Необходимият еврореализъм

България трябва да престане да гледа на интеграцията си в Европейския съюз с наивната вяра, че това ще разреши всичките и проблеми като с магическа пръчка

Добри БОЖИЛОВ*

През последните 12 години думата "Европа" придоби почти магично значение в съзнанието на българина. И президент, и премиер, да не говорим за външния ни министър, преценяват всяко свое действие през призмата на евро(атлантическата) интеграция. Отдали сме се на "пътя към Европа" с още по-голям плам, отколкото в недалечното минало на "пътя към светлото бъдеще".

Българинът пое трудния път на запад с един единствен мотив - кинтите. Решихме, че като влезем в ЕС, от тамошните фондове върху ни ще излее рогът на изобилието и ще се оправим. Ще има работа за всички, ще заживеем като европейци. Всъщност, тъкмо

Тук е най-голямата заблуда

Защото България изобщо няма да види сериозни пари от ЕС. Дори да влезем там още утре. В миналото (а донякъде и днес) Съюзът действително даваше немалки средства на нуждаещите се нови членки. Тенденцията обаче е, това да престане. България разчита да повтори пътя на т.нар. "изостанали" в ЕС - Гърция, Испания и Португалия, които доста бързо след приемането им в Съюза създадоха добра икономика. Вярваме, че и ние ще получим дъжда от субсидии, който се изля върху някои европейски селскостопански производители. Виждаме новите магистрали отвъд южната ни граница и преценяваме структурните фондове и помощите за изостаналите еврорегиони. И се надяваме… Това е последната фабрика за илюзии у нас, която предстои да бъде затворена. Просто защото ЕС все повече осъзнава, че няма излишни пари. И че опитът от досегашното му разширяване - с по няколко малки страни от време на време, е неприложим за предстоящото голямо разширяване на Изток. Да не забравяме и, че досега никой от Източния блок не е влязъл в ЕС. Освен бившата ГДР, но това е особен случай.

Как обаче трябва да действа Брюксел, когато на вратата чукат не 3, а 12-15 държави. А малко след тях чакат още 5-6. Всичките бедни. При положение, че извън ЕС вече няма кой знае колко богати държави, които евентуално биха укрепили финансовите му възможности, ако все пак решат да влязат в него.

Само така наречената ЦЕФТА обединява сто милиона души, мечтаещи за висок стандарт. Извън нея е бившата Югославия (още 22 милиона), която също върви към Европа. После са някои от екссъветските републики. Може ли ЕС да изхрани всички "на системи"?

Ясно е, че не може. Нещо повече, съюзът се задъхва и от сегашните вътрешни преразпределителни процеси. Бедните членки все още се субсидират от богатите, като основният финансов поток идва от Германия. Без нея ЕС не би съществувал. Но и на немците вече им писва. Защото освен Съюза, хранят и източните си провинции. И вече не могат да плащат на всички. Това е и основната причина за мощния натиск за реформи вътре в ЕС. Споровете за промени в наднационалните му институции са всъщност спорове за пари. Никой не иска промени в Съвета на Европа, защото там не се разпределят финансови средства. Но, съвсем логично се поставя въпросът, как ще работят в бъдеще Европейската комисия или Съветът на министрите (които боравят с големите пари), когато броят на членките надмине 15 и мнозинство станат тези, които "консумират", а не онези, които "субсидират".

Вътре в ЕС много сериозно се лобира за радикално преразпределяне на цялостния бюджет. Днес Съюзът много прилича на взаимоспомагателна селскостопанска кооперация, доколкото над 50% от всички разходи са за аграрната политика. Това обаче не може да продължи и занапред, ако ЕС действително иска да бъде икономически лидер в световен мащаб. Преразпределяне на финансите се налага и от желанието за обща външна и военна политика. Тръгне ли Съюзът да прави нещо еквивалентно на военната мощ на САЩ или Русия, можем да си представим, какви пари ще му трябват. А той няма друг избор, освен да върви в тази посока. Генерално, ЕС има да се справя и с още един проблем - необходимо е цялостно намаление на данъците, защото иначе Европа ще става все по-непривлекателно място за инвеститорите. А това ще означава свиване на приходите в общоевропейската хазна. И в същото това време - тълпа от мераклии за субсидии се тълпи пред входа на Евросъюза. Дали ще ги огрее? Едва ли. Предвид изброените по-горе проблеми, съвсем не е изненадващо, че се раждат идеи за различни видове

