“Новите оръжия”, или за новия военно-промишлен комплекс на България

Вместо само да се вайкаме за безвъзвратните поражение в родната военна промишленост, следва да потърсим нови ниши за нея и да се настаним там, каквото и да ни струва това

Иво ИВАНОВ

Напоследък, обслужвайки една от многото рекламно–пропагандни кампании на Пентагона, световните и нашите медии все по-често пишат за така наречените “хуманни” оръжия на бъдещето. Ако оставим настрана безсмислицата наречена “хуманна война”, оръжията на бъдещето, както и онези на миналото (независимо дали чук, брадва, меч или милитаризиран компютър) винаги са се правели и ще се правят само с една антихуманна цел – да убиват и разрушават. Твърдението едва ли се нуждае от доказателства. Ако отворим броевете на българския “Военен журнал”* от края на ХІХ век, ще видим, че една от най-често срещаните теми е преминаването към тогавашното малокалибрено оръжие между 7 и 8 мм. Интересното е, че в това доста прилично за времето си издание, можем да открием и твърде големи и сериозни преводни статии за “хуманността” на новото малокалибрено оръжие. От тях можем да научим например, че във Виена през 1891 се е провела надлежната международна конференция на военни лекари и специалисти, които загрижено са обсъждали, какви “по-хуманни”, “малки” и “не така опасни” рани прави, същото това оръжие, с което се водеха двете световни войни през ХХ-ти век. И за да приключим темата, ще цитираме руският генерал Владимир Слипченко, които на 18.01.2002 г. писа във в-к “Известия”: “САЩ изпреварват света с цяло поколение войни. Създаването на национална система за ПРО и “складирането” на ядрените бойни заряди са само уловки, прикриващи главната цел на Америка – до 2010 напълно да превъоръжи своята армия с високотехнологично оръжие.”

На този фон повече от 10 години слушаме воплите за

Гибелта и разкапването на българския военно-промишлен комплекс

Сълзите са основателни, доколкото си отидоха специалисти и сработени екипи за проектиране и производство на оръжие и доколкото се изгуби приемствеността между старото и новото. Но в действителност трябва да отчетем, че загиването на родният ВПК бе предизвестено и обвързано с вътрешно и външнополитическите промени, със загиването на Варшавския договор, както и с попадането на военните, държавно-социалистически предприятия в международна конкурентна среда, без да имат и най-малката подкрепа на своята държавност.

Това вече беше. Без да засягаме никого, но повечето от истинските бисери на отишлия си български ВПК са оръжия на миналото, оръжия на ХХ и дори технологии на ХІХ век. Затова пък, както казва фон дер Голц: “Бъдещето не принадлежи на никого”. Според Алвин Тофлър, гуруто на съвременния мениджмънт: “промените не могат да се прогнозират, те трябва да се изпреварват”. Тоест, нека си зададем въпроса, кои са изпреварващите производства за възраждане и развитие на българския ВПК?

Първата насока е информационната. Според повечето изследователи, цивилизацията ни върви от доминацията на “homo sapiense” към тази на “homo informaticus”. Тук има един съществен нюанс – информиран не значи знаещ. Да си знаещ означава не само да можеш да събереш нужната ти информация, но и да можеш да я отсееш и, най-важното, да я използваш. Докато у нас повечето хора бъркат информацията и информационното само с простото използване на компютъра. Бъдещата война определено ще е информационна. Всички съвременни оръжейни системи и средства за отразяване притежават някаква електронна памет и бордови компютри, които все още подлежат на влияние от човешкия фактор. В момента няма публична информация, в какво състояние са българските военно-информационни системи, тяхното командване, и управление. При отделянето дори на неголеми средства е възможно да се разработят програмни продукти, методи и системи за неутрализиране на противниковите електронни системи, както и за защита и дублиране на отбранителните ни информационни системи. В тази насока могат широко да се привличат цивилни специалисти и средства, тъй като голяма част от военните информационни системи се преплитат с гражданските. Изключително конвентируеми са софтуерите, разработващи нови информационни продукти за свръзка, навигация, разузнаване, прехващане и имитация на заблуждаваща информация. За съжаление, в момента България не може да произвежда евтини електронни компоненти, но спокойно може да закупува на азиатските пазари необходимите електронни елементи, които да се композират в

Нови апарати и уреди

В информативен порядък трябва да споменем, че се намираме на прага на създаването на нови радиолокационни средства, които, най-малкото, ще намалят ефективността на така наречените технологии от типа “Стелт”. Това са разработки, които са скъпи, но въпреки това, тъй като не съществува движеща се материя и информация, които да не оставят следа във времето и пространството, те не бива да се изпускат от вниманието и на българските специалисти. Намираме се също на прага за навлизането на нови технологии в областта на двигателите, горивата и бронебойната защита. И докато първите две насоки са далеч от сегашните ни възможности, определено си струва да се замислим, че различните видове сплави и композитни материали вече са изчерпили досегашните си възможности. Бъдещето принадлежи на полевите средства за защита срещу поразяващите оръжия. Тоест, ще имаме танкове и бронетранспортьори с олекотена бронебойна защита срещу ръчно огнестрелно оръжие, но танковете и броненосците на бъдещето ще имат полеви генератори и локационни системи, улавящи насочените към тях поразяващи боеприпаси, които ще бъдат отклонявани от траекторията си с елементарни и конвенционални средства.

