От времето на Шлиман насам древните легенди и митове привличат вниманието на сериозни учени и изследователи, опитващи се да открият зад сюжетите и персонажите от преданията реални прототипи и събития в човешката история. А сред най-екзотичните герои на легендите от древността безспорно са змейовете и драконите – за мнозина подобно невероятно съчетание на външни данни и невероятни способности изглежда изцяло плод на фантазията. Дали обаче не съществува връзка между тези екзотични същества и действителни събития от най-старата история на човешкия род?

Известно е, че древните хора почти повсеместно са почитали змиите като свещени. В Древен Египет, две змии с царски корони символизират единството между северната и южната части на страната. На юг, в полумитичното царство Куш, се кланяли на крилатата змия. В Тибет и Непал свещените тръби на местните будистки монаси са украсени с фигури на змии, в съседна Индия пък върховният бог Вишну нерядко е изобразен върху трон от живи змии. Странни, подобни на змии, същества са били обожествявани в Шумер, Асирия и Вавилон, а “пернатата змия” Кетцалкоатъл се смята за създател на ацтекската империя в Мексико. Почти по същия начин изглежда и най-великият бог на древните маи – Кукулкан.

На пръв поглед, в това няма нищо необикновено – за свещени животни в една или друга стари цивилизации са се смятали и котката, и мечката и дори кравата. Интересно е обаче, че култът към змията в прастарите човешки култури не е свързан с реално съществуващото в природата влечуго, а то по-скоро символизира друго, при това изключително загадъчно същество - Змеят или Драконът, присъстващи буквално във всички по-значителни епоси на Стария свят.

Като започнем от “хилядоглавия змей” Шаша, носещ на гърба си бог Вишну и свършим с Питон, оракулът на Дракона от общоелинското светилище в Делфи, тези същества почти винаги се описват като носители на някакво “висше знание”, което са предали и на хората. Независимо от разликите в описанията на змейовете и драконите, още през ХІХ век известната руска окултистка и специалист по древната източна митология Елена Блаватска отбелязва, че всъщност зад многото имена се крие една същност. В египетските и халдейски митове, както и в легендата за мексиканския полубог Вотан, се твърди, че драконите се появили на Земята от тайнствени проходи, свързващи нашата планета с други подобни светове, намиращи се в небесата. В най-древните китайски книги също се споменава, че драконите идват от “странни места, намиращи се отвъд небесните предели”.

Внимателният анализ на откъслечните сведения, съдържащи се в древните митове, показва и още нещо, много интересно. Оказва се, че драконите са същества, предшестващи в хода на еволюцията не само появата на хората, но и на човекоподобните богове. Нещо повече, в момента на появата на последните, драконите вече са достигнали високо ниво на знания и мъдрост, част от която предават и на боговете с човешки облик. Последователност и приемственост, доста наподобяваща онази между следващите една след друга цивилизации. Не по-малко интересно е, че в по-късните митове, в които човекопободните богове вече играят най-важната роля, драконите постепенно се сдобиват с все по-ясно изразени отрицателни черти и нерядко влизат в пряк сблъсък със своите наследници в божествения свят. Така най-големият подвиг на древноиндийския митичен герой Индра е тъкмо победата му над чудовищния змей Вритрой, всички славянски божества активно участват в битката на върховният бог Перун със Змея, Йехова се справя с митичния Лефиатан, а (вече в християнската религия) Свети Георги побеждава Дракона. В крайна сметка, нещата стигат дотам, че в повечето съвременни религии, злото, т.е. Дяволът, нерядко придобива много от външните признаци на Змея-Дракон.

В митологичния образ на Дракона поразява не само отсъствието на реален жив прототип, но и значителната прилика на това митично същество с отдавна измрелите динозаври. На първо място, става въпрос за чисто външното сходство, на второ за това, че в най-древните култури Драконът се свързна със змиите и крокодилите, т.е. с влечугите. А нали и динозаврите са древни влечуги. Сходство се наблюдава и по чисто еволюционните параметри, доколкото според древните космогонии, човекоподоните богове (предшестващи обикновените хора) се появяват след драконите. Но и човек се появява много след динозаврите. В прастарите легенди част от драконите се появяват от дълбините на океана, пак също като динозаврите. Може ли обаче образът на Дракона по такъв пряк и тривиален начин да е свързан с този на динозаврите?

