Ботев” не намират сили да отидат и дискутират с бунтуващите се “звезди” на “Хоризонт”, не за бъдещият генерален директор, а за това какво радио да бъде “Христо Ботев”. Тъжното е, че и повечето “звезди” на “Хоризонт” се възприемат толкова насериозно, че не ги интересуват другите. Лошото е, че в конфликта няма място за компромиси. Командира не е научен да отстъпва.

Затова всички видове власти около казана на властта, ще насъскат “четвъртата власт”, сиреч останалата маша от медии, срещу бунтовниците в “Хоризонт”. В края на краищата дори и при най-демократичното управление медиите или така наречената “четвърта власт”, са само проекция на нечии по-явни или скрити икономически, политически и др. интереси.

В по-уредените страни гражданското обществото дели мегдан с държавата, политиката и бизнеса именно чрез медиите. В държавната демокрация на синьо-червената власт от последните 10 години обаче, няма място за гражданското общество и неговите механизми, а това е и една от причините за липсата на истински реформи.