Добромир ПЕЛОВ

Само за първите три месеца от началото на годината Националната служба за борба с организираната престъпност е задържала над 106 килограма хероин. Това е повече от половината от заловеното през цялата 1999 количество. Освен това, за същия период, в ръцете на антимафиотите са попаднали половин килограм кокаин, 11 килограма амфетаминни субстанции, 120 килограма амфетамини и близо два тона оцетен анхидрид, използван при добива и пречистването на хероина.

Годината ще бъде тежка

прогнозира през януари вече бившият шеф на НСБОП генерал Кирил Радев. Реколтата от опиев мак в страните от “Златния полумесец” е двойно певече от миналогодишната. Само в Афганистан “черните” нарколаборатории и маковите полета са добили близо 5800 тона опиев мак, който е и основната суровина за производството на хероин. Оттук нататък, схемата е до болка позната на родните борци срещу наркотрафика и наркоразпространението. От изток приижда суровина, която се преработва в няколко държави от Ориента, разполагащи с по-съвременни технологии. От запад към тях пътуват тонове оцетен анхидрид, а след това добитото количество дрога поема в тайници към Западна Европа, където са и платежоспособните клиенти.

На 9-ти март при операция на антимафиотите в София, бе пресечена брънка от тази варига и заловен поредния преносител. В случая - автобус на фирма “Глобус-96”, в чиито тайници беше открит 80 килограма хероин от най-висока проба. Пазарната цена на въпросната дрога е близо 8 милиона лева. Автобусът е трябвало да придължи към Чехия, откъдето наркотикът е щял да бъде “преразпределен” към страните от Западна Европа. Каналът обаче бе пресечен благодарение на съвместната операция на НСБОП и турските спецслужби. Ден преди акцията, турците са задържали два български автобуса, също обслужващи наркоканала. Сред собствениците им е и 41-годишният софиянец Александър Александров, притежател на “Глобус 96” , който бе обявен за национално издирване.

Хероинът атакува България най-вече от юг, сочат данните на анализаторите от НСБОП. Така, на 8 април, рано сутринта, митничарите от Капитан Андреево заловиха 127,1 килограма чист хероин. Този път наркотикът с цена над 10 милиона лева, бе открит в турски тир, натъпкан в 185 найлонови торби, под огромното количество легална стока в каросерията. Впрочем, от началото на година, митничарите на южния ни граничен пункт са заловили вече над 400 килограма хероин.

“Истинско нарконашествие”

коментираха от спецслужбите, където са сериозно обезпокоени от масовото навлизане на дрога у нас. При това, за съжаление, вече не сме само транзитен пункт по пътя на бялата отрова. “Ангелският прах” все по-често остава в България, съблазнявайки предимно младите хора. Данните на медиците сочат, че възрастовата граница на употребяващите дрога у нас е паднала до фаталния предел 11-13 години! Половината от столичните ученици от средния курс са вземали нарковещества повече от веднъж, сочи статистиката на д-р Стефан Стойчев от Националния център по наркомании. Най-голям е броят на тийнейджърите, които пушат марихуана или употребяват други “треви”, наивно вярвайки, че последните са безопасни. В Плевен пък, пушенето на марихуана е всекидневна практика, според доцент Мария Александрова – завеждащ катедра във Висшия медицински институт на града. Впрочем, именно заради това там се създава и поредния областен Център за борба с наркоманиите.

Наивно е да се мисли, че легализирането на тъй наречените “леки” дроги ще доведе до спад в употребата на наркотици. Поне такова е преобладаващото мнение сред дългогодишните спецове от Вътрешното министерство, както и на повечето лекари, борещи се с наркозависимостта. Очертаващата се тенденция, разплащането да става с дрога, ще донесе

Много нови опасности

у нас, сподели наскоро генерал Радев. Част от преминаващите през страната ни наркокервани “разтоварват” известни количества, като нашенските посредници получават за “услугите” си дрога, вместо пари. Те естествено се заемат да я реализират, материализирайки в долари или марки положените усилия на служба на големите наркобосове. Така немалки количества, предимно хероин, плъзват из страната, неумолимо атакувайки все нови и нови млади хора. Началото обикновено е като с първата цигара с тютюн. С тази разлика, че и най-страстният пушач не получава такива трайни изменения на психиката и поведението, както зависимия наркоман. Обикновено невръстните рядко биват изкушавани директно с хероин, защото са предпазливи, а и пласьорите се страхуват да започнат направо с “тежката” дрога. Затова “прохождането” става с “треви”, считащи се уж за невинни. Последните вече почти не се внасят отвън, тъй като и родното производство насища в достатъчна степен пазара. Само през миналата година антимафиотите от НСБОП са “арестували” 200 килограма марихуана, унищожавайки и 42 декара култивиран канабис. Само около София са унищожени 12 декара канабис и е иззета 300 килограма зелена маса от растението. Можем да си представим ситуацията в благодатните за тази “култура” южни райони на страната, където все по-често канабисът измества тютюна от нивите, а антимафиотите го откриват спокойно да се суши под сайвантите.

