"Crisis" и американската "католическа десница"
Въпреки утвърдилото се схващане, че в политическата класа на Америка доминират тъй наречените WASP - т.е. "бели, англосаксонци и протестанти", с много сериозни позиции в нея разполагат и американските католици. Това особено се отнася за дясното крило на Републиканската партия. Един от мозъчните центрове на тази "католическа десница" е Институтът Морли във Вашингтон, който от 1995 издава месечното списание "Crisis", предлагащо изключително интересни анализи на съвременните световни процеси от гледната точка
на католиците-консерватори в САЩ. Главен редактор на "Crisis" е Дийл Хъдсън, а сред постоянните му автори са известни политолози и анализатори като Линда Чавес, Уйлям Саймън или Робърт Уилкин. Интересно е, че макар списанието да защитава определено антиглобалистки позиции, сред имената в надзорния му съвет са такива емблематични фигури като Збигнев Бжежински или Ричард Алън. Което, от друга страна, говори за влиянието му в американското общество.Църквата срещу глобалната утопия
Плановете за създаване на световно правителство и световна религия означават ликвидиране на националните държави и християнската църква
Мери-Джо АНДЕРСЪН
Последните месеци на 2000-та година бяха белязани от три изключително важни сблъсъка между Църквата и кръговете, лансиращи идеята за създаване на глобално управление на планетата. Става въпрос за тъй наречената "Мирна конференция на милениума", организирана под егидата на ООН и ръководена от магната Тед Търнър, Световният форум, посветен на предизвикателствата на глобализацията и
свикан от Фондацията на Михаил Горбачов и, накрая, Годишната среща на държавните глави на страните-членки на ООН, посветена на новото хилядолетие. Общото между тези три форума бе налагането на едно ново виждане за човечеството в зората на ХХІ век. Характерно за което е отказът от юдео-християнското схващане за човека и замянато му с апологията на "суверенния индивид", чиито права се определят изключително от изискванията на "глобалната икономика и екология", гарантирани са от бъдещо световно правителство (в това качество се лансира силно реформираната и видоизменена ООН) и наложени от глобални "сили за опазване на мира". Никак не е случайно, че само няколко дни след приключването на последния от трите форума, кардинал Йозеф Ратцингер остро осъди "налаганата на тях философия на "Новия световен ред"".Причината за подобна реакция на Католическата църква е, че сред основните цели на въпросните срещи бе
Ерозията на традиционното християнско схващане за света
с неговите очевидно неудобни за новия глобален елит морални норми, и налагането като бъдеща световна религия на странна "духовна смес", съдържаща елементи от хиндуизма, будизма и модерното напоследък култово течение "Ню Ейдж". На форумите официално бе поставена задачата религията да се сведе до "глобално единство между дух и съзнание", както и да бъде формирано ново "космическо съзнание" на човечеството, като най-подходящо за бъдещото "световно общество на устойчивото развитие".
Естествено бе християнската църква (както Католическата, така и Православната)да се обяви против тази концепция за духовния еволюционизъм, лансираща тезата, че в резултат на прогреса, човек сам се превръща в бог и елемент от "единното космическо съзнание", като последица от което на планетата уж щял да се възцари вечен мир и просперитет. Впрочем, според глобалистите, тъкмо християнската вяра в Бога и схващането, че човешката природа не може да бъде променена от една или друга социална система, са сред най-сериозните пречки пред реализацията на новата планетарна утопия. Затова съвсем обяснимо е, защо те се опитват да изкоренят тази "разделяща хората" религия и ликвидират нейната църква.
Не е случайно и, че тъкмо хора като Тед Търнър, канадският милиардер Морис Стронг(активно финансиращ форуми като споменатите по-горе)или Джордж Сорос, са сред най-активните привържениците на идеята за глобалното общество, управлявано от единно планетарно правителство и изповядваща една религия. Просто защото собствените им (най-вече икономически) интереси изискват подобно развитие. За тях отдавна са тесни националните граници, а националните държави (включително и САЩ)са сериозна пречка. Ето защо те, заедно с хора като Горбачов, но също и Клинтън, Шрьодер или Блеър, лансират теорията за някакъв си "трети път", различен и алтернативен както на комунизма, така и на капитализма. При това този "трети път" не касае само икономическата теория, но и политическата система и дори религията. Той е неотделима част от "новия световен ред", който последователите му вярват, че могат да наложат. Запитан наскоро, какво мисли за "третия път", папа Йоан-Павел ІІ бе достатъчно ясен: "Страхувам се, че това е още една утопия. Вече преживяхме комунизма, който също бе утопия, но приложен на практика имаше трагични последици. От друга страна капитализмът, като изключим ултралибералния му вариант, е приемлив от гледна точка на християнското социално учение, доколкото е в съотвествие с естествения закон".
Днес разделителните линии между глобализма и християнската традиция са достатъчно ясно очертани. От едната страна са онези, които, по думите на чешкия президент Хавел, искат да наложат "единно световно правителство, единно мислене и нова общочовешка религия", а от другата са хората, които според кардинал Ратцингер, "са готови да посрещнат новите исторически предизвикателства, отхвърляйки концепцията за "новия световен ред"
. [НОВИЯТ БРОЙ] [БР.3/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]