Мнозина се питат, защо Вашингтон залага и името и авторитета си заради една война, разпалена фактически от албанската мафия. Ех, “бедни ми, бедни албанци” - “отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик”, и вие ще минете по реда си.., като му дойде времето - днеска сте в Тетово, а утре пак в изгнание или при орлите по чукарите. Американците не им пука за ничии права, освен за правото да разделят и да владеят.

Още през 1915 големият Уинстън Чърчил разглежда Балканите, като “слабините на Европа”. Всеки, който иска да разцепи естествената континентална симбиоза между Европа и Азия, който се плаши от мира и разбирателството в Евразия, нанася удар по Балканите. От лисицата Хенри Кисинджър и откровения полски националист Збигнев Бзежински до танцуващата със “змията” Хашим Тачи мадам Олбрайт - всички геополитически стратези във Вашингтон страдат от един и същи кошмар - Обединена Европа, динамично развиващ се Европейски съюз в тясно икономическо и политически разбирателство с Русия.

действително би означавал “края на историята”, но само за американската империя. Тъкмо поради това албанските кланове ще продължат да бъдат насъсквани срещу Балканите, в рамките на толкова търсените и изгодни за Америка “междуцивилизационни сблъсъци” (а’ла Хънтингтън). Брюксел ще бъде плашен с балканския национализъм, а вместо бленуваната европейска интеграция, на местните аборигени ще се предлагат сурогати, като “Плана Шифтър”, “Пакта за стабилност” и миражи за магистрали, коридори и петролопроводи, оказващи се все кьорсокаци. За отличниците в европейската дезинтеграция пък, ще се подхвърля оглозгания след 1989 кокал - евентуално членство в НАТО.

Всъщност трябва да сме благодарни на албанците. Въпреки цялата електронна мъгла на глобализма със своята заплаха те ни връщат към понятието родина. Връщат ни усещането за РОДИНА в най изконния и вид - моята земя, моето семейство, моите деца, моя дом и всичко това “мое” и общо “наше” сега е заплашено. Идват едни хора с много пари. Е, малко мръснички, но пари. Смятат, че са усвоили най-важния урок на американската демокрация - което не се купува с пари, се купува с много пари, а което не се купува с пари се купува с проливането на кръв, която също се купува на съответната цена. Силата на албанската инвазия не е раждаемостта. След време, в робство, могат и българките и сръбкините да започнат да раждат по много деца. Опитът от османското “присъствие” ни е научил на това. Страшното е друго, че купуват земята ни. След това идват исканията за автономия и правото накрая да те прогонят от твоята земя с пушка или (чужда) авиация.

Незнайно откъде всички албанци в Македония знаят, че се готви промяна в Конституцията ни и чужденците ще получат право да купуват земеделска земя в България. И постоянно питат и се интересуват, кога Народното ни събрание ще гласува това? На фона на запустялото Кюстендилско поле Тетовското, преминало в албански ръце, е като райска градина, но вече овладяна и тясна. Албанците не само са хвърлили око на нашия разграден двор в Кюстендилско, Петричко и долината на Струма, те вече купуват. Засега това става чрез подставени лица и фиктивни бракове. Със сигурност някой прибира и комисионни от продажбата на българска земя. И не можем да им се сърдим, както казват новите ни “братушки”, нищо лично - всичко е само бизнес. Как да противодействаме на това? Няма еднозначен отговор, но за съжаление не се забелязва и желание за ефективен отговор.

Мастити историци и хладнокръвни политически мозъци ни утешават, че убивайки Македония албанците убиват коминтерновския македонизъм и трябва да сме им благодарни за това. Нека отидат на гроба на Гоце Делчев във вече албанската част на Скопие и да се закълнат в това!

Най-страшното е, че гледаме хладнокръвно на собствената си агония. Хипнотизирани от старото и новото време, очакваме чудо, за да отмине

Подобно чудо очакваха и сърбите през 1992. Страшно е, но в България отново няма свободно обществено мнение. През август, месеца на отпуските, когато в Охрид удушиха Македония, а българите отмаряха у дома и в странство, дори хората на “Ислямски джихад” протестираха в центъра на София и развяха зелените си знамена за “арабски Йерусалим”. Уж една трета от българите сме с мъкедонски корен, а няма кой и един гол протест да отправи. Мен ме е срам и ме боли от това - за вас не знам.

Може да прозвучи смешно, но на който му е смешно да се смее…. Нека създадем обществени комитети срещу проникването на албанските (нарко)пари в България. Нека постоянно разобличаваме опитите за изкупуване на страната ни, защото и Косово, и Македония първо бяха изкупени от албанските родове и едва след това завладени. Македонската патриотична организация може да е твърде спорна като състав и идеи, но тя поне се опита символично да блокира пътя на КЕЙФОР към Косово. България, като държава и политици, не може да си го позволи официално, но защо и ние гражданите не призовем и не предприемем отпор срещу албанските търгаши у нас, както и срещу онези “патриоти”, които търгуват с тях и прибират комисионната от българо-македонската агония?