Християнският национализъм

Д-р Рафаел ДЖОНСЪН
С любезното съдействие на американския Eagles Forum

И най-искрените патриоти, подчертавайки огромното значение на нацията и вярата, с тъга констатират, че съвременното общество продължава да страда от липсата на цялостна теория за това, какво всъщност би трябвало да представлява християнският модел на социален живот. Някога Исус ни бе призовал да възродим неговите качества и идеи у себе си. А това означава не просто вътрешна душевна промяна у отделния индивид, изповядващ християнството, но и на обществото, като цяло.

Животът на истинския християнин е непрестанен стремеж към съвършенство, отказ от пороците и изкушенията. Възможно ли е обаче, този стремеж да бъде издигнат от индивидуално, на обществено ниво?

Известно е, че един от фундаментите на съвременния, тъй наречен “европейски цивилизационен модел”, е някогашната гръко-римска цивилизация, обогатена, разбира се, от невероятното духовно богатство на християнската вяра. Защото, именно Християнската църква дава разбирането за истинския смисъл на човешкото съществуване, докато цивилизацията пък ни обезпечава необходимите практически средства за реализирането му.

Опитвайки се да възродим у себе си качествата и идеите на Исус, следва да сме наясно, че трудно ще можем да го постигнем напълно, ако не работим за това те да станат идеи на цялото общество, т.е. на нацията. В крайна сметка,

Християнската религия

не се стреми само към трансформацията на индивида, но и на обществото. Не е възможно човек да бъде християнин в частния си живот и езичник в обществения. Той не може да се усеща като Божие създание само в църквата, но в много по-голяма степен, когато е извън нея – в своя обществен живот. В този смисъл така нареченият “християнски национализъм” е свързан със самата същност на християнството, със съществуването на индивида единствено в рамките на християнската нация.

Възприемането на идеята за християнския национализъм изисква борба за преобразуване на съвременния социален живот. А това означава не просто съобразяването му с предписанията на християнската вяра, а преди всичко освобождаването му от грубия материализъм, от низките страсти, от чисто потребителския светоглед. Днес човечеството болезнено осъзнава цялата безплодност на стремежа към издигане на собствените си материални потребности в култ за сметка на пълното пренебрегване на духовните нужди. Впрочем, още древните гръцки философи, като Платон или онези от “школата на стоиците”, са противопоставяли света на универсалния разум на онзи, в който господства единствено ненаситната страст.

Човекът, превърнат в роб на собствените си желания, е неспособен за истинско творчество и развитие. Нещо повече, не е възможно успешното развитие на човешката цивилизация, в случай че тя окончателно започне да се управлява от страстите, вместо от разума. Безогледният хедонизъм, който е поставен в основата на

Всички модерни либерални общества

всъщност страда от дълбоко вътрешно противоречие, тъй като издига като единствен смисъл за съществуването на цивилизацията, доставянето на все нови и нови удоволствия на принадлежащата и бохема. От друга страна обаче, самото съществуване на цивилизацията не е възможно, ако тя се ръководи само от чувствата, от страстите от стремежа към удоволствия, а не от разума и от вярата. А без цивилизацията, управлявана от разума, в крайна сметка не е възможно и удовлетворяването на желанията и страстите на хората. Ето как стигаме до извода, че тъкмо върховенството на духа и разума, в тяхното органично единство озарено от божественото просветление, над грубите материални желания и страсти, винаги е било и ще продължи да бъде условие за движението на човечеството напред, за развитие и просперитет на човешката цивилизация. Животът на Исус и неговата саможертва, освен всичко друго, имаха и този дълбок смисъл, че доказаха върховенството на идеалното над материалното в човешкия живот. И в този смисъл триумфът на християнството може да се разглежда като изпълнение на най-съкровеното човешко желание – отхвърлянето на тоталната зависимост на индивида от грубо материалните и чисто потребителски желания и страсти.

Но, приемайки господството на духа и разума като основна черта на цивилизацията, ние би следвало да осъзнаем, че то изисква

Дълбока духовна трансформация

не само на отделния индивид, но и на обществото, на нацията. Затова основна задача на християнският национализъм е тъкмо задълбочаване на близостта между социалната обществена схема и божествения закон. Християнският национализъм означава взаимното проникване между християнската религия и нацията. Обществото не може да бъде безразлично към съдбата на християнството и църквата, също както и християнските принципи следва да се превърнат в интегрална част от повседневния живот, социалната практика и институциите на обществото.

Християнският национализъм е тео-социална и тео-политическа концепция. Тя е свързана с възраждането на цивилизацията, управлявана от духа и от разума. Всъщност цивилизацията би могла да съществува единствено на базата на тази идея. Подемът на съвременния ултралиберализъм обаче, на практика отхвърля господството на разума, подменяйки го с господството на издигнатият в култ “неограничен от нищо пазар” и тоталния политически контрол, основаващи се всъщност на умелата манипулация на човешките желания и страсти. Точно това е истинската база на либералния модернизъм, чиито отвратителни черти така добре са предсказани в творбата на Томас Хобс “Левиатан”. Типично за “либералната ера” са чисто силовото съхраняване на застрашената от разпадане цивилизация, довело до през нашия век до появата на тоталитарните държави, създаването на индустриални армии от индивиди, лишени от национално чувство и безкрайни кървави войни, а днес – до силовото налагане на глобалната неототалитарна утопия, известна като “новия световен ред”.

Днес човешкият дух и разум са смазани от господството на страстите и импулсите. Остатъците от някогашната християнска гръко-римска цивилизация продължават да агонизират в един свят, доминиран от бюрокрацията, социалното инженерство и транснационалния финансов капитал, чиято власт не се основава върху разума, а върху силата и контрола над средствата за психологическо въздействие върху масите. Държавата, напук на всички религиозни принципи за състрадание и милосърдие, си е поставила като основна цел изземването на почти всички налични ресурси от собственото си население, отчуждавайки се все повече от него. Ето това е наследството на либералния модернизъм.

Разделителните линии в съвременния свят са достатъчно ясни:

Върховенството на духа срещу господството на страстта

Първото винаги е било в основата на просперитета на всяка цивилизация и е основен елемент на християнската цивилизация, в частност, защото именно в нея то е издигнато на непознато дотогава равнище.

Никак не е случайно, че християнството възниква именно в рамките на гръко-римската цивилизация, а не на някоя друга. Философията, административната уредба и структура на тази цивилизация се оказват най-подходящите за възхода на новата религия върху остатъците от древните езически култове. Император Константин Велики и неговите наследници окончателно оформят органичния синтез между старата цивилизация и новата религия, на основата на който се формира и съвременната европейска християнска цивилизация. Следващите поколения дават своя принос за задълбочването на този синтез, изграждайки цивилизация, наистина достойна да бъде храм на вечно живия Бог. Наш дълг днес е да продължим тяхното дело.

От загниващия неоезически либерален модернизъм ние трябва да възродим в целия им блясък и органично единство християнските и национални институции, стоящи в основата на европейската цивилизация. И тъкмо в това е същността на съвременния християнски национализъм.