А сега накъде?

Необходимо е бързо разширяване на дясното политическо пространство, използвайки възможностите на ВМРО. В противен случай рискуваме възраждане на модела, който съсипа и обезлюди България

Ирина ВЕЛЕВА

След първите избори , в които участва като самостоятелна партия, ВМРО се изправи и пред първия си сериозен политически кръстопът. А сега накъде? - е въпросът, който спешно очаква своя отговор в редиците на "войводите". Проблемът е в това, че задачката не е никак лесна и всеки опит за прибързаното й разрешаване може да изиграе лоша шега не само на младата партия. Но и да доведе до сериозни промени в сегашното политическо статукво, като цяло.

Засега ВМРО се очертава като най-сериозната в България

Типично дясна партия

разполагаща при това с изповядващ откровено националистически ценности електорат. Защото, извън диалога със Социалистическата партия, СДС не може да бъде определян като "дясна формация", въпреки, че по понятни причини някои леви наблюдатели често го правят. Не достатъчно убедително е присъствието в това политическо пространство и на Народния съюз. Демократическата партия, макар и пропагандирайки типично консервативни ценности, в крайна сметка няма достатъчно свои последователи, за да бъде фактор в този ъгъл на политическата палитра. А за десетте години от началото на прехода в България се случиха достатъчно много неща, за формиране и мотивиране на един стабилен и широк десен електорат. Сега е много важно тези избиратели да намерят политически изразители на своите идеи и очакванията им да бъдат успешно интегрирани в управлението на държавата. В противен случай политиците рискуват да маргинализират една много активна част от обществото, недалновидно изолирайки я от държавността.

Успешните първи изяви на ВМРО на изборната сцена показаха, че публиката отдавна очаква тъкмо такъв тип политическа формация. Социалният хаос, икономическата безизходица, моралният крах на обществото съвсем естествено обръщат съзнанието и търсенето на хората към познатите и утвърдени исконни човешки ценности и традиции. Редът, йерархията в отношенията, сигурността и уютът на затворената общност, са скъпоценните камъни в короната на десните партии, привличащи гласовете на уморените и отвратените от постоянно галопиращата към неизвестността политическа класа.

На 16 октомври за ВМРО гласуваха близо процент и половина от българските избиратели. Наистина, в момента тази цифра не означава нищо. През следващата кампания тя би могла да нарасне на десет процента, но би могла и да си остане. Всичко зависи от

Решенията, които ще последват

след анализа на местните избори. Решения, които ще вземат не само хората на Красимир Каракачанов, но и ръководителите на всички потенциални бъдещи или настоящи партньори на Организацията.
Засега ВМРО все още е част от парламентарното мнозинство на Обединените демократични сили. Лидерът на Организацията наскоро потвърди, че засега тя няма намерение да нарушава това сътрудничество. Впрочем, партньорството със сините там, където го имаше, се отрази ползотворно върху изборните резултати и на двете страни. На други места обаче, високомерното и на моменти откровено враждебно отношение на СДС към  ВМРО-БНД подхрани отдавна съществуващите вътре в Организацията съмнения и резерви по отношение на по-големия партньор в управляващата коалиция. Да не говорим, че тъкмо това отношение стана причина за краха на сините надежди в няколко ключови български градове.  Така че въпросът за бъдещите отношения между "новата десница", формираща се около ВМРО, и Съюза на демократичните сили все още няма еднозначен отговор и тъкмо тази неизвестност е основната причина за притеснения в новата партия. Впрочем основанията за притеснения в СДС очевидно не са по-малко, щом непосредствено след изборите премиерът Костов побърза да забрави нападките си срещу ВМРО и спешно поиска среща с нейния лидер.
Единият от вариантите за близкото бъдеще на Организацията, който доскоро изглеждаше и най-привлекателен за "войводите", е ВМРО да си извоюва самостоятелно и пълноправно партньорство в коалиция ОДС за следващата парламентарна кампания. Точно затова беше и толкова важно Организацията да се яви самостоятелно на местните избори и да си извоюва собствено място в електоралната палитра на обществото. Дотук хората на Красимир Каракачанов се справиха задоволително със задачата. Един кмет в град Стамболийски и няколко бронзови отличия в Благоевград, Пловдив и Кюстендил демонстрираха значителната популярност на новата консервативна и национално ориентирана политическа сила още при първия и опит. От тези позиции ВМРО действително би могла да води преговори за бъдещо партньорство със завидно самочувствие.