На прехода между старите и новите броневи системи, тази година ние например трябва да се занимаем със съвсем семплия, но насъщен за българския ВПК въпрос, какво да направим с ходовата част на всички танкове и бронетранспортьори подлежащи на унищожение по Парижките споразумения? Напълно рентабилно е те да бъдат преработени във всевъзможни видове влекачи, противопожарни и други инженерни машини за използване в гражданския и военен сектор или просто да бъдат консервирани, като база за бъдещи производства.

Според оценките на Пентагона, през следващото десетилетие 50% от всички бойни действия ще се водят в населени места, а около 2025 година този показател може да нарасне и до 75-80%. Световния опит в конфликтите с ниска интензивност (Ливан, Гренада, Сомалия, Косово, Чечня), показват, че воденето на боевете в населени места се характеризира с високи загуби, мигновена промяна на обстановката, неустойчивост на свръзките, лоша видимост, ниска ефективност на използваните тежки оръжия (танкове и авиация), затруднено тилово обслужване и медицинско осигуряване на войските.

Тоест конвенционалната война на пехотата си остава основното средство за завоевание и отбрана, което обаче ще изисква и съответните нови оръжия. Именно тук е

Нишата за развитие на нашия ВПК

Според Пентагона, американските пехотинци на бъдещето трябва да имат, по програмата за армейски тактически итернет (WIN-T), шлем с дисплей върху който да излиза компютърна информация за радиосвръзка, за космическа навигация и уреди за перископична стрелба от прикритие чрез личното оръжие дори по време на нощ, мъгла или лоша видимост. Системата предлага и уникален дисплей на спътникова карта за навигация, показваща разположението на отделния боец и командир от пехотното отделение. Всеки пехотинец трябва да носи в бронежилетката си два портативни компютъра и двуканална система за индивидуална и селекторна радиовръзка с командира и останалите войници от частта. Общата стойност на проекта от 2 милиарда долара предвижда до 2010 сухопътните сили на САЩ да получат 34 хиляди такива комплекти. Според първоначалните учения в Калифорния, при използването на WIN-T оборудването загубите сред противника нарастват до 55-100 %, докато собствените загуби се снижават от 28 на 17%.

В същото време, след провеждането на славния конкурс в родното Министерство на отбраната за свързочно оборудване по натовските стандарти за Карловската бригада от умиротворители, с право бихме запитали, за какво всъщност говорим? Но нека отставим и този скандал на миналото. Интересуват ни, къде са българските ниши на тези бъдещи пазари?

Пехотния бой се нуждае от нови муниции. Нека да ги наречем активни или самонасочващи се муниции и тук би могло да се направи много, особено при използването на нанотехнологиите. Мунициите на бъдещето биха могли не само да се самонасочват и да следват целта, но и да се многофункционални и да се самопроменят според характера на преследваната цел. Пехотинецът на бъдещето се нуждае и от някаква активна бронежилетка. Не бива да се изпуска и възможността от ръкопашни боеве, в които освен класическия нож, може да се използва комбинирано оръжие за електрошоково поразяване. При разработката на лично огнестрелно оръжие трябва да се отчитат и новите тенденции за създаване на електроимпулсни оръжия, при които зареждането на патроните се извършва не от досегашните подвижни затвори, а от електроимпулсни, които значително повишават скорострелността, точността и надеждността на оръжието. Тук бихме могли да опитаме възможностите си и в различните елктрооптични военни системи.

Най-голямата ниша, в която спешно трябва да се развива българският ВПК, са безпилотните апарати, за които в България все пак имаше някаква традиция. Става дума за цяла гама от безпилотни апарати, които да се управляват както от въздуха, така и от земята. Мини-шпионски или поразяващи безпилотни апарати трябва да са на разположение на всяко пехотно отделение и да могат да се запускат и използват от всеки боец за индивидуални и групови задачи по поддръжка на наземния бои, както и съответните оборудване и боеприпаси за тях.

Голяма част от

Тези оръжия на бъдещето

са пряко необходими, за запазване отбранителната способност на реформираната и числено намалена българска армия, както и за изграждането на неин активен резерв, под каквато и да е била форма на териториална или гражданска отбрана.

Ако успеем да се впишем поне в споменатите по-горе ниши, успехът ни през следващите 20-25 години би бил безспорен. Но за подобна цел е необходимо не толкова, бюрократизъм, средства или централизация на проектирането и производството, колкото координация и патриотизъм между частния, държавния сектор и МО. Въпреки че, когато става дума за пари и користни облаги, повечето политици и чиновници забравят всичко изброено до тук. Защото на този свят е лесно да знаеш, че американците винаги ще бъдат преди теб. По-трудното, но съвсем не невъзможното, е да накараш американците или другите водещи държави от НАТО (а и извън пакта) да те потърсят и прлизнаят за партньор.

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]
* Любопитно е, защо второто управление на СДС в Министерството на отбраната, побърза отново да спре официалното излизане и публично разпространение на “Военен журнал”, бе възстановен от преходния министър Валентин Александров? Дали, спирането на едно издание с традиция в българското военно дело повишава гражданския и обществения контрол върху военните, в което толкова обичаха да се кълнат ново изпечените “натовци” от родния ни политико-военен “Квадрагон”?