Международното право на “новия световен ред”
Неговите, повече или по-малко мистифицирани, норми формират схемата на американската доминация в света
Проф.Николай-Клаус фон КРЕЙТОР
*Победата в студената война послужи на Америка като повод да превърне силата в норма, решаваща на чия страна е правото. Така силата се превърна в право, а САЩ поставиха в основата на прокламирания от тях “нов световен ред” идеята, че международното право занапред ще се определя предимно от онова, което отговаря на американските национални интереси. Съвременното международно право е просто изражение на волята на днешната държава-хегемон, абстрахирана и мистифицирана в съвкупността от норми, санкционирни от Вашингтон, чието прилагане се осигурява от цялата мощ на Америка с цел съхраняване, укрепване и разширяване на американската доминация в света. Подчинявайки се на
Логиката на експанзионизма
то от една страна, нормативно регулира самия процес на експанзия, а от друга – мистифицира съвсем конкретната воля на САЩ, стояща зад него. Така, въплътена в съвременното международно право, волята на единствената световна суперсила се превръща в закон, формално изхождащ от абстрактната международна общност. Международното право пък се трансформира в регулатор на отношенията в света, гарантиращ развитието им в посока, удобна за по-нататъшната експанзия на Америка. Така то вече играе ролята на идеология и легитимизация на доминацията на САЩ. За тази цел обаче, международно правовото нормотворчество минава през два основни етапа.
Първият е свързан с трансформиране волята на американската държава в норма на международното право. Същността му е в това, че досега съществуващите международно-правови норми, залегнали в основата на Устава на ООН, в Декларацията за принципите на международното право
на ООН от 1970 и в Хелзинските съглашения, които са очевидно препятствие пред експанзионизма и преразпределянето на света, се ерозират, като вместо тях се налагат норми, легитимиращи американския експанзионизъм. Вторият етап пък е свързан с окончателното превръщане на хегемонизма във водеща норма на международното право. Намесата във вътрешните работи на една или друга държава, вече не е нарушение на международното право, а напротив – става елемент от това право, но вече в контекста на “новия световен ред”. Т.е. от нарушение на международното право, хегемонизмът се превръща в смисъл и съдържание на това право.Така, американският хегемонизъм придобива ново политическо качество, превръщайки се в абстрактна универсална норма на международното право, чиято същност се определя от схемата “господство-подчинение”. Перефразирайки Клаузевиц, бихме могли да кажем, че превръщането волята на държавата-хегемон в международноправна норма е вид война, водена с други средства подриващи международното право, и създаване на нови норми, изразяващи волята на въпросния хегемон. Този процес анализира още Карл Шмит, разглеждайки нормотворчеството на прословутата доктрина “Монро”, както на територията на американския континент, така и извън него.
В “новия световен ред” и в контекста на ставащото на Балканите, американският експанзионизъм се реализира под формата на безличната воля на световната общност, като императив на международното право и като чисто “миротоворчески” мерки. Тоест, международноправните норми стават просто форма на мистификоция на хегемонизма на САЩ и инструмент за частична или пълна експроприация на суверенитета и естествените права на други държави.
Фактически съществуващото отношение “господство-подчинение”, придобива идеологическа обвивка. Същността му е принудата, упражнявана от САЩ спрямо другите държави, нерядко подкрепена и със сила, като от идеологическа гледна точка, тази принуда следва да се упражнява не явно, а изхождайки от някаква абстрактна общност или организация – от типа на ООН или НАТО. Така американската експанзия или хегемонизъм вече се представят като санкция в името на международното право. Макар че, както отбелязва още преди десетилетия Карл Шмит, “когато една държава воюва с политическият си враг в “името на човечеството”, въпросната война на практика съвсем не се води в името на човечеството, а е просто сблъсък в който държавата-хегемон се опитва да узурпира универсалното понятие за “човечество” против военния си противник”.
В контекста на “новия световен ред”, единственият извод, който може да се направи, е, че
Международното право все повече се превръща във фикция
На практика, съществуват Съединените щати като господстваща сила в новия монополярен свят и нормите на международното право на “новия световен ред” не са нищо друго освен световна система на американския хегемонизъм, прояваща се в един, повече или по-малко, мистифициран вид. На практика, мнимата легитимност на нормите на това международно право, се крепи единствено върху силата. В миналото обаче, са правени и други опити за налагането на “нов световен ред”, включително от нацистката и болшевишка империи. А съдбата им би следвало да послужи като предупреждение за онези, които отново се опитват да реализират тази концепция днес.
[СЪДЪРЖАНИЕ]