Има обаче

Някои проблеми

които си струва да бъдат анализирани. Поведението на избирателите на ВМРО на втория тур в Кюстендил например, извади наяве една очевидна тенденция в новата дясна партия. Оказа се, че част от електората на ВМРО отказва да припознае СДС като естествен партньор и съдружник. Въпреки призивите на централата, избирателите застанали зад кандидата на ВМРО на 16-ти октомври, не пуснаха бюлетината за синия кандидат-кмет на втория тур. Именно това тяхно решение постави ръководството на ВМРО в шах. Най-силният ход на ръководството но организацията внезапно се оказа блокиран.
Сега лидерите на СДС са стреснати от популярността и от намекнатите вече потенциални възможности на "войводите". Наред с това обаче, сред някои от тях се прокрадва съмнението, дали гласовете на ВМРО могат успешно да се прелеят в голямата кошница на евентуална обща коалиция? А в политиката, както във всяка надпревара, когато едни проценти не са общи, те са "вражески", защото тук, повече от всякъде другаде, важи правилото - който не може да бъде с нас, е против нас. Така, със завоюваните процент и половина, ръководството на ВМРО изведнъж се оказва в очите на досегашните си съюзници едновременно и желан партньор, и потенциален противник.

Кое е от двете виждания за ВМРО ще надделее на "Раковски" 34? В централата на Организацията се подготвят за всякакви варианти. Впрочем, колкото и парадоксално да изглежда, евентуално скъсване на отношенията със СДС (макар и малко вероятно на сегашния етап), би навредило повече на сините, отколкото на "войводите". Въпреки това, ако нещата се развият в тази посока, вината едва ли ще трябва да се търси на "Пиротска" 5. Водачите на ВМРО, декларирайки ясно, че няма да приемат третирането и като "второстепенен съюзник", в същото време демонстрират желание отношенията със СДС да бъдат запазени, макар и на качествено различна основа. Постигането му е въпрос на такт, на успешни преговори и на гъвкавост и от двете страни. Разковничето е в това, дали на "Раковски"34  все още притежават такива качества.

Защото има и

Други възможности

Политическото високомерие и стремежът към съхраняването на един вече изчерпан политически модел, който за обикновените хора е просто "червено-синята мъгла", би могъл да отвори пътя към голямата политика на формации, възникнали буквално " нищото", но заредени с огромни амбиции и воля за промяна. Атрактивността на популизма винаги е печелила свои привърженици най-вече сред младите хора. В комбинация с движение "Гергьовден", хората на Каракачанов могат да се опитат да разиграят в тази област по-успешно конете си. Впрочем , ако точно натам се насочи ВМРО, най-много ще загубят лидерите на СДС. Защото ще изпуснат не просто възможността за ефективно разширяване на коалицията в дясното пространство, но и ще си навлекат сериозни проблеми с формирането на по-силен популистки вот, което пък може да се превърне в застрашителен проблем не само за коалицията, но и за сегашния политически модел като цяло. Равноправното партньорство между СДС и ВМРО е не само политически съвсем естествено, то е и исторически необходимо. Най-малкото на този етап. Защото само чрез него партиите в десния сектор, най-после ще получат шанса да намерят своите естествени и нормални политически граници. Това сътрудничество ще укрепи и националната идентичност на българското управление, което, сблъсквайки се с реваншизма на левицата и откровените закани на хората на Ахмед Доган, все повече изпада в криза.

Ако днес не бъде намерена подходяща формула за бързото разширяване на дясното политическо пространство, използвайки за тази цел възможностите на ВМРО като единствената национално ориентирана формация с прогресивно нарастваща популярност, не е изключено след парламентарните избори през 2001, обществото ни да стане свидетел на пълзящата реставрация на онзи политически модел, който бе наложен по времето на Кръглата маса и който съсипа и обезлюди България през годините на прехода.