Младежката безработица нови тенденции и стари проблеми

Безработицата у нас придобива все по-застрашителни размери, превръщайки в централен проблем за обществото. По данни на Националния статистически институт, в края на 2000-та над един милион българи са били без работа. А това е 26,9% от трудоспособното население. Макар че официално се признава само за 16,4%. Пак според НСИ, равнището на безработицата през 2000 е било в границите от 17,2% до 19,10% от икономически активното население. През януари 2001 броят на безработните се е увеличил с 25 937 спрямо предходния месец. В цялата страна през януари в бюрата по труда са регистрирани 708 729 човека, от които 111 967 са младежи до 24 години. Посочените данни обаче, са занижени, тъй като далеч не всички безработни са регистрирани.

Равнището на безработицата сред младежта е обусловено от действието на редица социално-икономически, политически и демографски фактори. Влияние оказват както “класическите”, така и някои нови фактори, усложняващи допълнително пазара на труда. Основната причина за безработицата у нас са съкращенията, най-вече в държавния сектор, породени от преструктурирането на икономиката и драстичното свиване на производството. По тази причина в края на 2000 без работа са останали 323 800 души, т.е. 60,3% от безработните. Друга голяма група, без средства за препитание, са завършващите образованието си младежи и уволнените от казармата, чиито брой в края на 2000 е бил почти 80 000.

Изследвайки причините за младежката безработица, не можем да не посочим проблемите в образователната система, оказала се неподготвена да осигури в новите условия на младите хора квалификация, съответстваща на потребностите на съвременното производство и реалното търсене. Новите изисквания към уменията и качеството на работната сила предполагат високо образователно равнище на тези, които идват на пазара на труда. А вече не са малко младите хора, принудени да се задоволят с по-ниско образование и професионална подготовка поради големите разходи по обучението, които семействата им не могат да си позволят. От друга страна, през последните години има свръхпроизводство на дипломирани специалисти в някои сфери, довело до девалвация на дипломата за висше образование и допълнително усложнило намирането на работа. Висшето училище се превърна в пренаселено временно пристанище за младежи, които не са намерили и трудно ще намерят работа. Възникна парадоксална ситуация, когато от една страна има недостиг на специалисти със съвременни, модерни специалности, а от друга – има много млади хора, лишени от възможността да придобият търсена специалност.

показва, че най-силно са засегнати младежите със средно образование, без високо равнище на професионална подготовка. Около 80% от всички безработни са с ниска квалификация, а 25% от регистрираните с висше образование са младежи. Следователно, “излишни” се оказват не само нискоквалифицираните, но и млади хора с много висока квалификация. Днес хиляди младежи с висше образование просто не могат да намерят работа. Образованието им не е съобразено с изискванията на пазара. Масово явление е висшисти да работят в магазини и на сергии, момичета с дипломи на икономисти, филолози и педагози, да се трудят като продавачки, санитарки или сервитьорки. Задълбочава се професионално-квалификационното несъответствие между търсене и предлагане на пазара на труда. Работодателите търсят висококвалифицирани специалисти в областта на комуникациите, компютърната техника и маркетинга и одитори. Расте нормата на безработица на младите “академици”, завършили други специалности, които не се търсяг. В перспектива тази тенденция ще се засилва.

В тълкуването на образователното несъответствие между търсене и предлагане на трудовия пазар, се забелязват две направления: едното вижда проблема в извънредно високата квалификация на завършващите висше образование, а второто – в недостатъчно адекватната квалификация на работната сила.

Друга особеност на младежката безработица е увеличаване сроковете на принудително бездействие на значителни групи. Повече от година без работа са 64% от безработните, като относителният дял на младежите в тази категория нараства. Проблемът е особено болезнен за младежите от етническите малцинства. Безработицата сред младите роми стига до 70%. В близките години една голяма обществена група, каквато е ромската, необразована, без (или с ниска) квалификация, може да генерира сериозни проблеми, ако отсега не се вземат адекватни мерки. При младежите с различен етнически състав съществува много голяма разлика в шансовете да си намерят работа. Допитванията до работодатели показват, че те са склонни да наемат роми само когато няма други кандидати.

Масовата безработица се отразява крайно неблагоприятно и върху младежите, успели да намерят работа, защото несигурността и заплахата, че всеки момент могат да я загубят, ги принуждават да се примирят с налаганите от работодателите условия. Често те получават по-ниска заплата от обичайната или пък им предлагат минимална такава. Много млади хора работят в “сивата икономика”, без трудов договор и пенсионни осигуровки. Така могат да изкарат години наред и в един момент да се окаже, че нямат нито ден стаж и дори трудова книжка.

