Дори пестеливата на похвали немска критика бе екзалтирана, когато престижното издателство Schot/Vergo пусна преди време албума на Теодосий Спасов, Анатоли Вапиров и Стоян Янкулов “Jazz Across the Border”. За съжаление, доскоро българската публика не познаваше успехите на триото. Тази грешка вече е поправена от родната музикална къща “Кукер”, пуснала наскоро на пазара този страхотен диск под името “Ултрамарин”. В основата на невероятната музика в него е, разбира се, “кавалджията на планетата”, както отдавна наричат Теодосий Спасов.

Роден на 4 март 1961, Спасов започва да свири на кавал в Котелското музикално училище, а по-късно и в Музикалната академия в Пловдив. Именно в Града на тепетата формира първата си група “Джаз-линия”, в която участва и Илдъз Ибрахимова. Година по-късно, по време на турне в Гърция, възторжените фенове вече сравняват изпълненията му с тези на солиста на легендарните “Йес” Йън Андерсън. “Всъщност, дотогава въобще не бях слушал записи на Андерсън” – твърди самият Теодосий. Истината обаче е, че стилът му значително се различава от традиционният за България кавалджийски маниер. Той е някак си “по-отворен”, като самият музикант не просто свири нещо, само за себе си, а се опитва да трансформира изпълнението си в начин за общуване с останалите от групата. В ръцете на Теодосий кавалът се превръща от “мек и носталгично звучащ”, в гъвкав и, едновременно, мощно експресивен соло-инструмент, чиито звук напълно се вписва в контекста на съвременния джаз.

От първия си солов албум “Дългият път” (издаден от “Балкантон” в далечната 1986) до концептуалния “Велкия” (Gega, 1994) Спасов постепенно навлиза в необятния свят на българския фолклор, усъвършенствайки постоянно своето интепретаторско майсторство и постигайки постепенно онова специфично органично съчетание между фолклорните елементи, джазовите мотиви и собствената си безгранична фантазия, което само за няколко години го превръща от “спорен музикант” (в очите на соцкритиците от края на 80-те) в

Пръв го забелязва живата легенда на родния джаз Милчо Левиев, с когото свирят на сесиите в Пловдив през 1990. По-късно Теодосий работи с бандите на знаменития индийски перкусионист Трилок Гурту и немеца Алберт Мангелсдорф, свири със световни имена като Джейми Хадад, Казуми Ватанабе, Рабих Абу-Халил или Уинтън Марселъс. Възлагат му интерпретацията на филмовата музика на Енио Мориконе и Карло Силото, самият той композира музиката към четири български филма. През 1994-99 е артистичен директор на световно известния ни ансамбъл “Филип Кутев”, след което се присъединява към легендарната трупа на Майкъл Флийтли “Riverdance”.

През 90-те издава цяла поредица от блестящи албуми, изпълнени едновременно с тъга и оптимизъм, но най-вече с безкрайна любов към традиционната българска музика, сред които си струва да откроим “Отвъд границите” (1995), “Братимене” (1998) и, разбира се, концертът, записан в подножието на Еверест (1996).

“Ултрамарин” (който, заедно със “Срещи по пътя” – съвместна продукция на Теодосий с ексцентричния гений Йордан Радичков, са двата най-нови албума на твореца), бе определен преди време от авторитетния “Jazz Zeit” като “абсолютната етно-джаз премиера на годината”. Впрочем, след концерта, стоящ в основата на албума, триото Спасов, Вапиров, Янкулов постигна

на още няколко много престижни фестивали, изравнили статута на формацията до този на “Codona” (проекта на Дон Чери и Колин Уолкът) и “Art Ansemble of Chicago”. В някои от парчетата в “Ултрамарин” участва и татарският китарист Енвер Измайлов, чиито стил е необичайна смесица от татарска, средноазиатска и индийска музикална традиция, поднесени при това с изключителна виртуозност и инвенция. С отличителния за издателите от “Кукер” перфекционизъм, българските меломани получават един великолепно записан и издаден концерт на триото от юбилейния “30-ти немски джазфестивал” във Франкфурт. Повече от час чисто удоволствие, което завинаги ще промени отношението ви към българската импровизирана музика, потопявайки ви отново във вълшебния свят на този скромен гений – “кавалджията на планетата”.