Армията - между балканския лъв и домашното коте

Ясно е, че ни е необходима немногочислена, но отлично подготвена и модерно въоръжена войска. Това обаче не отменя необходимостта тя да бъде възпитана в дух на родолюбие и висок боен дух

Румяна МИЛЕВА

България има четири загубени войни, но нито един пленен трибагреник. Знае го всеки, който носи Родината в сърцето си. Лаконичната констатация включва в себе си и геройството на обикновения войник, и превратностите в българската история, и гениалността на нашите пълководци, и решаващата дума на Великите сили...

Годините на преход обърнаха наопаки строежа на обществото. Наложилите се промени в икономическата, политическата и социалната сфери просто нямаше как да не рефлектират и върху състоянието на родната войска. Реформата там започна плахо, за да вземе постепенно съвсем заплашителни измерения и почти да остави думата “армия” без реални измерения. Така липсата на обществен и политически консенсус през бурните години на промени постави под въпрос националната сигурност на страната. В Конституцията на Република България пише, че българските въоръжени сили са призвани да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. Дали обаче днешната ни армия отговаря на тази конституционна аксиома?! Преди старта на реформата в армията, в състава на Въоръжените сили влизаха девет компонента - Българската армия, Гранични, Вътрешни, Строителни, Транспортни и на далекосъобщенията войски, Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. С течение на времето извадиха граничните и вътрешните войски, както и НСС, а Строителните войски просто бяха закрити. Кой имаше интерес, някои от служби на Въоръжените сили да излязат от единното командване и какви рисквове крие това при евентуален военен конфликт? Чуха се много гласове на депутати, общественици и военни за това, че у нас ликвидират националната отбрана. Пресилено ли е подобно твърдение? Ето само някои факти.

Съкращаването на военнослужещи

стана особено актуална тема през 1999, когато започна да се говори за необходимостта от драстично намаляване числеността на армията ни. Приетата по това време нова Военна доктрина сви състава на Въоръжените сили на 45 000 души, а в мобилизационните планове залегна числото 250 000. Беше сформирано звено към Министерство на отбраната, което разработи няколко модела на бъдещата ни армия ... по американска програма. Бе сформирана и натовска комисия. От платените чужди консултанти дойде идеята да се нарежат всички модерни оръжия, с които разполагаше армията ни - ракети, бойни самолети, военни вертолети и танкове да се снемат от въоръжение, като останат някакви, по-скоро символични, бройки. Резултатът не закъсня. 629 танка, 360 артилерийски системи и 98 самолета са изкарани от въоръжение през 2001. Бойният ни флот се лиши от два кораба, повече от 16 000 военни свалиха униформата, бяха освободени и 2548 граждански лица. Военните закриха пет гарнизона и освободиха 178 войскови района. Съгласно План 2004 за преструктуриране на армията трябва да останем с 62 кораба, 82 самолета и 22 000 пехотинци. Натискът за бързо унищожаване на ракетите СС-23 обаче хвърли в безпокойство не само военните, които мислят и знаят, но и мирното население. Просто защото, в неистовото си бързане, отговорните фактори забравиха за безопасността на хората и на природата. Тогава се наложи да чуят гласа на народа. Да разберат, че хората не са стадо и който иска да ги ръководи, трябва да бъде диалогичен. В случая, това най-много се отнася до военният министър Николай Свинаров.

Междувременно, държавата хвърли малко прах в очите на обществото, заделяйки през миналата година 30 милиона лева за преквалификация на съкратените военнослужащи. През тази година обаче, сумата за преквалификация и заетост на освободените от армията, която предвиди Финансовото министерство, нарасна три пъти, или казано с цифри - 100 млн. лв. Ето един конкретен слечай. С подкрепата на Американския университет в България, 21 бивши военнослужещи завършиха тримесечен курс на Мрежовата академия Cisco. Това ще им даде възможност да работят като компютърни специалисти в някоя фирма. Курсове за преквалификация предлага и Центърът за адаптация на военнослужещи. Това обаче едва ли ще реши проблема за намиране на работа на съкратените военни и едва ли ще убие горчилката в душите им, че държавата ги е измела от двора си като ненужни вещи. Тази година броят на освободените от армията достигна 7000 души. Освен без работа, мнозина ще останат и без жилище, защото ще трябва да напуснат ведомствения си апартамент. Ами моралните рани?! Упоритото учене в продължение на години, за да получиш добра подготовка? Лишенията и скитането от град на град подир войнския дълг? Къде е смисълът на вложения огромен труд? Ще остане ли и трохичка от вярата, че си бил полезен? А инвестициите от страна на държавата??? Но, както се казва, животът продължава. Само, че във вихъра на растящата безработица никой не признава дали си бил работник или си бивш военен. До края на годината се очаква да бъдат съкратени още 1500 работещи във войската (през 2003 към тази нова “армия” ще се влеят още 6000 души). И ето ти парадокси - сержанти отказват нашивки за да се спасят от евентуално уволнение. Сержантите от армията масово настояват да станат ефрейтори, защото това е единственият начин да запазят работата си. Заради освобождаването от войскате на голям брой военни с чин “майор” пък, ротните командири в армията са все капитани. Което е в пълно противоречие с правилата във всички армии по света, както публично призна шефът на Генералния щаб ген. Никола Колев. На този фон повече от любопитен е фактът, че гръцки фирми у нас изявяват желание да вземат на работа съкратени български офицери и сержанти. Действително ОТЕ, “Германос” и “Чипита” предпочитат именно запасните офицери. “Гърците ценят о.з. военните заради високата квалификация, работоспособността и дисциплинираността им”, поясни интересът на бизнесмените посланикът на Гърция у нас Майкъл Христидис.

