Неотдавна президентът на най-голямата в САЩ компания от сферата на ядрената енергетика “Westinghouse” отправи нервно послание към Белия дом, обвинявайки го, че не защитава достатъчно ефективно интересите на американските атомни концерни. Малко по-късно пък се появи доклад на ЦРУ, твърдящ, че руските ядрени технологии са много остарели и, че атомните обекти в Русия въобще не се охраняват. Същото се твърди и в наскоро публикувана статия на “Вашингтон пост” (вестник, известен най-вече с това, че нито един външнополитически материал в него не се появява “случайно). Според мнозина, всичко това е само началото на

залогът в която е най-големия атомно-енергиен пазар в света – китайският. Известно е, че Китай се нуждае от трийсет пъти повече електроенергия, отколкото реално получава днес. И единственият начин да навакса това изоставане е свързан с изграждането на верига от атомни електроцентрали. Известно е също, че преди време Москва подписа с Пекин споразумение за сътрудничество в сферата на атомната енергетика. Първият свързан с него проект е изграждането на Тянванската АЕЦ, което ще донесе на руснаците не само милиарди долари за построяването и, но и по 300 милиона годишно през следващия половин век за доставката на необходимото ядрено гориво. Защото всяка АЕЦ, построена по определена технология, се нуждае и от строго определен вид гориво, годно за употреба в реакторите и. И тъкмо тук е скрита причината за все по-ожесточаващата се битка между руските и останалите атомни концерни (най-вече американските) за контрол върху китайския и другите ядрени пазари, в периферията на която се оказа и българската атомна станция в Козлодуй.

До средата на 80-те пазарът в тази сфера бе ясно разпределен. Държавите от Третия свят не претендираха сериозно за развитие на собствена ядрена енергетика. Източна Европа се контролираше от Москва, а в Латинска Америка и Западна Европа доминираха французите, заедно с канадците, немците и американците. След рухването на Съветския съюз обаче, нещата се промениха. Възползвайки се от ситуацията, западните атомни концерни моментално атакуваха “пост-социалистическото пространство” под предлог, че работещите в Източна Европа реактори съветско производство се нуждаят от реконструкция за да постигнат световните стандарти по отношение качеството на работа и сигурността.

Така, в нашия случай, за модернизацията на АЕЦ “Козлодуй” първоначално бе поканен немският концерн “Сименс”, после обаче се наложи да се извикат и руски специалисти. По същия начин, изграждайки АЕЦ “Темелин”, чешкото правителство реши в началото да се преориентира към американско ядрено гориво, като за целта бе реконструиран един от реакторите. Говори се обаче, че чехите вече обсъждат възможността в бъдеще отново да използват гориво от Русия.

Разбира се, битката за огромният китайски атомен пазар засенчва тези във всички останали региони. Тук основни съперници на руснаците са най-големият в света атомен концерн, създаден след обединението на немския “Siemens” и френския “Framatome”. Но, доколкото немският пазар е затворен за него (след решението на Берлин въобще да се откаже от атомната енергетика), проникването му на източноевропейския и китайския пазари става въпрос на живот и смърт. Сред останалите големи конкуренти са американските корпорации ABB и “General Electric”, но най-вече “Westinghouse”. Последната е известна и с огромните суми, които хвърля за PR-кампании, предназначени да наложат собствените и проекти, дискредитирайки (с всички възможни средства) тези на конкуренцията. Така, навремето “Westinghouse” успя да “убеди” бившия филипински диктатор Маркос (срещу комисиона от 80 милиона долара!) да и възложи изграждането на АЕЦ, в силно земетръсна зона и близо до действащ вулкан. Корпорацията получи огромни средства за тази цел, макар че по-късно строителството на станцията бе прекратено, а филипинското правителство ще изплаща дълговете си по кредитите, свързани с нея, чак до 2018!

Сега “Westinghouse” претендира за необятния китайския пазар, без, разбира се, да се отказва и от “по-дребни проекти”, като тези за новите атомни електростанции в Източна Европа (сред тях и АЕЦ “Белене”). А

в България, Литва или Финландия ( в която, немските, френски и американски енергийни експерти активно участват) цели най-вече поставяне под въпрос безопасността на реакторите, руско производство и, като последица от това, преориентацията на Китай към такива, произведени на Запад. Защото по останалите показатели (включително цената за изграждане на АЕЦ и тази на доставяното гориво) руснаците несъмнено са фаворити. Ето как, в спора за бъдещето на АЕЦ “Козлодуй” и евентуалното подновяване строежа на “замразената” АЕЦ “Белене”, наред с чисто регионалните интереси, мощно нахлуват и тези, свързани с глобалната схватка между гигантските световни атомни корпорации за преразпределяне на пазарите и, най-вече, за завладяването на най-перспективния измежду тях – този на Китай.

В този смисъл, българската “пешка” на световната атомна шахматна дъска все още разполага с нелоши позиции. Стига, разбира се, да не бъде жертвана прибързано и, в крайна сметка, безсмислено.