Завръщане от Ада
Възможно ли е създаването на терапевнични общини за наркомани и у нас?

“Повече от 90% от хероина във Великобритания идват от изток, през Турция. Голяма част от него минава през България. Рекордните количества наркотик, задържани от българските митничари напоследък се дължат на разпродажбата в момента на голяма макова реколта от Афганистан” (БТА)

Това е само една от безкрайния поток информации за наркотрафика. Сякаш свикнахме с този тип новини. Свикнахме и да отбелязваме Световния ден за борба с наркоманиите – 1 юли. Проблемът, както знаем, не е само български. Но това никак не успокоява. Трудно е да се посочи точната цифра на родните наркомани. И все пак се знае, че само в София от свръхдоза годишно умират 50-100 души. Повече от 200 са наркосборищата в столицата. Като цяло за страната ни, пристрастените са около 50 000, предимно младежи.

Начините за борба с проблема са дискутирани неведнъж. Тук обаче, ще стане дума за практика, която все още не е разпространена у нас

Комуните

Наричат ги още терапевтични общини за наркомани. Основният принцип при тях е доброволността. Задължителен е само строгият правилник, който наркоманът, веднъж постъпил, трябва стриктно да спазва. А той включва пълен отказ от дрогата и никакви контакти с външния свят в началото. Затова и комуните се правят извън големите градове, в места позволяващи истинска изолация. В Европа някои от тях са изградени в бивши замъци и манастири, предимно заради покровителството на църквата.

Характерно за комуните е и създаването на голямо собствено стопанство. Така общността се самоиздържа.Работата в него е още една отговорност, с която членовете на комуната сами се натоварват. Престоят в комуната продължава обикновено 12-18 месеца.

Комуните възникват през 60-те в САЩ, като място за рехабилитация, труд и развитие на хора с проблеми. Обикновено в тях живеят по 15-20 души. Идеята бързо се разпространява в Европа, като особено популярна става в Италия. Тъкмо в Италия са се лекували досега и над сто млади български наркомани. Тамошните комуни не само работят в тясна връзка с Католическата църква, но и повечето са основани именно от нея. В католическа Италия като че ли няма нищо по-естествено в лечението да се разчита и на Вярата – като мощен стимул за живот и промяна.

Специялно обученият персонал възприема членовете на комуната не като “болни”, а като хора с психологически проблеми, утежнени от наркотичната им зависимост. В задължителните групови сеанси се търсят първопричините, довели до посягането към дрогата. Всъщност, това е мястото, където се дава възможност на наркомана да намери отново себе си. Ето защо програмите са концентрирани върху взаимното разбиране и промяна на житейските нагласи и ценности, в стимулиране на чувството за отговорност, събуждане на достойнството и формиране на нови жизнени цели. Осъзнатото желание на наркозависимите да бъдат спасени и тяхната собствена воля са главните условия за успех на тази програма.

Ключов елемент в структурата на комуните е персоналът. Много важно е той да не налага грубо присъствието си. Затова в много случае е съставен от преминали през специална подготовка бивши наркомани. В крайна сметка, никой по-добре от тях не би разбрал търсещите помощ.

Разбира се, всяка подобна терапевтична общност носи своите особености, както и особеностите на страната, където действа, подчинява се на нейните закони и обществени нагласи. У нас експериментът тепърва предстои. Макар че са правени опити за създаване на подобни общности. Повечето родители на нашите наркомани търсят начини за да ги изпратят на лечение в чужбина. Далеч не на всеки обаче, това е по джоба. Така че появата на истинска действаща комуна и у нас е наложителна. Вероятно скоро такава ще бъде открита в Родопите. Според световната статистика, успеваемостта на този метод на лечение е 80-90% срещу 10-20% при практикуваните досега. Цифри, повече от достатъчни, за да ни вдъхнат надежда.