“Геополитический сборник” и руската имперска традиция
Преди четири години група руски интелектуалци, учени и военни започват да издават “Руский геополитический сборник”, фундаментално консервативно ориентирано списание, следващо “евразийското направление”, разработвано от определени кръгове в Генералния щаб на Руската империя, дълго преди болшевишката революция.
Защитавайки тезата за особения характер на “руската цивилизация”, развиваща се едновременно и в Европа, и в Азия, авторите в сборника (сред тях известни имена, свързани с модерната руска геополитика като Бедрицки, Молодяков или Константинов), както и главният редактор – военният географ полковник Морозов, всъщност възраждат националистическата имперска традиция, определяла политиката на Москва от Иван Грозни до Николай ІІ. Изключително високото равнище на изследванията, публикувани с списанието (което излиза 1-2 пъти годишно), го утвърждават като изключително авторитетна трибуна на новия руски православно-консервативен интелектуален елит.
“Еднополюсният свят е обречен”
Главният редактор на “Геополитический сборник” Евгений МОРОЗОВ за геополитиката, евразийството и новият световен ред
Как възникна идеята за Вашия сборник?
Преди осем години, заедно с неколцина съмишленици, решихме да създадем Академия за геополитика, а по-късно и геополитическо списание. Последното бе възложено на мен и така започна всичко. Смятаме нашето списание за своеобразно продължение на “Zeitchrift fur Geopolitik”, издавано навремето от Карл Хаусхофер.
Напоследък геополитиката става все по-модна наука, като в нейните рамки се развиват няколко школи. Коя от тях смятате за най-авторитетна?
Естествено тази, към която принадлежа и аз, т.е. руската. Още повече, че повечето от въпросните направления просто копират западната геополитическа школа. Наистина, има опити за формулирането на действително нова геополитика, но засега без реални резултати.
Коя е основната разлика между руската и западните геополитически школи?
Струва ми се, че ако западните школи, по правило, зациклят на съотношението между пространствените конфигурации, руската никога не е придавала особено значение на техните форми и граници, съсредоточавайки се върху съдържанието им, т.е. върху онова, което изпълва пространствата. И, докато за нас въпросът за границите е второстепенен, на Запад той е в основата на всяка геополитическа концепция.
Как оценявате геополитическите теории на белгиеца Роберт Стюкерс, когото сме публикували и в “Ние”?
Проектите му са интересни, с едно изключение. Става въпрос за нещо, което е много типично за (западно)европейците. Стюкерс мечтае да разшири Европа, такава каквато е, чак до границите на Тихия океан. Което е нереално. Защото ако издигаш лозунга за “Евразия на хилядата флага”, трябва да очакваш и, че някъде вместо флаг ще се появи биволска или конска опашка. Образно казано. Надявам се, разбирате за какво става дума
.Каква би следвало да бъде руската геополитика, според Вас?
Мисля, че системата на геополитическите съюзи на Русия следва да има поне два “ешелона”. Единият, включващ Германия, Иран, Индия, Китай, а вторият – Япония, Индия (като противовес на Китай, който може да тръгне и срещу нас), Франция и Полша (като противовес на Германия, която неведнъж също се е превръщала в наш враг).
Само че днес и Франция, и Германия следват САЩ, които са реалния световен лидер…
Така е, защото съвременният свят се гради по парадигмата, създадена някога в Британската империя, от която днес на концептуално равнище се ръководят и САЩ. И това стана особено ясно след последната война на Балканите.
Какво мислите за теорията и практиката на “новия световен ред” – дали той е реалност или просто идеологическа пропаганда?
Смятам че това е съвсем реална теория, макар и все още нереализирана напълно. Тя обаче се сблъсква с определени трудности. Така, преди две години, по време на провокираната от Сорос финансова криза в Азия, нишата, за която претендираха американците, внезапно бе заета от Китай. Що се отнася до Европа, мисля че Германия е ключът към налагането или провала на “новия световен ред”.
Ще успеят ли САЩ да запазят Германия като свой стратегически партньор или тя ще се превърне в един от стълбовете на независима Европа?
Ролята на стратегически партньор означава провеждането на независима политика, съгласувана само в някои аспекти с другия партньор. И това би било колосална крачка напред за германците, които преди бяха в далеч по-подчинено положение спрямо Америка.
И все пак, дали един ден Германия може да стане стратегически партньор и на Русия или ще си остане в рамките на стратегията на НАТО?
Мисля, че НАТО напълно е отживяла ролята си. Днес това е военно-политически бронтозавър, гърчещ се преди да изчезне окончателно. Всъщност, през 1989 приключи следвоенния период и настъпи период на мир (той, по правило, е и “предвоенен”), характерна за който е съвършено новата политика, съвършено новото разположение на силите, както и новите политически цели.
Тоест, според Вас, съществува алтернатива на американската геостратегия?
Да. Нека не забравяме, че американците дори не са в състояние да изнесат сами една по-значителна война. Не знам, кой плати за операциите в Косово, но за тези в Залива, платиха Франция, Германия и Япония. Да не говорим, че САЩ са най-големия длъжник в света и положението там е по-лошо, отколкото преди Голямата депресия от 1929. Макар че е трудно да се каже, какво точно би дало тласък на нова криза. Във всеки случай еднополюсният свят не може да съществува вечно, нито дори достатъчно дълго.
[СЪДЪРЖАНИЕ]