Стефан КАМЕНАРОВ
Със съдействието на Центъра за близкоизточни изследвания

Подобно на Великобритания през миналия, в края на нашия век Съединените щати са се превърнали в притегателен център за богатите наследници от Третия свят, чиито родители разглеждат получаването на американска диплома като въпрос на чест и престиж. Но, докато в някогашна Англия елитните училища са наблягали предимно на спорта и науката, в днешна Америка ударението е поставено върху финансовото управление, а основна цел на висшето образование (поне в университети като Йейл или Харвард) е създаването на мощни “хоризонтални” връзки. Т.е. за онези, които могат да си позволят да постъпят там, най-важното е не толкова учението, а преди всичко установените познанства - връзките, които в днешния свят, често имат не по-малко значение от наличните милиони.

Така, за разлика от някогашните сравнително образовани и убедени в превъзходството на европейските ценности притежатели на оксфордски дипломи от Ориента, днес наследниците им излизат от престижните американски университети, усвоили предимно идеята, че светът се управлява от хора, които може и да не са кой знае колко умни и учени, но разполагат в неограничени количества с финансов капитал и лични връзки.

Впрочем, тъкмо установените по време на следването контакти и усвоената американска ценностна система, позволяват на

“Богаташите от Изтока”

да се утвърдят като равноправни играчи в схемата на “новия световен ред”. Разбира се, въпросните “богаташи” не са чак толкова много, защото основните източници на твърда валута в Близкия и Средния Изток са предимно нефтът и хероинът. При това, на “хероиновия елит” тепърва предстои да се утвърждава, тъй като тази индустрия, породена от криминализацията на наркотиците, се появи едва в края на 60-те години. Така че днес в схемата на “новия световен ред” са единствено “нефтените шейхове” –членовете на Саудитското кралско семейство и братовчедите им от съседните арабски държавици, т.е. около 10 000 невероятно богати хора, всеки от които контролира повече акции и инвестиционни възможности, отколкото големите американски или руски “олигарси”. Казват, че “новият световен ред” няма националност. Всъщност, негово “национално лице” са онези, които притежават финансовия капитал. И точно поради това, днес това лице не е толкова “американско” или “еврейско”, както смятат мнозина, а е по-скоро “арабско”. Някои могат и да определят Саудитска Арабия просто като “един от американските сателити в Близкия изток”, но истината е, че Америка, или поне значителна част от нея, принадлежи тъкмо на саудитската кралска фамилия.

“Внедряването” на арабските капитали в Съединените щати започна още през 70-те години, точно когато първото поколение “шейхове”, получили образованието си в Америка, се включи активно в управлението на милиардите от продажбата на близкоизточния нефт. Напук на широко разпространеното мнение, че вложенията на петролните принцове се ограничават предимно в недвижима собственост, луксозни сгради, автомобили или самолети, на практика те присъстват, при това в огромни размери, както в големите електронни медии, така и във високотехнологичните индустрии, включително в супермодерните инфомационни технологии. Наистина, формално, твърде малка част от тях са собственост на близкоизточните магнати. Повечето се водят на техните приятелчета от студентските години в Харвард, Йейл, или Принстън, което обаче не променя особено нещата. По време на Войната в Залива процесът на

“Подчиняване” на американската икономика

в общи линии вече бе приключил, което пък обяснява, защо САЩ толкова бързо откликнаха, на сигнала, подаден им от Риад. В Персийсия залив американците действително се сражаваха за интересите на нефтените компании, но това не е цялата истина. Всъщност те се сражаваха преди всички за нефтените интереси на Саудитска Арабия, защитавайки кувейтския емир, роднина на кралския дом в Риад. За американските компании беше далеч по-изгодно да продължат да работят с Ирак, който изразходваше повече средства за оръжейни доставки от САЩ, отколкото печелеше от експорта на нефт (съветските доставки за Багдад, по правило не се заплащаха), като при това американското оръжие се използваше във войната с антиамериканския режим в Иран. Това, между другото, обяснява и защо американската посланичка в Багдад, в навечерието на нападението срещу Кувейт, бе обещала на Саддам Хюсеин “благосклонната ненамеса” на Вашингтон. Оказа се обаче, че само едно кимване от Риад е достатъчно САЩ да променят позицията си на 180’ и да атакуват иракчаните.

Впрочем “шейховете” контролират не само нефтения бизнес, но и значителная част от наркотрафика в Близкия и Средния изток. Особено, след победата в Афганистан на фундаменталистите, подкрепяни от Риад, които превърнаха страната си в основен доставчик на опиум за Западна Европа и САЩ. Печалбите от тази търговия, между другото, вече наближават доходите от петролните продажби. Именно милиардите долари от наркотрафика са и част от обяснението за онова, което стана в Косово или можеше да стане в Чечения – и в единия и в другия случай поддържаните от Саудитите “ислямски борци за независимост” бяха в голямата си част наркотрафиканти, работещи в тесен контакт с американското Централно разузнавателно управление.

Мощта на Саудитската фамилия обаче, не се дължи единствено на нефтения бизнес и търговията с наркотици, с парите от които тя укрепва позициите си в американската (и световната) икономика. Владеейки свещените за повече от милиард и половина мюсюлмани места, Риад притежава и поразителна власт в областта на медиите и масовата култура. В този смисъл с

Властта на Саудитското кралство в арабския свят

не може да се сравнява дори и “духовното” влияние на Холивуд върху Съединените щати и Европа. Арабите, макар и разделени в десетки държави, на практика живеят в една “империя”, обединена от ислямските медии, свещения “хадж” и Мека, и истинският господар в тази империя е саудитската кралска фамилия – най-богатата на планетата.

Описаният по-горе модел достатъчно добре обяснява и очевидното охлаждане в отношенията между САЩ и Израел в последно време. Вашингтон настоява за ускоряване демонтажа на израелската отбранителна система, разделяне на Йерусалим между евреите и палестинците и ред други мерки, които (в това едва ли някой се съмнява, както в Израел, така и в арабския свят) много сериозно биха ерозирали израелската отбранителна система. И, как иначе, след като в резултат от предполагаемия план за разделяне на така наречените “окупирани територии”, всички военни обекти на израелска територия в бъдеще ще могат да бъдат обстрелвани от преносими ракетни установки. Въпреки това и независимо, че по традиция се представят за “най-верните съюзници на еврейската държава”, Съединените щати продължават да настояват за скоростно решаване на близкоизточния конфликт в полза на палестинците, чиито лидер Ясер Арафат, между другото, започва кариерата си през далечната 1948 като убеден ислямски радикал, тясно свързан с режима в Риад.

Ето защо, струва си да се запитаме, кое все пак е лицето на “новия световен ред” – дали традиционната фигура с цилиндър на “Чичо Сам”, която левите радикали редовно горят по време на своите антиамерикански демонстрации? Или, може би, за тази роля по би подхождал портретът на крал Фахд Бен Абдел Азис Ал-Сауд? Кой знае?