Шанидар – последната битка на “другите хора”

Стоян ПЕТРОВ

В средата на 50-те години известният антрополог Ралф Солецки, професор от Колумбийския университет в Ню Йорк, започва разкопки в пещерата Шанидар, намираща се в един от най-труднодостъпните планински райони на иракски Кюрдистан. Още в началото на работата си, професорът и помощниците му установяват, че пещерата е била обитаема от хора в продължение на почти сто хиляди години, като последните от тях окончателно са я напуснали чак през седмото хилядолетие преди новата ера. След четири години упорита работа американските антрополози стигат до откритие, което обръща надолу с главата повечето дотогавашни теории за появата и развитието на човешката раса.

“Другите хора”

Известно е, че преди около сто хиляди години (т.е. когато се появяват първите заселници в Шанидар) в Европа, Азия и Африка живеели първобитни човешки същества, наречени от учените “неандерталци” – от названието на едноиментата долина в Германия, където за първи път са открити техни останки. Неандерталецът обаче не е прекият прародител на съвременния човек. Той е бил нисък, набит, с леко приведено, обрасло с козина тяло, и дебелокостен череп със сплескано чело и мощна долна челюст, доста наподобяващ на горила. И въпреки всичко, несъмнено е бил човек. При това в черепа му е имало повече мозъчно вещество, отколкото у днешните хора. Неандерталците използвали за облекло кожите на убитите от тях животни, знаели как да палят огън, а по време на лов използвали дървени копия, каменни тояги и прашки. На местата, където са пребивавали, днешните учени откриват грубо издялани каменни инструменти. Неандерталците дори погребвали близките, оставяйки в гроба им различни предмети, което означава, че вероятно са вярвали в задгробния живот. С две думи тези създания са съумели да постигнат истински прелом в биологичното развитие на човешката раса. Последното до голяма степен се дължало и на благоприятния климат, тъй като в онези праисторически времена почти цяла Европа се намирала в субтропичната зона и буквално гъмжала от дивеч (включително слонове, носорози, лъвове и огромни стада антилопи).

Възходът на неандерталския човек обаче внезапно бил спрян от четвъртото поред заледяване на европейския континент, който преди около петдесет хиляди години се превърнал в мрачно, студено и изключително трудно за оцеляване място. Голямата част от първобитното население измряло още тогава, някои успели да се прехвърлят в Африка и Азия, където климатът бил по-благоприятен, а онези, които останали в Европа, оцелели вероятно за сметка на по-изтощените си събратя, т.е. превръщайки се в човекоядци.

След още няколко хилядолетия, по неизяснени досега причини, ледниците започнали да се топят. По онова време пейзажът на Стария континент много наподобявал този на днешна Лапландия с блатиста тундра, множество езера и млади гори и със съвсем нов вид животни: космати носорози, мамути, зубри, пещерни мечки, а вместо някогашните стада от антилопи, из европейските равнини препускали безброй диви коне и северни елени. Оцелелите от ледения ад неандерталци постепенно се съвзели и наново започнали да заселват Европа. Точно в този момент обаче, става нещо необяснимо – току-що издържалата най-тежкото за цялото си съществуване изпитание човешка раса, внезапно изчезва от лицето на земята.

Вместо нея се появава

Човек от съвършено друг тип

Учените го наричат кроманьонски, по името на местността Кро-Маньон във Франция. Тъкмо той е и нашият непосредствен прародител, първият истински представител на “хомо сапиенс”. Устройството на черепа и скелета му, изправената стойка, но най-вече значително по-сложният мозък, а оттам и по-високият интелект му давали значителни шансове в битката с природата. Каменните му оръжия и оръдия на труда, както и великолепните скални рисунки, открити в редица пещери във Франция и Испания пък, говорят за огромен скок в материалното и духовното развитие на човечеството. И, все пак, как са се появили кроманьонците? И, дали има връзка между появата им и внезапното изчезване на “другите хора”, т.е. неандерталците.

