Сънят на властта и илюзиите на опозицията

В днешната ситуация на задълбочаваща се икономическа, политическа и, преди всичко, морална криза, ВМРО е призвана да съхрани националното достойнство на българина

Ирина ВЕЛЕВА

До парламентарните избори през 2001 остава около година. А, поне засега, всички политически лидери са уверени, че предсрочни избори няма да има. Почти толкова време остава и до приключването на срока на тригодишното споразумение с Международния валутен фонд, заради клаузите на което правителството на Иван Костов е длъжно да поддържа и сегашната си строго рестриктивна политика.Все повече опозиционни лидери почти с наслада мечтаят за момента, в който ще поемат кормилото на властта в една финансово стабилизирана държава, преминала през най-тежкия възстановителен период, момент когато единственото, което ще предстои, е плавното подобряване на икономическото и финансово състояние на страната. След успешно приложената стабилизационна програма от сегашните управляващи, почти сигурно е, че следващото споразумение, което МВФ ще подпише със страната ни, ще съдържа далеч по-благоприятни от сегашните условия. Последното, обаче, както вече споменахме, ще изисква успешното приключване на сегашното споразумение през април 2001 год. Ето това е и основната причина, поради която Никой не бърза да взима власттапреди тази дата, докато апетитите да се управлява след нея очевидно са огромни.Предстои тежка и бурна политическа година. Вече всички опозиционни лидери си правят тънките сметки да яхнат белия кон след като ОДС прекара държавата през най-трудния период на прехода. Ръководителите на партиите от управляващата коалиция пък ще положат максимални усилия да не позволят някой друг да бере плодовете, които те са посели.

С тази цел съвсем скоро правителството ще поиска от Народното събрание мандат за провеждане на нов кръг от преговори със Световната банка и МВФ за подписване на второ споразумение, преди изтичането на сегашното. Ако тази идея се реализира успешно и навреме, кабинетът ще може да формира бюджета за 2001 на базата на доста по-ниски данъци, а икономиката ни ще поеме първите глътки въздух още в началото на следващата година. Въпреки, че икономическият сектор не е от най-динамичните социални сфери, до края на май, когато се очаква да се проведат парламентарните избори, обществото вече ще може да се радва на първите резултати от оживлението в икономиката. Това обаче е идеалният вариант, на който се надяват правителството и останалите участници в ОДС. Малко е вероятно до посочения период стандартът на живот толкова да се подобри, че това да се отрази решаващо върху резултатите от изборите. Затова и сценариите и формулите за най-успешно участие в предизборната надпревара остават един от най-важните елементи на предизборната стратегия на участниците в сегашното мнозинство.

Предстоящата година ще бъда прекалено динамична и съдържателна, за да бъдат пренебрегнати и възможни други варианти, и да позволи изграждането на предварителни прогнози за разпределението на силите в следващия парламент още от сега. Повече като опит за манипулация, отколкото като неоспоримо бъдеще, звучи дори и широко тиражираната “единствена възможност за управление на коалиционна кабинет”. Но тъй като желязното правило, че дори и лъжата, повторена сто пъти става истина, важи в още по-голяма степен тъкмо за прогнозите, които само след петдесетото повторение вече карат избирателя да реагира по натрапения начин, вероятността в новия парламент да се стигне точно да тази необходимост никак не е малка. Ако избирателите са настроени да поверят държавното управление само на коалиция от различни партии, политическите лидери ще бъдат длъжни да се съобразят с тази нагласа още с влизането си в предизборната кампания. А това означава, че ще е важно не толкова да съставят предизборни коалиции, колкото ясно и категорично да посочат евентуалните си партньори в новия парламент. Избирателят трябва да е наясно, Кой с кого и защо е готов да се коалира в държавното управление. Затова тези политически сили, които не успеят да постигнат необходимата категоричност и яснота в заявките си за партньорство, няма да имат много основания да се надяват на добри резултати в изборната нощ. Между другото, ако основите партии от сегашното мнозинство влязат самостоятелно в предизборната надпревара, това в никакъв случай няма да стесни кръга на техните симпатизанти. Днес необходимостта да се демонстрира готовност за съвместна работа и сътрудничество, на която навремето отговори формирането на предизборната коалиция ОДС вече е актуална, макар и с по-различно съдържание. Хората са готови да подкрепят сътрудничеството само между ясно обособени и отговорни политически субекти.

