Как ли изглежда страната, лишена от собствен път на развитие и национален блян, т.е. без свой национален идеал?

Ако в продължение на дълги векове една държава се е радвала на свобода и суверенитет, ако е живяла в условията на силна и добре работеща икономика, ако върху настоящето и не тегнат едни или други субективни и обективни исторически фактори и, ако на хората живеещи в нея е достатъчно просто да погледнат през “прозореца” за да съзрат бъдещето си, липсата на писан национален идеал едва ли е голям проблем.

Ако обаче, една голяма страна бъде разкъсана на дребни части и се нуждае от десетилетия за да излекува раните си и се възстанови, ако от стотина години свободно съществуване, в най-новата и история, половината преминат под чужда диктовка, “на системи”, или “в живот на заем” (наречето го както искате),

е наистина пагубна за нея. В такава страна, хаосът в обществения, политически и икономически живот е нещо нормално. Населението и е обречено да бъде разединено, без исторически и ценностни устои, без съзнание за народ, нация и родина, водено от една единствена цел – оцеляване и постигане на собственото индивидуално благополучие. В духовен и морален план то сериозно ще боледува. Ще гледа с безразличие на своята история и няма да зачита дори собствените си национални празници. Всеки ще гледа да дърпа “чергата” към себеси, въпреки че тя е достатъчно голяма за да побере всички. Броят на домашните кучета, котки и други твари ще надмине този на децата в семейството. В съзнанието на младите ще доминира единствено мисълта за емиграция, а понятия като “родолюбие” или “национализъм” ще се превърнат в мръсни думи. Ще се възприема като нещо нормално министър-председателят публично да “погребва” национализма, а министърът на образованието например, да отрече някой национален класик, защото последният бил “националист”. Криминално-мафиотски структури и кланове ще източват националните капитали зад граница, а котерийните битки и скандали ще доминират в обществения живот. Социалната сфера ще се намира в перманентен колапс, а пък културата ще се превърне просто в “халтура”.

Познат ли ви е този тип държава и дали всички не живеем днес в такава? Вярно е! Видно е също, че сме изправени пред проблем, който само всички заедно можем да решим. Нека се запитаме преди това обаче, как стоят нещата при нашите съседи.

В Гърция, още в края на ХVІІІ век големият поет и революционер Ригас формулира ключовите положения на гръцкия национален идеал като “Възкръсване на Гърция в рамките на нейното териториално величие, военна сила и културно влияние”, въз основа на които по-късно (през 1844) се гради и първата национална доктрина на страната, популярна като “Мегали идеа”. Органично свързана с тях е и Втората елинска национална доктрина от 1923, поставяща като основна цел “запазването на териториалните придобивки и цялост на Гърция”. През 1952, когато страната става членка на НАТО се утвърждава Третата гръцка национална доктрина, в която целта се преформулира като “единство и лобиране (в полза на Гърция) на всички елини по света”. В нейна подкрепа днес работят над 150 вестници и списания, излизащи зад граница на гръцки, както и още толкова радио и телевизионни програми и предавания, подхранващи “елинското” национално самочувствие в и извън територията на страната. Резултатът е съвременната гръцка държава и доброто място, което си е извоювала в Европа и света.

Сърбия също разполага със собствена национална доктрина, формулирана за първи път през 1844 от министър Гарашанин и известна като “Начертание”. Това е откровено агресивна доктрина, целяща “увеличаване територията на Сръбската държава”, която да обедини “всички земи, населени със сърби”. В продължение на един век от нея се ръководят всички, без изключение, известни сръбски политици. В края на 1943, Тито я заменя с нова, чиято официална цел “изграждането на федеративна народна Югославия”, по същество, не се отличава особено от първата. В условията на очертаващия се крах на комунизма, Сърбия възприе през втората половина на 80-те години на ХХ век третата си национална доктрина, формулирана в прословутия Меморандум на Сръбската академия на науките и целяща “съхраняване на всяка цена на съществуващото статукво и доминацията на сърбите в Югославия и на Балканите”. Наистина, начинът по който се опита да я реализира режимът на Милошевич доведе сръбската държава до пълен крах, но това не означава, че официален Белград окончателно се е отказал от идеите на “Начертанието”.

Между 1821 и 1989 Румъния се ръководи от пет национални доктрини, всичките свързани с постигане и гарантиране единството на трите съставни части (Влашко, Молдова и Трансилвания) и независимостта на румънската държава.

Една година след създаването на модерната турска държава от Ататюрк, през 1924 е утвърдена и първата Турска национална доктрина, следваща лозунга “мир в страната, мир със света”, която с известни изменения, действа и днес, позволявайки на Анкара да използва максимално гъвкаво международната обстановка за реализацията на дълготрайните си интереси.

Ясно е, че

за реализацията му в съвременните условия, са задължителен елемент за успешното развитие и на България. Още повече, че имаме на какво да се опрем. Хилядолетна и величава история и култура, талантлив в зачатието си народ, великолепно геостратегическо разположение, приказно красива и разнообразна природа, благодатен климат. Остава да формулираме ясно своята национална задача и начинът за нейното осъществяване в съвременните условия. И, разбира се, да направим така, че светът за научи за всичко това. Както и за твърдото ни намерение да го постигнем.