Д-р Стефан ЗЛАТЕВ

Старата житейска максима ни учи, че “на новаците им върви…”. Преди три години това правило проработи и при Българската Евролевица, която на последните парламентарни избори прескочи бариерата и успя да сформира в Народното събрание собствена парламентарна група. Добрата начална скорост се отрази благоприятно и на участието и в местните избори, макар че критичният наблюдател би забелязал още там известно влошаване на електоралните позиции. Вероятно, защото при БЕЛ вече започва да действа втората част от цитираната по-горе максима, че на новаците им върви, “…но и проблемите не закъсняват!”.

Първоначалните политически успехи

могат да се окажат просто случайност, ако липсва ясна и адекватна позиция за задържане и разширяване на завоюваното политическо пространство. А като че ли тъкмо такава позиция липва на “евролевите”. Най-пресният пример за това бе поведението им при искания вот на недоверие срещу правителството на Костов, което точно в този момент, очевидно би и глупаво и недалновидно. Има обаче и по-показателни примери за неадекватност и те касаят характера на междуособиците, раздиращи напоследък партията.

В тях противниците на лидера Александър Томов му приписват, не без основание, “суспендирането на вътрешнопартийната демокрация”. Безспорно човек с качества, Томов като че ли престана да вижда такива у другите в БЕЛ. Причината е може би, че колегите му често го “издънват” и после той трябва да им оправя бакиите. Оттук до самомнението за непогрешимост и вездесъщност разстоянието е нищожно, особено за изключително амибициозен човек като него. Последица от това пък е непоносимостта към инакомислието и опитите за диктат, още повече, че в ръцете на лидера са и по-голямата част от ефективните финансови ресурси, необходими за функционирането на партията. Последното, впрочем, породи още едно обвинение срещу него – че държи във финансова зависимост партийния апарат и структурите му.

Всъщност фактът, че вътрешните противоречия в БЕЛ изплуваха на повърхността тъкмо след местните избори, е напълно логичен. Партийните кандидати за най-възловите постове в тях бяха измежду най-изявените и политици. Тези хора свършиха наистина голяма работа и то не благодарение, а въпреки своя лидер. Така че, беше естествено личности като Камов и Карадимов да се противопоставят на Томов. Но не са само те – сред недоволните е ключова фигура от партийния апарат като Бойко Радоев, или Л.Стефанов. Неадекватната реакция на самия Томов, който се опита да “остракира” неудобните, естествено не му донесе очаквания резултат. Започнаха брожения и в местните поделения на партията, стигна се до разцепление във варненската и организация. За да не се получи същото и в столицата, начело на тукашната организация на БЕЛ бе наложен един професор, чиито представи за партийното строителство, според мнозина, доста наподобяват онези от времето на комунистическото управление.

Очевидно обезспокоени от развитието на нещата, се активизираха емблематични за партията фигури като Петя Шопова, която макар и да се числи към доверения кръг на Томов, засега предпочита да се изявява като безпристрастен, но не и безразличен към съдбата на БЕЛ съдник, или пък като Елена Поптодорова, чието безспокойство изглежда далеч по-искрено.

Най-показателни обаче за сериозните “размествания на пластовете”, е позицията на председателя на Централната контролно-ревизионна комисия на БЕЛ А.Радославов, възобновил дейността на изпратеното в забвение от Томов така наречено Движение за социален хуманизъм.

Като че ли фактите са повече от достатъчни за да стигнем до заключението, че Евролевицата е в кома. Наистина, някои смятат, че предстоящият конгрес може да се окаже необходимата и успешна терапия. Това обаче, е по-скоро

Поредното самозалъгване

Защото БЕЛ вече пропиля кредита на доверие, оказан му от избирателите преди време. Митът за “евро-принадлежността” на партията се срина и тя рискува да стане поредната социалдемократическа формация, страдаща от характерния за тази част на Европа “балкански синдром”.

Родният избирател е уморен и отвратен от познатите до болка лице, именуващи сами себе си “политически елит”. Необходимостта от качествено нов политически модел е очевидна. Естествено, търсенето на алтернатива на днешните “маскари” (използвайки крилатото определение на Бай Ганьо) дава шанс на формации като ВМРО, “Гергьовден” или “Св.Георги Софийски”, но не само на тях. Защото, когато възникне обществена потребност от нещо, то винаги се появява. Всичко е въпрос на време. Не бива да се съмняваме, че търсените нови модели и идеи, включително и в средите на левицата, както и личностите, които ще ги осъществят, ще се изявят рано или късно. Въпросът е само дали това ще стане още по време на предстоящите избори, или непосредствено след това.