"Непълноправно членство"

Примерно - приемаме ви, но 10 години не ползвате селскостопански субсидии. Или 7 години нямате достъп до пазара на труда. Всъщност, представителите на страните-основни потребители на фондовете в ЕС вече го заявиха ясно: няма да има преразпределение на субсидиите в полза на новите членки.

Това, което става, е логично. Защото смисълът на Европейския съюз съвсем не е да подобри живота на бедните държави от континента, колкото се може по-бързо. Това е страничен (и постепенно изчезващ) ефект, който обаче новите кандидатки от Изтока си избраха като основен мотив за членство и наивно вярват, че ще го има винаги. Всъщност, смисълът на ЕС е да изведе Европа на водещи позиции в процеса на обща глобализация. Да създаде условия за икономически просперитет и на неговата основа да се решат проблемите на бедните. Да създаде Съединени европейски щати, които да открият нови хоризонти пред толкова различните народи от континента. А не да храни огромни групи от социално слаби.

Дори за посочените по-горе три по-изостанали страни-членки на ЕС, подпомагани от Съюза, основната полза от присъединяването се измерва не толкова с отпусканите субсидии, колкото от въведените нови правила на поведение. Спазвайки ги, и гърци, и испанци, и португалци, а и жителите на Южна Италия, изградиха своя възход. Това е основната функция на ЕС - да налага правила. И, който може да просперира, спазвайки тези правила, нека го направи и даде нещо на Съюза. Който не може - няма място вътре.

Един от най-големите проблеми на България е тъкмо в това, че залага прекалено на директните финансови субсидии. Т.е. точно на тези, които ще идват най-трудно. И толкова залагаме на тях, че сме готови да жертваме всичко, само и само да сме вътре в Съюза. Което е огромна заблуда, защото ЕС е, преди всичко,

Правила, а не пари

И, за да не звуча абстрактно, ще посоча няколко очевадни несъответствия между нашите "правила" и европейските, за да се види колко повече губим от неспазването им в сравнение с хипотетичните пропуснати евро-субсидии:

Някой вярва ли още, че заслужаваме да живеем от субсидиите на ЕС и това може да е единствения ни стремеж? Европейският съюз не е и не може да бъде благотворителна фондация. Той е организация, целяща да реформира Европа така, че тя да бъде конкурентна в бъдещия свят. Свят, който ще става все по-свиреп, защото е все по-пренаселен. И

За да оцелееш и бъдеш лидер

в него (т.е. да живееш добре) трябва оптимално да използваш ресурсите си. Което е възможно само на основата на твърди правила. За ЕС не е приемливо страна като България, където са концентрирани толкова богатства, да разчита само на неговите субсидии. Това е все едно да разположиш бежански лагер върху петролно находище. Затова задачата ни е да задвижим своята икономика и започнем да генерираме пари, с които достойно да влезем и помогнем на Европейския съюз.

ЕС е нещо, което сега се изгражда. Той не се изчерпва с 15-те си членки и не са само те, които го градят. Строим го всички ние, европейците и понеже строежът още продължава, трябва да му даваме от себе си, а не да го доим. Това действително е бъдещият ни дом. И от тези, които го строят по-отдавна, можем да почерпим единствено опита, но не и тухлите и бетона.

ЕС вече започва да осъзнава, че трябва да бъде преди всичко източник на правила и ред, а не на купони за храна. Не е зле да го разберем и ние. Иначе, действително рискуваме да останем извън Европа.

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]
* www.komentari.com