Британският консервативен лидер Майкъл ЕЙНКРЪМ за “дясната вълна” и бъдещето на Европа
Заместник-председателят на британската Консервативна партия и външен министър на “правителството в сянка”, е роден през 1945 в Шотландия като първороден син на маркиз Лотиан. Завършва право в Университета на Единбург и работи като адвокат, журналист, бизнесмен и фермер, преди да се отдаде изцяло на политиката. Депутат в Парламента от 1974 насам, Майкъл Ейнкръм бе министър за Северна Ирландия в правителството на Джон Мейджър и лидер на шотландските консерватори. Интервюто, взето от Марина Калашникова в Лондон, публикуваме със съдействието на кореспондента ни в британската столица.
Господин министър, какво означава “правителство в сянка”?
В Британския парламент съществува конфронтационна система. Има “кабинет в сянка”, чиито състав огледално съответства на този на правителството. В рамките на подобна схема нерядко се раждат ценни идеи. Например, има редица въпроси, по които не сме съгласни с правителственото. Ние ги заявяваме в Парламента и принуждаваме и управляващите да декларират позицията си по тях. По този начин и двете страни могат да коригират подхода си. В много случаи се получава, макар и не винаги.
Как Великобритания съумява да поддържа баланса между отговорностите си в ЕС и задълженията си към САЩ? Каква е ролята на Консервативната партия за това?
Ние, консерваторите, поддържаме тесни връзки със сегашната американска администрация, защото изповядваме сходни принципи с Републиканската партия. Що се относя до правителството, миналата есен премиерът Тони Блеър зае позиция, която макар и да не бе антиевропейска, не съвпадаше с позицията на ЕС. Великобритания даде своя принос в битката с тероризма, като член на Евросъюза, макар че не всички членки на ЕС го направиха. Сегашното ни правителство се опитва да тласка страната към една все по-интегрирана Европа, но това става все по-трудно. Защото, ако имате обща външна политика, всеки в ЕС ще трябва да се приспособява към нея. А, ако има обща отбранителна политика, това означава ли, че ще трябва да се придвижваме напред с най-бавния възможен темп, наложен ни от Брюксел? Подобно нещо би затормозило развитието на всички.
Как оценявате перспективите и значението на очертаващата се “дясна вълна” в Европа?
Действително, в няколко европейски държави през последните години на власт дойдоха консервативни правителства. В Европарламента се формира дясноцентристко мнозинство. Във Великобритания също много неща се промениха през последните четири години. И е напълно възможно да дойдем на власт още на следващите избори.
Може ли да се говори за по-значителна роля на Великобритания в световната политика?
Събитията от 11 септември позволиха на Блеър активно да участва в изграждането на международната антитеростична коалиция. Като цяло, през последните години се промени самият характер на международните отношения. По време на студената война, политиката на блоковото противостоене обезпечаваше някаква стабилност. Днес, в определен смисъл, се връщаме към ситуацията от ХІХ век. Отново се формират коалиции, възникват сфери на влияние – все инструменти на дипломацията от онова време. И отново ни се налага да усвояваме навици, забравени от няколко поколения насам. Британската роля в тези условия е значима, защото поддържаме специални отношения и със САЩ, и с Европа. Ние сме водещи членове, както в Британското съдружие на нациите, така и в ЕС. В днешния, много по-променлив свят, можем да си извоюваме и по-голямо влияние. Което бе невъзможно през последните 60-70 години.
Как виждате ролята на Великобритания в Европа?
По този въпрос имаме сериозни разногласия с правителството. По принцип, левицата поддържа идеята за интегрирана Европа с единна външна политика и единна валута. Ние обаче смятаме, че изграждайки силна Европа, трябва да се изхожда не от централизираните общоевропейски институции и политика, а от сътрудничеството между самите национални държави. Тоест, правителството иска да гради нова Европа отгоре надолу, а ние - отдолу нагоре. Консервативната партия разработва по-гъвкава концепция за бъдещето на ЕС. Основното в нея е преминаването от твърдите директиви, спускани от Брюксел, към “директивни рамки”, като всяка от страните-членки ще може да избира, как точно да действа в тези рамки.
Поддържате ли позицията на правителството за британско участие в американската програма за противоракетна отбрана?
Съгласни сме с това, но го разглеждаме в по-далечна перспектива. По време на студената война едни оръжия заместваха други, докато накрая политиците решиха, че тази надпревара излиза твърде скъпо. В този смисъл предназначението на противоракетния щит е да покаже на “страните-парии” практическата невъзможност да използват ракетно оръжие срещу останалите.
Парламентът ви обсъжда въпроса за британската идентичност. Как се възприема тази идея в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия?
Болшинството от населението на Северна Ирландия се смятат за британци, останалите – не. В Шотландия нещата стоят по друг начин. Аз, самият съм шотландец, но мисля, че мога едновременно да бъда и британец. Същото се отнася и за англичаните, валийците и ирландците. На Олимпийските игри медалите за Великобритания бяха завоювани от хора от различни култури и раси, но всички те притежаваха чувство за британската си принадлежност. Това чувство превъзхожда културните идентичности, без обаче да ги руши.
[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]