Според повечето хипотези, легендата за змейовете и драконите възниква благодарение на намерените от първобитните хора кости на измрели динозаври. Тези легенди обаче са разпространени из цялата планета, а върху повърхността на земята кости на древните влечуги могат да се открият само в пустините на Централна Азия. Освен това драконите от различните митове много си приличат, което звучи странно на фона на огромното разнообразие от остатъци от най-различни видове

Да не говорим, че не изглежда възможно древните хора да са били в състояние да възстановят облика на гигантските животни по техните кости, както го правят днес палеонтолозите! И, накрая, откъде идва всеобщото убеждение, че драконите са били символ на мъдрост и носители на знания, след като в животинския свят има предостатъчно други претенденти за тази роля?

Да се върнем към динозаврите. Съвременната наука все по-малко е склонна да ги смята за абсолютно примитивни същества, напротив - напоследък се твърди, че някои видове динозаври са създавали семейства, стада или ята, което само по себе си е мощен фактор за развитие на съзнанието, доколкото изисква усъвършенстване на средствата за общуване и приспособяване към колективните форми на поведение. Т.е. определени предпоставки за “пробив” към по-висши форми на съзнание у динозаврите са съществували. А за еволюцията формата (влечуги, земноводни или млекопитаещи) не е чак толкова важна – в природата доминира само общата тенденция за развитие на живия организъм към усложняване на съзнанието.

Динозаврите обаче, изчезват почти внезапно преди 65 милиона години (още една причина човекът никога да не се е срещал с тези твари и, съответно, да не може да ги боготвори макар и под формата на дракони). Най-разпространената днес хипотеза е, че това става поради рязката промяна в климатичните условия, предизвикана от падането на гигантски метеорит в района на днешно Мексико. Огромната част от динозаврите измрели още тогава, другите ги последвали по-късно, тъй като, в резултат от променените условия, от яйцата им започнали да се излюпват малки само от един и същи пол.

Според неколцина работещи независимо американски и руски учени обаче, напълно възможно е на една друга планета, избягнала подобна катастрофа, до висша форма на съзнание да са достигнали тъкмо онези, които по външния си вид са били по-близо до влечугите и земноводните, отколкото до хуманоидите. И, ако продължим логическата верига, тези същества на някаква фаза от развитието си, биха могли да полетят в открития космос, стигайки и до нашата Земя. Хипотезата действително е фантастична, но поне не страда от логически противоречия. Тя косвено се потвърждава от факта, че най-древните митове ясно посочват

Макар внимателният анализ да показва, че появата им на Земята е била по-скоро принудителна. И християнските “откровения” и китайските легенди разказват за жестоки схватки в небето между “силите на доброто” и Драконите, в резултат от които последните били заставени да “кацнат” на нашата планета. В някои от митовете дори се загатва, че Драконите се разбунтували срещу реда в “небесната империя”, били разгромени в последвалите схватки с нейните управници и, търсейки убежище, се отзовали на Земята. В един древноиндийски текст пък посочва и мястото на космическата битка. Там се твърди, че сблъсъкът между боговете, начело с Вишну и асурите и демоните (т.е. драконите) се е състоял някъде “в северната част на Млечния океан”. Навремето Елена Блаватска предположила, че става въпрос за Атлантическия океан. Някои съвременни учени обаче смятат, че под това име спокойно би могла да фигурира нашата Галактика, видимата част от която още от най-дълбока древност се нарича Млечен път.

В митовете не е трудно да се проследи и еволюцията в отношенията между низвергнатите дракони и с хората. В самото начало (и в най-древните легенди) Драконите еднозначно били възприемани като “цивилизатори, учители” и, съответно, богове на човечеството. В по-късните митове обаче се появяват нови божлюцията в отношенията между низвергнатите дракони и с хората. В самото начало (и в най-древните легенди) Драконите еднозначно били възприемани като “цивилизатори, учители” и, съответно, богове на човечеството. В по-късните митове обаче се появяват нови божлюцията в отношенисрещу “силите на Злото”. Възможно е войната да е завършила с катастрофа, изстрила следите от създадената с помощта на Драконите древна човешка цивилизация. Макар че е вероятно и, с течение на времето, Драконите, които и без това са били малобройни, да са деградирали сериозно, ставайки уязвими за своите ученици, които в крайна сметка са ги унищожили напълно. Споменът за контакта постепенно се изтрил от съзнанието на хората, макар че в подсъзнанието им той вероятно все още съществува. Иначе защо в повечето фантастични филми и романи извънземните притежават толкова черти на легендарните Дракони?