Милена СТОЯНОВА

Появилият се в края на април албум на Нийл Йънг “Silver and Gold” е не просто поредния от десетките, които американският ветеран е създал през над трийсетгодишния си път в рока. Според Дейвид Фрике от авторитетното списание “Ролингстоунс”, “това е своеобразна ретроспекция на една от най-успешните кариери в поп-музиката”.

Йънг е сред малцината рок-гиганти, успешно преминали през годините и различните стилове. Експериментите му във всички жанрове на модерната популярна музика – от фолк до хеви-метъл и от рокабили до техно се приемат еднакво добре, както от феновете, така и от критиката, превръщайки го в една от живите легенди на модерния рок.

Роден през 1945 в Канада, Нийл Йънг започва да се занимава с музика още в началото на 60-те, под силното влияние на Боб Дилън и “Бийтълс”. През 1965 среща друг талантлив млад китарист – Стивън Стилс, с когото заминават за Лос Анжелос. Там на следващата година се ражда фолк-рок бандата “Буфало Спрингфийлд”и до днес считана за една от най-добрите в Америка през 60-те. След три изключително успешни албума и суперхита “For What It’s Woth”, Йънг и Стилс разпускат “Буфало Спиргфийлд” за да формират заедно с Дейвид Кросби от “Бърдс” и Греъм Неш от “Холис”

Първата американска “супергрупа”

- легендарният квартет “Кросби, Стилс, Неш & Йънг”, взривил през 1969 фестивала в Уудсток с големия хит на Нийл Йънг “Ohio”.

Обявен от критиката за “най-талантливия американски поет след Боб Дилън”, Йънг печели безброй почитатели, както с перфектните китарни изпълнения, така и с характерния си дрезгав тембър. Соловата му кариера стартира в началото на 70-те с два изключително успешни албума – “After the Gold Rush” (1970) и “Harvest”(1972) – последният включващ големия му хит “Heart of Gold”. До края на 70-те издава още шест диска, утвърдили го като един от най-добрите изпълнители на фолк-рок. Това обаче очевидно не го задоволява и през следващите няколко години Йънг отчаяно експериментира в най-различни стилове – кънтри, ню уейв (великолепният албум “Rust Never Sleep”, записан с групата му “Crazy Horses”) и дори електронен рок. През 1987 той печели годишната награда на MТV с невероятния си клип “This Note’s For You” (по-късно излъчването му е забранено, поради откровената подигравка с чернокожите звезди Майкъл Джексън и Уитни Хюстън).

През 1989 албумът на Йънг “Freedom” бележи завръщането му към корените, а включеният в него хит “Rockin’in the Free World” взривява световните класации. Шест години по-късно той напълно оправдава прякора “Кръстник на гръндж-музиката”, лепнат му от някои критици, спечелвайки “Грами” за най-добър вокалист с албума “Mirror Ball”, записан съвместно с групата Pearl Jam.

През 90-те Йънг успешно съчетава записите и концертите си (в 1997 издава изключително успешния диск “Year of the Horse”) с благотворителна дейност. Заедно със съпругата си Пеги създава и издържа училище за “проблемни деца” край Сан-Франциско.

Време за равносметка

И в най-успешната кариера обаче, има моменти за равносметка на вече изминатия път. Току що появилият се “Silver and Gold” е точно това. Ако го слушате в някоя тиха стая и се опитате да не мислите за нищо друго, ефектът е наистина невероятен. Иначе, музиката в него може да ви се стори позната или дори скучна. Всъщност, албумът е един от малкото, които показват истинския Нийл Йънг – звукът е изчистен, няма излишни електронни ефекти, той е и безкрайно романтичен, и силно въздействащ. В него кънтри парчета като “Good to See You” се редуват с носещото много настроение “Daddy Went Wallking” и великолепни балади, подобни на “Red Sun” със сюжет от американската гражданска война.

Всъщност, “Silver and Gold” е своеобразен цикъл от песни за славата и нейната преходност, за любовта и красотата на простите човешки отношения, всичко това “преведено” на езика на обикновените хора, което прави албума едновременно, и малко старомоден, и в същото време – безкрайно искрен и завладяващ. Великолепните текстове органично се съчетават със запомнящи се мелодии, в които внимателният слушател непрестанно открива нови моменти и детайли. В същото време това действително е и ретроспекция на една епоха в американския рок – от свързаното със славното и начало парче “Buffalo Springfield Again”, чак до мрачната, подобна на молитва, балада “Without Rings”. Високото качество на албума се дължи, разбира се, и на участието в записите на такива блестящи музиканти като барабаниста Джим Келтнър, пианиста Спунър Олдъм или бас-китариста Доналд “Дък” Дън. Но преди всичко - на невероятния талант на “старото момче на американския рок”, превърнал го в любимец на няколко поколения.