Човекът е мястото, където се срещат душата на Изтока и разумът на Запада. Осъзнавайки го, би следвало да разберем и, че диалогът между Изтока и Запада е не просто въпрос на избор, а необходимост за нашите две култури. Като отчита това обаче, Западът трябва да разбере още нещо – че може да води диалог само с онези, които действително представляват ислямската култура и философия, но не и със кръгове, сляпо опитващи се да подражават на западния начин на живот. Задълбоченият и детайлизиран диалог с ислямската цивилизация, може да бъде изключително полезен за намирането на действително справедливи и практически решения на редица сериозни проблеми, пред които днес е изправено човечеството. Кризата на семейството, кризата във взаимоотношенията между човека и природата, етичната криза в сферата на научните изследвания, както и много други подобни проблеми, следва да бъдат включени в дневния ред на

Защото, дори ако Западът реши да спасява само себе си, пренебрегвайки съдбата на народите от останалата част на света, той пак ще трябва да им помага за да гарантира собствената си сигурност. Поради редица социални, политически и технологични причини, всички жители на планетата Земя се оказаха на един и същи кораб. Да се справят с бурите, достигайки спасителния бряг, или пък да загинат, тези хора ще могат само заедно. В началото на Третото хилядолетие нашият свят и всички ние имаме обща съдба. И за да направим тази съдба щастлива и справедлива, единственият правилен път е този на диалога между различните култури и цивилизации. Ако през отминалото столетие много неща се решаваха с помощта на оръжието и всеки път, когато то биваше използвано, едни народи се оказваха победители, а други – победени, в основата на новия ХХІ век трябва да бъде поставен диалогът.

Наистина, между ислямския религиозен мироглед и западните ценности има коренна разлика. Ислямското учение се основава на вярата в съществуването на всемогъщия и всезнаещ Бог, докато Западът отрича това, най-малкото в сферата на управлението на социалния живот в обществото. В това е и едно от най-големите различия между нас. И то означава, че в духовната сфера Западът е по-слаб от света на Исляма… Днес материалните продукти на западната цивилизация са навсякъде, но аз съм убеден, че и тази цивилизация не може да се смята за окончателна (т.е. глобална), защото е създадена от човека, а не от Бога.

Ние, мюсюлманите, трябва да заимстваме всички положителни достижения на Запада, но само в контекста на собственото си наследство, за да можем да отстраним съществуващите недостатъци и пороци. Ето защо, трябва да съсредоточим вниманието си не толкова върху миналото, колкото върху бъдещето на Запада.

Светът, който противостои на Исляма, притежава зряла, добре обмислена интелектуално-политическа система, създавана с векове и шлифована от поколения учени-новатори и мислители. Основното му оръжие е наличието на дълбоко вкоренена ценностна система, чиито политически и философски представи намират отклик сред изключително широка аудитория на планетата, а самата система непрекъснато укрепва, благодарение усилията на безброй свръхквалифицирани учени и експерти. Да не забравяме и, че противникът ни разполага с вушителна икономическа, политическа и военна мощ, каквато никой досега не е притежавал. Днес пламъкът на антагонизма между нас и нашите опоненти се разпалва и благодарение използването на мощни и разклонени глобални информационни мрежи. Границите, разделящи доскоро различните общества, рухнаха под натиска на новите комуникационни технологии, позволяващи моменталното прехвърляне на информация във всяка точка на планетата. Западът контролира и този жизнено важен източник, използвайки най-усъвършенстваните, сложни и ефективни научно-технически средства за да привлича все повече хора по света към своя мироглед и начин на живот. Човек изглежда беззащитен пред заливащите го потоци от информация, подавана по начин, който е изгоден на големите (западни) сили.

Противникът ни не търпи съществуването на общества, различни от неговото и се опитва да задуши в зародиш всички независими течения.

и, ако някой народ се опита да отхвърли ценностната му система, стоварва върху него цялата си сила за да го върне в “правия път” под угрозата, че иначе ще бъде унищожен. Мощта на съвременната масова култура, основаваща се на информацията, е свързана с легитимността на ценностите на западната цивилизация, в рамките на която информационната революция се смята за “върховно постижение”. За нас, които не принадлежим към Запада, тази “революция” обаче поражда значителни проблеми. Защото информацията се използва от големите (западни) корпорации най-вече като инструмент за защита на собствените икономически и политически интереси, дори и в случаите, когато те противоречат на интересите на повечето народи, живеещи извън границите на съвременната (западна) цивилизация. Независимо от оптимизма, свързан с положителните последици от информационната революция за човечеството като цяло, не можем да не отбележим, че политическата воля, ръководеща днес процеса на създаване и разпространение на информацията, обслужва предимно съхраняването на западното превъзходство.

Разбира се, това не означава, че трябва да се изолираме от контролирания от Запада информационен свят. Защото знанието за ставащото по света е жизнено необходимо за определянето на собственото ни място в него и планирането на нашето бъдеще. Трябва да достигнем такова ниво в историческата си еволюция и социалната си зрялост, което да ни позволи сами да избираме онова, което е полезно за нас в новия свят, отхвърляйки всичко, което не е такова. За тази цел трябва да съсредоточим усилията си в три направления.

