Съвсем наскоро бе произведен един държавен акт, който дълбоко смути душата ми. Защото директно атакува ценностната ми система, а, струва ми се, и вековните български устои. На 8 февруари 2001 Конституционният съд се произнесе по така нареченото “царско дело”. “Царско”, доколкото се отнасяше пряко и за Негово Величество Симеон ІІ, но не само за него. Тъй като от другата страна на бариерата останаха още хиляди българи.

Досега винаги съм се старал да бъда толерантен и снизходителен към държавните институции. Но днес, когато държавата проявява вопиюща, чудовищна несправедливост към голяма част от своите поданици, вътрешният ми мир ще крещи в писмена форма.

бе поставено от Великото народно събрание, когато бе приет и основният закон на Българската държава – Конституцията. Тя бе сътворена от наистина прекрасни юристи. Които не спаха дни и нощи, месеци наред, и я …свършиха. От правна гледна точка защитиха своята теза. Но, от нравствената и човешка страна на проблема, струва ми се, претърпяха провал. С мухлясалият си болшевишки манталитет и деградирал морал, направиха така, щото обединението на нацията да стане невъзможно. Какъв е келепирът за това, и за кого? Защото, докато едни се стремят с шепи да чистят тинята, други с кофи я връщат обратно. Като в случая политическите цветове са без значение. Болшевишкият манталитет и мисъл си остават болшевишки, независимо от коя страна на политическия спектър се намират.

Оттук нататък следват много въпроси. Конституционният съд е създаден с единствената цел да тълкува спорните текстове от Конституцията. Кой обаче му дава правото за законотворчества, прибавяйки текстове към Основния закон? Какво значи, че най-малко 183 дни от годината кандидатът за президент трябва да е живял в границите на България? Трябва ли да спрягаме глагола “живял” във всичките му форми? И, как би трябвало да изглежда той в минало несвършено време? Защо не се използват и по-малки мерни единици – часове, минути и секунди? Ами, ако влакът има закъснение от няколко часа и прескочим в 184-ия ден? Ами, ако е фалирала националната авиокомпания? Ами ако…

Какво значи един демократичен закон да отнема права на свободни граждани? Какво значи той да обслужва силните на деня, а не самата демокрация? Или това е "закон на джунглата”?

Проведохме “Българския Великден”. Целта му бе да приобщим преуспелите в чужбина българи към съдбата на Отечеството. Оказва се, че това е било само картонен макет, който от първите капки дъжд се разпадна, превръщайки се в съмнителна смес. На Рожен събрахме хиляди българи от цял свят. Имаше много емоции, много сълзи, много песни, много благополжелание, много кебапчета. А имаше ли истина?

И, тъй като Историята е най-добрия съдия, да се обърнем за съвет към нея. Светите братя Кирил и Методий извършиха своето дело изцяло извън територията на Българската държава. Учениците им, начело с Климент Охридски, идват от Моравия за да научат българите на новата писменост. Пайисий Хилендарски написва Историята словеноболгарска извън границите на България. Васил Левски непрекъснато е пресичал границите ни и е невъзможно да определим дали всяка от апостолските си години е пребивавал по 183 дни в Родината. Раковски и Каравелов, дядо Славейков и Христо Ботев, са водели революционните си дела и издавали вестниците си извън България. Ами първият владетел на Третата Българска държава и символ на нейния суверенитет, германският принц Александър Батенберг, роден при това във Верона? Ами всичките тези българи, които сътвориха истинския Български Великден под носа на султана в Цариград и извоюваха от него независимост за Българската църква, а оттам започна и борбата за освобождение от османско робство? Ами партиархът на Българската армия генерал Данаил Николаев, бесарабски българин, роден в Болград, без когото едва ли щеше да го има Съединението на България на 6.09.1885 и, без когото Сръбско-Българската война от 1885 едва ли би приключила така светкавично.

И още хиляди други българи, които или са родени извън пределите на Родината ни, или са живяли и работили в странство, не все в посока прослава на Отечеството. И ако ги поставим пред критериите на Конституционния ни съд и хипотетично зададем въпроса: “Имат ли и имали ли са право тези българи да се кандидатират за президент?”, отговорът би бил само един: “Не”.

Грешка, господа и другари, огромна грешка.

трябва да важат за всички. Иначе онези, които в процеса на тази игра са лъгани, започват на свой ред да шмекеруват и създават проблеми. А нима днес голяма част от българите не са шмекери и ренегати? Нима днес за голяма част от българите няма нищо свято? Нима днес голяма част от българите не търсят собствения келепир, така наречената “далавера”? Нима днес голяма част от българите не са притиснати в клещите на долнопробни животински страсти?

Все болни и страшни въпроси, уважаеми господа и другари. Кой ще дава отговорите?

Защото всички тези днешни проявления на българина са следствие, а причините трябва да се дирят назад в историята, а (за съжаление) и в настоящето. Защото иначе рискуваме в бъдеще пак да лекуваме следствието, а не причината.

С риск да се повторя, ще припомня, че някогашните ни деди – истинските българи, са се водили от един-единствен, при това неписан закон, законът на честта и достойнството. И още нещо, те, истинските българи, са казали следното:” “Българин е кой не лъже, не крадне, не завидуе и не сменя идеалите си за нечия кокошка”. Според този критерий, дали още има българи днес?

И накрая, понеже не вярвам някой друг да го направи, ще го сторя аз!

“Велики наши деди, драги сънародници, родени извън нашата държава или в момента живеещи извън нея, честни и достойни българи в самата България и Вие, Ваше Величество – ИЗВИНЯВАЙТЕ!”