Последният бунтар
Том Уайтс, голямата звезда на американската алтернативна музика, най-после реши да събере най-доброто от близо трийсетгодишната си кариера

Милена СТОЯНОВА

Макар и определян като един от най-успешните съвременни рок-изпълнители на Америка, Том Уайтс (много популярен и като филмов композитор и актьор) през близо трийсетгодишната си кариера никога не е пласирал хитове по върховете на музикалните класации. Правили са го обаче групи като легендарните “Eagles”, “Bananarama” или “Ramones”, а също певци от ранга на Род Стюърт, изпълняващи неговите парчета. Може би тъкмо поради това реализираните през последните няколко месеца два сборни албума “Asylum Years” (включващ периода 1973-1980) и, особено, “A Cry From The Heart” (1983-1999) предизвикаха аплодисментите, както на критиката, така и на многобройните му фенове. От известно време двата диска са достъпни и за онези у нас, които си падат по алтернативната музика.

Роден през 1949 в Помона, Калифорния, в семейство на учитгели, Том рано започва да се интересува от музика. Но, докато въстниците му се прекланят пред Елвис и “Бийч Бойс”, той предпочита Бинг Кросби, Кол Портър и, особено, Боб Дилън, с чиито стихове са изписани стените на детската му стая. По-късно се учи да свири на на пианото на съседите и на китара. Завършвайки училище, започва работа в пицерия в Сан Диего, после става портиер в популярния по онова време нощен клуб “Херитидж” в Лос Анжелос “. Една нощ му хрумва да записва разговорите на хората, мотаещи около входа. “Когато ги събрах заедно – спомня си Уайтс – внезапно усетих музиката, криеща се вътре”. Така се раждат

Първите му песни

някои от които изпълнява в околните заведения. Точно там през 1972 го забелязва мениджърът на Франк Запа, Хърб Коен, който му предлага и първия професионален договор. На следващата година излиза дебютният албум на Том “Closing Time”, посрещнат добре от критиката и съдържащ парчето “Ol’55”, превърнало се малко по-късно в хит на групата “Eagles”. Следват “The Heart of Saturday Night” и записаният “ на живо “Nighthawks at the Diner”, отново отбелязани от критиците, но подминати без внимание от широката публика, за която мрачните текстове, посветени на съдбата на аутсайдерите и “тъмната страна на живота” и специфичната музика, дълго време остават чужди. Това, както и пристрастието към алкохола по време на продължителните турнета из Америка, заедно със звезди като Роджър Макгуин или Джоан Бейз, докарват Уайтс до дълбока криза. По време на един концерт в Ню Орлеанс той внезапно напуска сцената и заминава за Европа. Престоят му в Лондон ражда през 1976 албума “Small Change”, оказал се преломен за кариерата му и превърнал го в певец и композитор от световна величина. Публиката внезапно открива, както специфичния му тембър, наподобяващ този на легендарния Сачмо, така и невероятния поетичен свят на неговите песни. Репутацията му на един от най-гениалните “рок-поети” на Америка е затвърдена от появилият се през 1983 диск “Swordfishtrombone”.

Междувременно, през 1978 Том Уайтс дебютира едновременно и като актьор, и като композитор на филмова музика в “Paradise Alley”, където играе заедно със Силвестър Сталоун. Четири години по-късно музиката му към филма на Копола “Once From the Heart” е номинирана за “Оскар”. По време на снимките се запознава с бъдещата си съпруга – сценаристката Катлийн Бренън, съавтор и продуцент на песните от следващите му албуми. Двамата създават заедно и няколко мюзикъла, един от които – “Frank’s Wild Years” e поставен в Чикагската опера и реализиран на диск през 1987.

През 1993 Уейтс издава изпълнения с мрачно очарование албум “Black Rider”. Следват цели шест години мълчание, през които Том и Катлийн осъществяват няколко амбициозни театрални проекти, докато през 1999 се появява “Mule Variations” – може би най-успешния му до този момент диск, от който са продадени почти един милион копия. Двата издадени наскоро сборни албума отразяват основните моменти в почти трийсетгодишната кариера на певеца, отдавна превърнал се в

Култова фигура

за почитателите на американската алтернативна музика. И докато първият, съдържащ записи правени за “Asylum Records”, предлага предимно меланхолични парчета като “Martha”, “Tom Traubert’s Blues”, или “Potter’s Field”, вторият “A Cry From the Heart” включва песни, изпълнени с много вътрешен драматизъм и даващи реална представа за огромния поетичен талант на Том. Тук са посветената на съпругата му великолепна любовна балада “Jonsburg, Illinois”, впечатляващите парчета “Singapore” и “Underground”, както и невероятно вълнуващите “Strange Weather”, “Cold, Cold Ground” и взетата от последния му албум “Hold On”.

Том Уайтс едва ли би допаднал на всеки. Ако си представите Луис Армстронг, изпълняващ парчета на Боб Дилън или Ленърд Коен, вероятно бихте усетили и атмосферата на “A Cry From the Heart”. Но онзи, който все пак се опита да навлезе по-навътре в нея, със сигурност ще открие за себе си света на този невероятен поет и изключително надарен музикант.