Джулиън, синът на Джон
В най-новия си албум синът на великия "бийтълс" изглежда най-после е намерил себе си
Милена СТОЯНОВА
 

"Трябваше да започна отново да пиша музика, за да усетя, че все още съм жив" – така Джулиън Ленън обяснява раждането на петия си пореден албум, появил се след почти осемгодишна пауза в началото на годината. Отскоро неговият "Photograph Smile" е достъпен и за българските му почитатели.

Роден на 8 април 1963 в Ливърпул, синът на великия "бийтълс" Джон Ленън и първата му съпруга Синтия преди петнайсетина години внезапно изгря на рок-сцената с албум, поразително напомнящ стила на покойния му баща. "Valotte" получи номинация "Грами" в раздела за "най-успешен дебют", а много от парчетата в него (и преди всичко "Too Late For Goodbyes") моментално се превърнаха в хитове. Както често става обаче, успехът изглежда бе дошъл прекалено рано, а неизбежните сравнения на критиката между Джулиън и Джон, тласнаха Ленън-младши към отчаяни, но не особено успешни, усилия да намери свой собствен стил. Вторият му албум "Secret Value Of Daydreaming" съдържаше изтъркани рок-теми и бе тотално игнориран от критиката. В третия – "Mr.Jordan", Джулиън се преориентира към "соул-диско", но макар че "Now You’re In Heaven", се превърна в хит, като цяло албумът не бе нещо запомнящо се. Едва четвъртият – "Help Yourself", загатна за очертаваща се промяна. Последваха обаче осем години мълчание, през които Джулиън Ленън предимно пътуваше и попълваше своята колекция от антични предмети в дома му край едно езеро в Северна Италия. Междувременно, след дълги съдебни разправии с вдовицата на баща си Йоко Оно, той най-после получи наследство от близо 17 милиона долара, което му позволи да реализира амбициозните си проекти.
"Photograph Smile" излезе на пазара, едновременно с дебютния албум на брат му Шон, като продукт на неговата собствена звукозаписна фирма "Харизма рекърдс". Този път критиката определено бе благосклонна към Ленън-младши, отбелязвайки, че "това не е просто един отличен албум, в него по неповторим начин специфичният тембър на Джулиън, толкова напомнящ гласа на неговия баща, се съчетава със стил, в който синът изглежда най-после е намерил себе си".

Записан в Ирландия и Уелс и продуциран от някогашния мениджър на Рой Орбисън Боб Роуз, "Photograph Smile" започва с великолепното автобиографично парче "Day After Day", бързо превърнало се в хит. Следват ритмичната "Kiss Beyond The Catcher" и мрачната балада "I Should Nave Now", в които, както впрочем и в целия албум, доминира любовната тема.

Богат на музикални отенъци, предлагащ великолепни стихове, "Photograph Smile" е албумът, в който Джулиън най-после отваря за слушателите душата и сърцето си. 14-те заглавия в него са откровена изповед на човек, жаден за любов и вярност. "Той изразява чисто човешките емоции на които съм подвластен – признава Ленън-младши – впрочем, това са емоции, владеещи всяко човешко същества. Изгубих доста време, докато събера в едно всички неща, означаващи нещо за мен. Струва ми се, че това първият наистина мой собствен албум".

В записите, наред със самия Джулиън, участват отлични музиканти като бас-китариста Саймън Едуардс, барабаниста на "Tears for Fears" Мани Елиъс, както и китаристите Джъстин Клейтън (приятел на Ленън-младши още от детските му години), Мат Бейкър и Роби Блънт.
Резултатът е очевиден – албумът не само е стойностен, но и загатва за наистина самобитен талант, който през следващите години може да накара критиците най-после да престанат да гледат на Джулиън просто като на сина на великия Джон Ленън. Самият Джулиън е сигурен в едно:""Photograph Smile" означава качествено нов етап в кариерата ми".

"Джон беше велик певец, но лош баща. Трябва да благодаря на майка си Синтия за това, което съм. Тя изигра огромна роля в живота ми. Помогна ми да избера собствения си път, научи ме как да се отнасям към хората. Винаги е била и ще продължи да бъде най-важния човек в живота ми"