Хиляди младежи, изгубвайки работата си, се лишават и от възможност да получават обезщетения при безработица, защото имат проблеми с трудовия стаж и не са успели да си намерят работа след завършване на учението. Това ги принуждава да постъпват на временна работа или на непълен работен ден. След което (нерядко) пак се оказват без работа и без помощ за безработица. Под 30% от безработните получават обезщетения или помощи. А при младежите процентът е много по-нисък. Което е

Безработицата носи на младите не само икономически затруднения. Това е и крах на надеждите и амбициите в началото на трудовата дейност, което нерядко пречупва психиката им. Високата безработица слага отпечатък върху начина на мислене и поведение на младите хора. Наблюдават се две тенденции – едната е към намаляване на тяхната социална и политическа ангажираност, стигаща до тотално разочарование от политиката и политиците. Младите хора се чувстват измамени, а на всичкото отгоре им се внушава, че са стигнали дотук заради собствената си непълноценност. Затова често изпадат в апатия и не полагат усилия за да променят нещата. Осъзнали своята ненужност, някои от тях се включват в престъпни групировки. Лишени от работа и средства за развлечения, а нерядко и от надежда, младите стават жертва на престъпния свят. А, доколкото безработицата носи със себе си недоимък и отчаяние, тя несъмнено е сред причините за ръста на престъпнастта у нас. Той е закономерен резултат от несигурното съществуване на значителна част от българското общество. Расте не само престъпността, но и проституцията, алкохолизма, наркоманията, самоубийствата сред младите, предизвикани от депресия и отчаяние. Безработицата е на път да създаде цяло ново поколение от “сърдити млади хора”. Сред които психологичните и ценностни поражения са особено дълбоки и трайни.

Ръстът на безработицата води до това, че в част от младежите чувството на отчуждение и страх прерастват в гняв и склонност към насилие. Изхвърлени зад борда на обществото, неспособно да им осигури реализация, чрез това асоциално поведение те си създават усещане за “значимост” и принадлежност към някаква общност. Неувереността и разочарованието, чувството, че са излъгани, раждат масова обществена нагласа (най-силна тъкмо сред младите) за емиграция, което в перспектива ни изправя пред изключително сериозни проблеми.

Днес много политически, държавни или неправителствени организации изразявт тревога от нарастващата младежка безработица. Неточно е да се твърди, че управляващите не разбират остротата на проблема и рисковете, които поражда. Започнаха да се разработват и, отчасти, да се реализират програми за трудоустрояване на младите хора. Те могат донякъде да смекчат конфликтната ситуация в тази сфера, но, на практика, са крайно ограничени и не гарантират на младежите нито перспективи за работа, нито допълнителни възможности за получаване на добра професионална подготовка. Включени в програми за заетост и курсове за преквалификация в края на 2000 са само 2,4% от безработните.

в тази сфера, не се очаква съществено съкращаване на младежката безработица в близките години. Опитите да се прехвърли проблемът върху самите безработни, внушавайки им, че са безинициативни, са несъстоятелни, защото в немалко региони (Плевен, Търговище, Разград, Видин) за едно място се борят по 300-400 човека. Недостатъчно ефективна е работата на бюрата по труда. За да бъдат по-адекватни, те би трябвало значително да облекчат съществуващите административни бюрократични процедури, силно затрудняващи работодателите. Посредниците само регистрират процесите, вместо да установят контакти с работодателя и популяризират добре предложенията му.

Очевидно е, че намалаване остротата на проблема може да стане с по-адекватна държавна политика. Нужно е да се подобри връзката между пазара на работна сила и образователната система, така че подготовката и праквалификацията на безработните младежи да е в съотвествие с изискванията на наличните свободни места, изискващи по-висока квалификация. Да се избегне интелектуалната “провинциализация” чрез засилване контактите със световни научни центрове, подобряване координацията в подготовката на специализирани кадри и бъдещата им социална интеграция и професионална реализация. Да се създават нови работни места чрез големи капиталовложения, привличайки сериозни наши и чужди инвеститори. Подпомагане чрез кредити, субсидии, данъчни и други облекчения и стимули на малките фирми. Подобряване и адекватност на системата за подпомагане на безработни младежи и стимулиране на завършвщите образованието си да се реализират по-успешно на пазара на труда. Да се увеличи делът на включените безработни младежи (който сега е нищожен) в програмите по заетост и квалификация. Мерки, невъзможни в една олигархична държава, но напълно постижими в страна, ръководеща се от принципите на националната демокрация.