На първо място, трябва да осъзнаем особеностите на днешното време и възприемем западната цивилизация като негов символ и висша проява. Което означава както необходимост да разберем ценностите и постулатите на тази цивилизация, така и възможност да се освободим от такива крайни позиции като пълното и отричане или, напротив, пълното и подчинение. На второ място, следва да решим проблема за собственото ни историческо самосъзнание, донесло много ценни дарове на човечеството, но и сблъскващо се с много трудности. И на трето, отделяйки внимание на опасностите, заплашващи ни отвън (свързани с хегемонистичния характер на западната политика, икономика и култура), да не забравяме за вътрешните проблеми и разногласия в света на Исляма.

Всяка цивилизация живее докато притежава вътрешна сила за да отговаря на човешките потребности. Но, като всичко светско, и цивилизацията е нещо ограничено. И когато изчезнат необходимите за съществуването и ресурси и тя престане да реагира адекватно на новите проблеми, идва нейната гибел.

е преживяла до днес не една криза, но опирайки се на вътрешната си сила, тя успя да ги преодолее. Коригирайки устоите си, либерално-капиталистическият Запад успя да се справи и със своя социалистически противник. Крахът на социализма, ускорен от собствените му вътрешни слабости, разтърси целия свят. Въпреки това е ясно, че Западът и днес преживява дълбоки кризи, породени от растящите съмнения във фундаменталните ценности на западната цивилизация и намаляващото доверие в нейните възможности и жизнеспособност. Все повече са възраженията срещу моралните и философски устои на западното общество, свързани с факта, че важна роля за появата и разцвета на съвременната (западна) цивилизация изиграха хедонизмът и алчността, изместили истината и духовността.

Възхвалявайки многобройните достижения на западната цивилизация, като съвременната наука и техника, свободата на мисълта или демокрацията, не трябва да забравяме и за колониализма, използването на смъртоносни оръжия срещу населението на незападните държави, замърсяването на околната среда, авантюризма и лъжливата пропаганда на големите медии. Всичко това също са характерни черти на Запада.

Нашето време действително е период на господство на западната цивилизация, постигнала огромен прогрес в сферите на науката, политиката и социалното регулиране. Но трябва да признаем и, че днес Западът преживява изключително остра криза, засягаща както западния тип мислене, така и всички останали сфери. За онези, които познават историята на западната цивилизация и нейната философска, научна и художествена форми на изразяване, отчетливо виждат и признаците на тази криза с мащаби, непознати досега.

Вече може да се твърди, че западната цивилизация е износена и остаряла. Защото науката и съвременните средства за комуникации значително ускориха темповете на промените, в сравнение с миналото. Тоест, периодът на съществуване на западната цивилизация от епохата на Просвещението до наши дни съвсем не може да се смята за кратък и тя действително е вече “стара”.

През ХХ век предизвикателството на марксизма, накара Запада да се вгледа в себе си, търсейки пътища за приспособяване на либералния капитализъм към изискванията на новото време, за промяна на своето социално, икономическо и политическо устройство. Това, както и замяната на стария, изчерпал се колониализъм с неоколониализма, позволи на Запада да отложи за известно време очертаващата се криза. Дали обаче западната цивилизация ще се справи и с днешните трудности без да претърпи сериозни загуби?

Днес Западът се опитва да реализира стратегия, подобна на онази, използвана от него в началото на ХХ век и трансформираща методите на стария колониализъм, в далеч по-съвършените средства, характерни за неоколониализма. Тъй нареченият “нов световен ред” е тъкмо тази нова стратегия на Запада, насочена към преодоляване на разтърсващата основите му криза. Самите опити за формулирането на “нов световен ред” са очевиден признак за несъстоятелността на сегашния ред, оказал се неспособен да удовлетвори основни човешки потребности. Все по-честите дискусии за “новия ред”, особено на Запад, сами по себе си, са доказателство за съществуването на криза, както на Запад, така и в останалата част на света. А фактът, че САЩ се стремят да манипулират съвременната историческа ситуация и световното обществено мнение за да утвърдят под маската на “новия световен ред” собствената си деструктивна и доминираща роля в отношенията с развиващите се страни, е очевиден опит да се попречи на такова фундаментално преобразуване на съществуващата система, което действително би облагодетелствало цялото човечество.

В политическата сфера, Западът се опитва да управлява ставащото във всички части на света, оказвайки решаващо въздействие върху теорията и практиката на международните отношения. Той притежава необходимите материални и духовни източници на властта и е готов на всичко за да постигне целите и защити интересите си. Затова

е въпрос на живот и смърт. Провеждайки своята политика, Западът не желае ние да бъдем независими и свободни, да определями сами собствената си съдба. За западната цивилизация е характерно, от една страна, нарушаването на териториалната цялост на другите държави, а от друга – стеремежът към пълно господство в сферата на идеите. Западът пропагандира мироглед изискващ подчиняването на другите. Днес срещу нас се е изправил изпълнен с решимост противник, готов да използва всичките си налични материални, военни и информационни ресурси, за да ни убеди да се предадем или да рискуваме да бъдем унищожени, ако решим да се съпротивляваме. Горчивият опит от конфронтацията между държавите стремящи се към господство и останалите е прекалено очевиден за да бъде пренебрегнат.