Днес

Професионалните войници

в Българската армия са 5 4000, като целта е тяхната бройка да достигне 45 000 души. През 2010 армията ни армия трябва да бъде изцяло професионална, според промените във Военната доктрина. В момента висшистите у нас служат 6 месеца, а тези със средно образование отбиват военната си служба за 9 месеца. Дали обаче това време е достатъчно, за да им даде основните умения и знания, да кали и възпита у тях необходимата войнска твърдост? Според бившия началник-щаб о. з. ген. Любен Петров, с драстичното намаление на армейските редици, България едва ли не декларира, че се отказва от териториалната си цялост. Военният министър Николай Свинаров защитава друга теза, посочвайки, не без основание, че в ХХI век по-ефикасни са вече по-малките и мобилни армии. Не е за отминаване и фактът, че малката армия струва по-евтино на държавата.

Трагичните инциденти във войската

през годините на прехода зачестиха. Ясно е, че армията ни е в криза, заради тежката реформа. Това води след себе си ред негативи - лоша дисциплина, финансова невъзможност да се сменят някои стари съоръжения и бойно снаряжение с нови, безотговорно или безразлично отношение на някои командири. Така, трима войници от 9-а танкова бригада в Горна Баня изпаднаха в кома поради обгазяване по време на учение. Нещастието се случва на 12 май т. г. на полигона край Сливница. Причината: учебният танк Т-72 показал неизправности още по пътя, командирите били предупредени, но не обърнали внимание. Последствията: шефовете са наказани с “мъмрене”, разпоредена е спешна техническа проверка на учебните танкове. Ето още някои случаи, придобили гласност чрез медиите: през 1992 редник Цветан Булиев е надут с компресор от стари войници; редник Димитър Димитров от Втора лекопехотна бригада умира през ноември 2000, след като е принуден дълго време да тича с противогаз; редник Гюрай Мустафа от сливенското село Желязково се опита на няколко пъти да се самоубие, след като бил принуждаван от майор Светлан Баджев да блудства; в нощта на 1 срещу 2 юли 2002 редник Данаил Иванов е прегазен от пияния сержант Ангел Ангелов, минал с камион през палатката, където спели и други четирима войници.

827 престъпления само за една година са разкрити в армията, сочат данните в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2001. Белезниците са щракнали на 1034 военни, които са пристъпили закона. 152 са кражбите и грабежите във войската, открити са 37 фалшификации с документи, разкрити са 54 случая на безстопанственост. Нанесените вреди се изчисляват на 5 млн. лева.

Да се подобри мотивацията

на служещите в армията, поиска спешно Президентът на Република България и Върховен главнокомандващ Георги Първанов на разширено заседание на началник-щабовете на Българската армия през юли тази година. Според Първанов, трябва да се тръгне от подобряване на обстановката, да се затегнат редът и дисциплината, войниците да се облекат в нови униформи. Необходимо е , разбира се , и обновяване на техниката (само един пример – всички противопожарни автомобили в армията са с отдавна изтекъл срок на годност).

Това обаче, без което не може армията, е високият боен дух и родолюбието на бойците си. Тези нравствени категории не се поддават на ремонт, нито се подменят. Войнската доблест и чест, обичта към Родината или ги имаш, или не. Те покълват още в ранна възраст, но се заякчават в казармата, от добрия пример на командирите. И не само. Принос имат и политиците, и интелектуалците, и цялото общество. Защото, в крайна сметка, каквото е обществото, такава е и армията му. И именно това общество днес трябва да реши, дали предпочита армията ни да запази репутацията си на “балкански лъв” или да се трансформира в кротко и безпомощно домашно коте.

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]