Политически покер за аматьори

От срива в НДСВ най-много печели турската партия

Пламен ДИМИТРОВ

В политиката, да отправиш заплаха, която не си в състояние да реализираш, си е чист блъф. А подобно блъфиране (също както и в покера) носи големи рискове, защото има ефект само в краткосрочен план. В хода на парламентарната предизборната кампания през миналата година Симеон Сакскобургготски обяви, че ще намери механизъм за отзоваването на депутати от НДСВ, загубили доверието му. Е, сега стана ясно, че тази заплаха наистина е била блъф. Още преди няколко месеца конституционалистите бяха единодушни, че няма и не може да има юридическа вратичка, през която непокорните депутати да бъдат изхвърлени от парламента по волята на своя патрон. Доскоро обаче оставаше илюзията, че премиерът може да накара неугодните му народни представители от НДСВ да напуснат Народното събрание, притискайки ги с морални аргументи. Сега лъсна

Несъстоятелността и на тази алтернатива.

Петима души – Елка Анастасова, Стела Банкова, Надка Пангарова, Сийка Димовска и Владимир Димитров вече не са членове на парламентарната група на НДСВ, но си остават в Народното събрание. И петимата са измежду дапутатите от мнозинството, които в разстояние на няколко дни на два пъти се упражняваха в епистоларно майсторство, пращайки две тревожни писма до премиера. На връх 8 март министър-председателят извика при себе си двете главни бунтарки – Елка Анастасова и Стела Банкова, но не за да им чести женския празник, а за да поиска от тях да напуснат парламента, освобождавайки местата си за следващите ги в депутатските листи на НДСВ.

Не е ясно, дали премиерът е вярвал, че Анастасова и Банкова наистина ще излязат от парламента, но само ден по-късно той бе неприятно изненадан от факта, че те са увлекли със себе си още трима депутати и петимата напускат колективно групата на НДСВ. Преди да научи тази новина, Сакскобургготски обяви пред журналисти, че ще извика още един депутат от мнозинството и ще му поиска оставката. В същия ден среща с премиера имаше Емил Кошлуков. Най-вероятно, именно той е бил третият нарочен за изгонване. Само че настоящият депутат, бивш основател на СДС и още по-бивш политзатворник не е кой да е. Той си има собствена фракция в парламентарната група на НДСВ, а освен това се ползва със симпатиите на лидера на ДПС Ахмед Доган. Явно премиерът е отчел тези факти и в последния момент е решил да не гони Кошлуков, който със сигурност би повлякъл със себе си още няколко души, позволявайки на “отцепниците” да стигнат бройката 10, съвсем достатъчна за да си направят собствена парламентарна група.

И така, защо намаля парламентарната група на НДСВ? Случайно ли това стана малко след като от властта бе отстранен началникът на премиерската канцелария Стоян Ганев? Донякъде отговор на този въпрос можем да намерим в писмата на депутатите-бунтари до министър-председателя. Основното искане в тях е за промяна в икономическата политика на правителството. Същото искаше и Стоян Ганев. Особено показателно е второто писмо до премиера, подписано от 10 депутати, никой от които не е икономист (ако не броим 25-годишната Сийка Димовска, която наистина има икономическо образование, но е работила само като сервитьорка и секретарка). От този документ лъха мрачен ляв популизъм. Елка Анастасова, Стела Банкова и техните съмишленици настояват да се съкрати бюджета на парламента; висшите чиновници, участващи в бордовете на държавни фирми, да получават символично възнаграждение от 1 лев (кой ли кадърен човек би работил без пари?!); да се съкратят разходите за болниците и почивните станции на управляващите. Тези демагогски искания, които нямат нищо общо с принципите на реалната икономическа политика, са гарнирани с енигматичното настояване за “пълна яснота относно курса на промяна в отношенията с Русия”. Като прибавим и дежурното (този път обаче оправдано) искане за повече демокрация в парламентарната група на НДСВ, платформата на “бунтовниците” придобива завършен вид.

Идейната безпомощност на отцепилите се от НДСВ навежда на мисълта, че тук по-скоро става дума за лични амбиции. И то не толкова на самите отцепници, колкото на някой техен покровител. Той може да бъде

Само Стоян Ганев

Наистина всички депутати от НДСВ влязоха в парламента не заради личните си качества, а само защото бяха в листите на Царя, но въпросът е, кой точно ги бе поставил там. И не е ли логично именно нему те да дължат повече лоялност, отколкото на самия Симеон? Това питане става още по-интересно ако го съпоставим с признанието на Елка Анастасова, че повечето депутати от НДСВ са посочени от именно Стоян Ганев. Членове на проправителствената парламентарна група открито твърдят, че петимата отцепници са “хората на Ганев”. Стела Банкова и Елка Анастасова пък не отрекоха, че в дните, предшестващи напускането на НДСВ, са се срещали и разговаряли с бившия началник на премиерската канцелария. Толкова много съвпадения не ще да са случайни.

