Кого защитава “Защита”?
Така нареченият “съюз на патриотичните сили” е странна сплав между финансова пирамида и политическа формация, чието единствено постижение може да бъде отнемането на гласове от националното движение

Юрий МИХАЙЛОВ

Наскоро либералният политолог Емил Кошлуков посочи като малко вероятно, но все пак възможно, бъдещото коалиране на ВМРО с БДФ и Съюз "Защита". Но, ако между Демократичния форум и “войводите” действително съществува стара симпатия, доколко това важи и за така нареченият Съюз на патриотичните сили “Защита”?

Последният се ползва с репутацията на организация създадена и съставена предимно от запасни офицери, бивши генерали от армията и спецслужбите, бивши “основатели” на СДС и т.н., все “бивши”. Обявява се за “търсене на съдебна отговорност от всички политици, виновни за бедственото положение на българския народ, за конфискация на цялото имущество, придобито чрез криминална приватизация или други престъпни начини, за изграждане и укрепване на контролните органи на всички нива на управление на държавата” - все неща, приятни за ухото на лъгания от години и мизерстващ българин и напълно в унисон с проехтелите наскоро в радиоефира призиви за прилагане на чилийския челен опит и у нас.

Съмнението, че организацията представлява просто

Поредния опит за разпиляване гласовете

на патриотично настроените избиратели на наближаващите парламентарни избори обаче, се налага някак естествено. Колкото и искрени да са били намеренията на учредителите - група бивши военни летци от Пловдив, както и на първите и лидери. Защото в сегашното ръководство на "Защита" личат прекалено много имена, както на доскорошни “кукловоди” на българския политически живот, така и на техни вече поизхабени “кукли”. Обединяват ги тъкмо старите връзки, както и е нежеланието им да се примирят, че вече са бивши в политическия и обществен живот.

Оставяме настрана официалните лидери на Съюза - Йордан Величков и Николай Слатински, чиито политически позиции винаги са били, меко казано, неясни и мъгляви. По-интересните фигури са зад тях. Заместници на Величков са кумът на Софиянски д-р Йордан Тодоров, един от основателите на СДС-София, но разочарован от днешното синьо управление и (за цвят) - главният учредител на съюза, пловдивският летец Васил Караджов. Секретар по организационните въпроси е о.з. полковник Юлий Георгиев, бивш шеф на Нционалната служба за сигурност по времето на Виденов. В ръководството на съюза присъстват и имената на хора като изгонения от МО по подозрения в корупция генерал Борис Вакавлиев, който усилено гради на базата на съюзните структури нещо като “пенсионен офицерски фонд”, бившият главен ревизор на БНБ и червен ексдепутат Кольо Парамов, специалистът в областта на “високите технологии” полковник Евгени Гиндев и др.

Ако изключим масираното присъствие на хора, прекарали живота си под пагон, "Защита" може да мине за поредното гражданско сдружение на загрижени за националната сигурност, макар и бивши, авторитети, познаващи структурите и търсещи алтернатива на днешното потънало в безхаберие и корупция, синьо управление. За да приемем това обаче, ще трябва да забравим и, че голяма част от лидерите на съюза заемаха ключови държавни постове тъкмо по времето, когато страната ни бе хвърлена в сегашната пропаст. А също, че предстоят избори; и че на премиерът Костов ще му трябва още едно плашило, което наред със "старите муцуни" в новото ГОДО, да сплотява разпадащите се сини редици. Впрочем, плашилото е не по-малко необходимо и на стратезите отляво -т.е за пореден път се сблъскваме с вариант на до болка познатия ни още в перестроечният период “обслужващ национализъм”, изпълняващ контролни функции и изземващ терена на наистина патриотичните организации. Неслучайно и тази формация веднага тръгна по пътя на останалите обслужващи "патриоти", търсейки си покровители първо в БСП (при това от фракцията на Премянов), после от ДПС, и накрая - обявявайки се за съюзник на Демократичният алианс, пръкнал се наскоро под крилото на д-р Тренчев. Също толкова безпринципни (и безнадеждни) изглеждат впрочем и обиколките на някои от активистите на “Защита” от руското до американското посолство и обратно.

Че

нищо реално няма да излезе

от това начинание е повече от сигурно. Което се вижда дори от спада на първоначалния медиен интерес към него. Да не говорим за откровения разрив между ръководството на “Защита” и редовите му членове, назрял след срещата с ДПС и “четките”, които Величков и Слатински направиха на Ахмед Доган. Очевидно вече липсва достатъчно терен за изтърканата карта на обслужващия национализъм. Затова на изборите, дори и при силна медийна кампания, постижението на съюза вероятно ще се движи между това на Патриотичния съюз през 1994 (1%) и онова на “патриотичната” коалиция ДАР през 1997 (0,2%). Възможно е обаче той все пак да успее да отклони част от гласовете за националното движение, което е и вероятната цел на участието му в тях.

И все пак, дали “Защита” обслужва просто конюнктурните интереси на Костов и определени кръгове в БСП, или зад създаването и се крие нещо по-дълбоко? Засега е ясно, че целите, вписани в платформата на организацията ще се ползват единствено за обслужване на текущия политическия маркетинг. А после? Ще видим….