Затова печелившия избор и за ВМРО, и за Народен съюз, и за СДС тъкмо самостоятелната изява. Тези партии ще трябва да се разделят, не толкова за заради идеологическите си или програмни различия, колкото за да докажат готовността си да поемат лично цялата отговорност за своите действия. За разлика от настроенията от преди три години, сега тези партии ще получат много по-голяма подкрепа ако проведат Сериозни и откровени самостоятелни кампании Разбира се, след влизането им в парламента, техните симпатизанти ще очакват те да управляват заедно и тази готовност задължително ще трябва да присъства в предизборните им заявки.Най-големият проблем за партиите, стоящи в дясно от центъра се явява ДПС. Ако не успеят да формират мнозинство, което да им позволи да излъчат самостоятелно правителство, те ще са принудени да поканят и етническата партия в редиците на управляващите. Засега публичната позиция на Ахмед Доган е, че му е безразлично дали ще управлява в ляво или дясно доминиран кабинет. Тези, които добре го познават обаче знаят, че Соколът категорично предпочита коалиция с десницата и целият цирк, който сега разиграва флиртувайки с БСП, е именно за да предизвика ухажвания от страна на СДС. В ръководството на синята партия обаче не бързат да се подадат на чара му. Костов добре знае правилото, че вълкът меня козината, но не и нрава си. Въпреки това, много е вероятно да му се наложи да затанцува със Сокола следващия управленски валс. А, ако все пак ДПС влезе в коалиционен кабинет на десноцентристките сили в България единственият възможен балансиращ елемент в такова трудно и компрометиращо сътрудничество може да бъде само присъствието на авторитетна патриотична партия, като ВМРО. Впрочем, колкото и да е парадоксално, това важи и при формирането на каквато и да било друга “много широка коалиция”, с участие на “турската” партия. Поради тази причина изключително важно за бъдещето на страната ни е в приближаващите парламентарни избори е ВМРО да успее не само да спечели доверието на повече от 4% избиратели, но и да се утвърди като сериозен консервативен страж на българската национална идентичност в съвременната ни политика. Във време, когато развитието на масовите комуникации и многократното увеличаване на интензивността на взаимоотношенията между различни религиозни, етнически и социални групи, налага непрекъснати отстъпки и компромиси с националното самосъзнание, изключително важно за всеки народ е да може да разчита поне на една партия, чиято основна цел е тъкмо желанието да поддържа буден патриотичния дух и националното самочувствие на цялото общество.

Засега ВМРО е единствената българска политическа организация, която не само проповядва, но и последователно отстоява тези идеи. Затова именно тя се налага като Задължителния балансьорв едно евентуално правителство, с присъствието на откровено “етническа” партия.Българският народ наистина е толерантен и освободен от скрупули в отношенията си с изповядващите различни ценности и религии. Тази толерантност обаче, може да се съхрани и разширява само на базата на осъзнато чувство за национално достойнство и религиозно самочувствие, което ВМРО е призвана да поддържа в тревожното ни общество.Вярно е, че ако се яви самостоятелно в предизборната надпревара ВМРО ще привлече чест от поддръжниците на СДС. Задачата на лидерите на Организацията обаче, е да отсеят най-важните приоритети в името на България и да обърнат гръб на дребните партийни интереси. Състезавайки се за народното доверие, партиите от сегашната коалиция ОДС ще трябва да намерят начин да останат не само на една писта, но и в един отбор, защото в противен случай ще загубят окончателно битката за управление на държавата. Често пъти това е най-трудното в една политическа надпревара, но затова пък изисква много политическа мъдрост и ясно съзнание за обществен дълг.