Втълпяват ни, че България е направила нов цивилизационен избор – избрала е Запада. Нека, преди всичко, си отговорим на въпроса – възможна ли е промяната на цивилизационния модел на един народ? Историята дава утвърдителен отговор. Нещо повече, тя е пълна с такива промени. Обикновено ставащи под знака на насилието – след попадане под чужда власт. Като резултатите за народите, принудени да променят цивилизационния си модел, са печални – те губят своята идентичност, обезличават се, или просто изчезват.

За първи път народът ни е принуден да промени цивилизационния си модел през 866, чрез Покръстването по византийско модел. След гибелта на Първото българско царство и попадането ни под византийско владичество, тази ориентация се затвърждава. Втората промяна на модела е през 1396, когато България попада под турско робство. След възобновяването на Българската държава през 1878, в продължение на 66 години България търси своя цивилизационен модел, лашкайки се непрекъснато между Изтока и Запада, без да успее да го намери. Установяването през 1944 на съветското владичество пък принудително ни наложи един материалистически, марксистко-ленински цивилизационен модел, нямащ нищо общо със скито-хунорската цивилизация, а напротив – противоположен на нея.

Вероятно все пак ще ни бъде наложен някакъв цивилизационен модел. Който няма да е нито източен, нито западен, а хибрид между тях. И то – несполучлив.

В продължение на 450 години на народа ни бе внушавано, че може да е свободен и защити свободата си само с помощта на “Дядо Иван”. След 1989 пък “Дядо Иван” бе заменен от “Големия Бял Брат” (САЩ). И никой не благоволява да обясни на този народ, че нито “Дядо Иван”, нито “Големия Бял Брат” ги е грижа за българите. Интересува ги само парчето земя, наречено България. Необходима им е само българската територия, а българите да останат малцинство на собствената си земя или пък съвсем да изчезнат. Така ще остане само географското понятие България (както например има Тракия, но няма траки). В която ще живее едно напълно маргинализирано население с неясен произход и неопределено народностно съзнание. То ще населява гетата и ще се оглежда в огледалните витрини на луксозните “билдинги” из няколко избрани градове, стърчащи сред мръсотия и хаос, ще наднича през оградите на екстравагантните планински и морски курорти, ще зяпа подир луксозните коли по скоростните магистрали, пасейки дръгливите си кози и крави. За Коч-Байряма ще му подхвърлят парче шилешко, а за Коледа – малко свинско. Периодично ще минават мисии на разни хуманитарни организации за да подбират измежду играещите по бунищата дечица онези с висок коефициент на интелигентност за попълване нуждите от сиво вещество в “цивилизования свят” и успокояване гузните съвести на преситени богаташи.

И ето, от този момент нататък, България става предпочитано място за чужди инвестиции, желан съюзник в НАТО, още по-желан член на ЕС. Кръстопът на комуникации, международни транспортни коридори, нефто- и газопроводи, спокоен остров за среща на шпиони от цял свят, мафиотски босове и всевъзможни политически и углавни престъпници и съмнителни елементи от Близкия изток. Идеалната страна, която винаги може безнаказано да бъде обвинена, че е дала убежище на терористи, готвещи убийството на краля на Свазиленд или, че е пратила нелегално в Лихтенщайн хакери, за да объркат неспасяемо световната финансова система. Но,

Да, има! Той се пише анонимно от българския народ. От Хитър Петър, Бай Ганю, Андрешко, Апостолите на Свободата, Народните будители и многобройната им рода. Този сценарий не може да бъде намерен никъде, затова и не може да бъде унищожен. Впрочем, някои твърдят (де на шега, де на истина), че която империя се е заяла с България, не е прокопсала!

Какво е нужно за да се задейства този сценарий? Ами, първо е необходимо да се опомним и си припомним, че ако един човек или народ иска да стои здраво върху земята, опората му трябва да е вътре в него, а не да я търси при разни подозрителни “дядовци” и “братя”. Редно е да си зададем и следните три въпроса:

“Има ли хора за тази работа?”. “Да, има и вече ги казахме: “Хитър Петър, Бай Ганю, Андрешко, Апостолите на свободата, Народните будители и цялата им многобройна рода”.

“Кога?”. Апостолът на свободата казва “Ние сме във Времето и Времето е в нас”. И, още, казано е: “България никога не бърза, защото е вечна”.

“Къде?”. Акад.Лихачов казва: “Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит до Индийския океан”. Това е нашият сценарий.

А иначе – сблъсък на цивилизации има. И въпрос на цивилизационен избор е, как и къде ще се разрази битката – дали с огън и меч срещу въображаеми извършители на предварително режисирани терористични актове, срещу жени деца и старци, или с меча на Словото, огъня на Знанието и копието на Истината.

Нямаме нужда да правим нов цивилизационен избор. Имаме си цивилизационен модел. Наш. На възраст 14 000 години. И сме показали и доказали цивилизационния си избор:

• още в ХІІІ в.пр.Хр., когато в Родопа живее и проповядва скито-хунорът-тракиец Орфей;
• още в VІ в.пр.Хр., когато сред китайците живее и проповядва българинът Боян, наречен от тях Лао-Цзъ, а скито-хунорският княз Сакия Муни създава будизма;
• още в ІІ в.сл.Хр., когато великият кан на Кушанската империя Ишка провежда будистки конгрес, на който било прието “учението на Колесницата”;
• още в 855, когато потомствените български благородници Константин-Кирил и Методий създават славяно-българската азбука.