Някои учени и днес продължават да смятат, че неандерталецът се е претопил в кроманьонската раса по пътя на кръстосването. Съвременната наука обаче категорично не приема тази хипотеза. Дори ако пренебрегнем изключително важното обстоятелство, че не е установена някаква генетична наследственост от неандерталеца в антропологичния изглед на “хомо сапиенс”, изглежда твърде съмнително, че кроманьонският човек е пожелал да се свърже със същество, приличащо повече на горила.

Тайната на пещерата Шанидар

Отговорът на загадката за края на неандерталския човек за първи път дават тъкмо разкопките на Ралф Солецки в Северен Ирак. Изследвайки пещерата Шанидар, той се натъква на открития, които са единствени по рода си, както в областта на археологията, така и на антропологията. Както посочихме по-горе самата пещера представлява нещо като екран, върху който могат да се проследят почти сто хиляди години от човешката история. В самото начало на разкопките, Солецки открил там три скелета на неандерталци, като единият датирал отпреди 45 хиляди, вторият – отпреди 65 хиляди, а третият – отпреди 70 хиляди години. Тоест неандерталците обитавали пещерата преди, по-време и след ледниковия период в Европа. Най-голям интерес представлява първият скелет, в който бил открит дефект, причинен, както се установило по-късно, от удар с дървено копие. А това означава, че той най-вероятно е бил войн, паднал в схватка с неприятеля. Истинската сензация обаче предизвикват откритията направени през следващите няколко години. Наред с още скелети на неандерталци, в пещерата били намерени и много скелети на кроманьонци, обитавали Шанидар чак до VІІІ-то хилядолетие преди новата ера. Недалеч от пещерата американският екип се натъкнал и на останки на човешко поселище, най-древното в историята на човечеството, наред с палестинското селище Йерихон, и основано през VІІ хилядолетие пр.н.е., вероятно от кроманьонците, обитавали дотогава Шанидар. Така, благодарение откритието на Солецки, науката за първи път получава възможността да запълни съществуващата дотогава празнота, по въпроса за евентуалното съприкосновение на двете човешки раси.

Последната битка

Днес вече няма съмнение, че преди 45 хиляди години пещерата е станала ням свидетел на решаващата схватка между неандерталците и кроманьонските пришълци, превръщайки се в последната крепост на изчезващата раса. По онова време, дори в поречието на Тигър, където се намира пещерата Шанидар, откъм север веели зимни ветрове, принуждаващи неандерталците поколение след поколение да използват пещерата като дом и крепост на “ордата”. Така те успели да преживеят ледниковия период. Дебнела ги обаче далеч по-голяма опасност. На 400 километра от тях, в палестинската планина Кармел вече се били появили първите кроманьонци. След още няколкостотин години нарастналият им брой, принудил част от тях да потеглят на изток. Някои се добрали до Шанидар, заварвайки пещерата населена с космати същества, приличащи на горили. Битката очевидно е била неизбежна. При това се е водила с неописуема жестокост, тъй като кроманьонците вероятно не са смятали противниците си за хора, а просто за вид маймуни. Изходът от нея бил предопределен. Неандерталците, оредели от студовете, глада, болестите и земетресенията, били изтощени, наплашени и тромави. Освен това принадлежали към раса, която през стоте хиляди години на своето съществуване постепенно загубила жизнеността си. На всичкото отгоре противниците им притежавали и далеч по-съвършени и смъртоносни оръжия.

Ето го и отговорът на загадката. Неандерталците, които изглежда са се чувствали в много по-голяма степен “част от природата”, отколкото кроманьонците, поставили началото на едно ново човечеството, стремящо се не толкова към “сливане с природата”, колкото към нейното покоряване, са успели да преживеят всякакви природни катаклизми, но не и появата на новите хора. Затова и са били подложени на тотално изтребление. Разбира се, възможно е някои все пак да са оцелели, укривайки се в най-затънтените и труднодостъпни места на планетата. Неслучайно редица съвременни учени смятат, че ако легендарният “йети” все пак съществува, той най-вероятно ще се окаже потомък тъкмо на неандерталския човек. Можем обаче само да предполагаме, как би изглеждала човешката цивилизация днес, ако в жестоките битки, подобни на тази край пещерата Шанидар, водени преди няколко десетки хиляди години, бяха победили “другите хора”.