Вероятно тъкмо, защото “тревите” са вече толкова разпространени, някои ги смятат за “обикновени” и безопасни. Анализите обаче сочат, че те са просто “увертюрата” към хероина и другите “гежки” дроги. А изпадането в хероинова зависимост е, по правило, началото на края на един човешки живот.

Легализирането на дрогата е опасно

считат специалистите по превенция на наркоманиите. Защото, каквато и да е дрогата, тя води до изменения в организма, променя по специфичен начин психиката, прави личността зависима. А не бива да се забравя и, че наркоманът не е просто любител на забранените удоволствия. Той е, преди всичко, обект на наркопласьорите, които трудно биха го оставили да се откаже и така да престане да им плаща почти ежедневния си “данък”. Схемата на “зарибяването” пък е отдавна отработена до най-малките подробности. До един момент са “тревите”, които невръстното хлапе започва да смърка, водено от желанието да не се отличава от останалите в компанията, да не го мислят за слабак и “боклук”. За тях се плаща малко, а в началото – т.е. в периода на “зарибяването” – дори нищо. Чак когато детето “узрее”, му се пробутва първата спринцовка. Следващата вече го прави зависим. И тогава времето на безплатните удоволствия свършва. Плащаш за да имаш поредната доза. Не че някой ти я тика насила – ти, самият, имаш непреодолима нужда от нея…

Ето как се завърта омагьосания кръг, в който по неокончателни данни, вече са попаднали над 30 000 души у нас. В огромната си част те са съвсем млади хора. И най-страшното е, че

Доброволно се отричат от бъдещето

Вече не, защото нямат перспектива, не и защото са отритнати от обществото, а по чисто медицински, биологични причини. Те просто са наркозависими. За неописуема радост на наркобароните, дърпащи от високо конците на черните пазари за дрога и трупащи невероятни печалби за сметка на здравето и бъдещето на младите хора в България.

Но до най-високите върхове в наркобизнеса се достига трудно, признават от спецслужбите. При многобройните улични операции, в мрежите по правило попадат дребните риби, слабо осведомени за “разположението на силите по вертикала”. Самите те нерядко са наркозависими, поставяйки полицаите и следователите пред сложна дилема – дали да ги изпратят в ареста, или пък в клиниката за лечение. Наистина, многомесечните разработки на НСБОП нерядко достигат до сериозни резултати, като в случая с нарколабораторията в Опицвет преди време. Точно тогава обаче, започват правните казуси, често водещи до задънена улица в изясняването на това, кое е наркотик и кое е само упойващо вещество например. Наистина, няма нищо по-лошо от изпращането на невинни хора зад решетките, но недопустимо е доказани разпространители на бялата отрова да шетат на свобода, поради безкрайното протакане на съдебните процедури. Да не говорим за едрите риби, които често разполагат с далеч повече възможности и влияние (включително и сред политическата ни класа), отколкото онези, които законът е упълномощил да водят битката с тях. Съдбата на генерал Кирил Радев е красноречив пример за това.

Строгите санкции, предвидени в наскоро приетите от Народното събрание закони, трябва да станат примка около шията на наркопласьорите и техните покровители. Защото наркопотокът през България няма да секне. Ще бъде глупава илюзия да смятаме, че можем да останем своеобразен “остров на блажените” в един залят от наркотици свят. Проблемът е дрогата не само да бъде спирана на нашите граници за да не продължава пътя си към младите хора в Западна Европа или САЩ, но и да не остава у нас за да трови децата ни. А това може да се постигне, от една страна, със строги санкции към разпространителите. А, от друга, чрез мощна превантивна работа сред младите хора, макар че те често се плашат повече от празната дидактика, отколкото от хероина. Освен това, колкото и странно да звучи, превенцията следва да започне с “невинния” на пръв поглед алкохол. Защото, според Световната здравна организация, класацията на наркотиците започва именно с него. А според последните здравни проучвания, повече от 60% от десетокласниците у нас са се напивали поне веднъж. Освен това медиците сочат, че няколко хапчета, съчетани с водката, са отлична дрога и безмилостен прощъпулник в нерадостното бъдеще на немалко наркомани. После идват “тревите”, последвани от хероина. За да дойде и краят, който ни е вече известен от множеството нерадостни криминални хроники.