Отцепването на петима души ликвидира парламентарното мнозинство на НДСВ. Сега “царската” група вече брои 115 депутати от общо 240. Така Симеон Сакскобургготски попада в още по-силна силна зависимост от ДПС, което има 20 депутати. Простата парламентарната аритметика показва, че

Цената на Ахмед Доган

е най-висока, когато групата на НДСВ се движи между 100 и 120 човека. Над тази граница Сакскобургготски може да управлява самостоятелно, а под нея и подкрепата на ДПС не го спасява. Така че, от тук нататък, Доган е заинтересован да пази статуквото.

А той е достатъчно опитен и ловък политик и несъмнено ще иска нещо в замяна на важната подкрепа, която оказва на премиера. Известно е, че основен поминък на по-голяма част от избирателите на ДПС е тютюнът. Този поминък може да пострада сериозно ако гигантът “Булгартабак” бъде приватизиран бързо и започне да играе по правилата на пазара, без да се съобразява със социално-политическите аспекти на производството и преработката на тютюна. В такъв случай ще има съкращения на работници и намаляване на количествата изкупувана суровина. Това естествено не устройва ДПС и вероятно правителството ще се принуди да обвърже бъдещия купувач на "“Булгартабак" със социални ангажименти като запазване на работните места, инвестиране на определена сума пари и т.н. Подобни непазарни изисквания пък ще свалят цената на тютюневия холдинг и ще забавят и без това закъснялата му продажба.

Въпреки сериозните политически трусове от началото на март, очакванията за разпад на парламентарната група на НДСВ са силно преувеличени. Освен това петимата депутати, които станаха независими, едва ли ще се включат в някаква завера за бутане на правителството, защото са наясно, че разпускането на този парламент ще означава край и на собствената им политическа кариера. Именно страхът от пропадането в политическото небитие ще продължи да крепи трудното съвместно съжителство на хората от “царската” парламентарна група.

“Бунтът на петимата” обаче е симптоматичен. Той стана възможен, поради засилващото се усещане, че управлението на НДСВ става все по-безпомощно. Правителството се нуждае от някакъв осезаем, макар и малък успех, за да си върне част от доверието на хората. Умелите сделки с външния дълг са твърде сложни и с прекалено далечен времеви хоризонт, за да бъдат припознати от населението като управленско постижение. Сакскобургготски засега може да се уповава на негласното споразумение между основните политически сили “да не клатят лодката” до срещата на НАТО в Прага през ноември. Но да не забравяме, че една от основните причини за провала на Иван Костов бе именно вторачването върху наглед важни външнополитически цели, вместо грижата за подобряване ежедневието на българите.

Засега скорошни парламентарни избори не се очертават, защото макар и слаба, властта все още не се “търкаля на улицата”. А и никой още не е пожелал да посегне към нея. Въпреки подтискащото усещане, че положението на България не се подобрява, финансовата стабилност си остава бариера пред възникването на “революционна ситуация”, каквато имахме в началото на 1997. Тогава простата биполярна политическа конфигурация позволи на СДС лесно и естествено да оглави народното недоволство, но сега елементите в пъзела са поне три (а, възможно, и доста повече) и взаймодействието им е далеч по-сложно.

През пролетта и лятото на миналата година Симеон даде сериозна заявка за промяна на целия политически модел в България. На първо време този план получи народната подкрепа, но по-нататъшната му реализация зависеше от успеха на управлението на НДСВ. Няколко месеца по-късно вече се вижда, че действията на правителството не са достатъчно убедителни, за да защитят

Претенцията на Симеон

за смяна на цялата политическата система. Бившият монарх естествено се измъчва от това, но вероятно и през ум не му е минало да си ходи в Мадрид. Далеч по-реално е той да се преориентира към по-скромна цел, а именно да бъде пак основният играч, но в рамките на съществуващата политическа система. Индикатор за това преформулиране на целта ще бъде учредяването на партия НДСВ. Ако царят си направи партия, той влиза в руслото на посткомунистическата демократична традиция в България. Но ако партията НДСВ не се роди и през април, това ще означава, че Симеон все още се надява да пречупи системата и да я премоделира. Колкото и утопична вече да ни изглежда подобна надежда.

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]