Сякаш вече по традиция, в навечерието на Коледа 2001 македонската легенда Володя Стоянов издаде поредния си албум “Старият бунар”, с който окончателно затвърди своята репутация на “трубадур на българския патриотичен фолк”.

Започнал кариерата си още в края на 70-те като солист в една от многото младежки рок-групи у нас, Володя Стоянов стана популярен в началото на 90-те с хитовете “Пирамиди, фараони” и “Далавера, далавера”, светкавично изстреляли го на върха сред изпълнителите в стила “поп-фолк”. Този тип музика обаче, очевидно не пасва особено нито на творческия му натюрел, още по-малко пък на преклонението към патриотичната традиция в националния ни фолклор, което носи в душата си още от малък.

Преломът настъпва в края на 90-те, когато се появява великолепният албум “Мера според мера”, поставил началото на ново направление в съвременната българска фолк-музика, което с право бихме могли да определим като “патриотичен фолк”. Следват “Земи огин, запали ме” и “Пет века” – страхотен диск, в който Володя органично съчетава оригиналните мотиви от неизчерпаемата македонска музикална съкровищница със собствената си дълбока душевност и специфичен съвременен стил. Вкарвайки в традиционните мелодии елементи от рока или стария градски шлагер, той постига онова характерно звучене на своите песни, което грабва душата на слушателите още с първите тонове. Завладяващо лиричният му тембър пък допълнително ги омайва, оставяйки у тях неясното чувство на носталгия и усещането, че са се докоснали до нещо действително автентично и стойностно.

Следва още един разтърсващ албум “Македонски легенди”, великолепно съчетаващ патриотичните песни, възпяващи подвизите на комити и войводи (“Църно му било пишано” или “Моли се Бога Севде”), с изпълнени с дълбоко и искрено чувство балади като “Парахода” (с право считан за “евъргрийн” на македонската музика).

Наградите, които печели на различните музикални фестивали (през 2001 авторската му песен “Старият бунар” получи първата награда на авторитетния “Пирин-фолк”), многобройните му съвместни изяви с такива великолепни изпълнители на автентичен фолклор като Николина Чакърдъкова, и изключително успешните гастроли в Америка (края на 2001) и Македония (фавруари 2002 бе гост на “Гоце фест” в Скопие) също спомагат за превръщането му в

на модерния български фолк

Поредната крачка в тази посока е и най-новият албум на Володя “Старият бунар”. Десетте песни в него са своебразно послание към всички наши сънародници, пръснати по света, но продължаващи да се смятат за част от една велика културна и национална общност. Всички песни са предложени от любители на македонската песен от различни краища на Отечеството (с изключение на заглавния хит, чиито автор е самият Володя Стоянов и който му донесе голямата награда в Сандански). Така например “Я подай ми моме тенка пушка” идва от Огражден планина. Тя, както и още четири от парчетата в диска са дуети с невероятната Марияна Манолева (преподавателка по народно пеене от Музикалното училище в Широка лъка), чиито колоритен тембър придава особен нюанс в звученето на албума.

Изключителната “Дуйни ми дуйни бел ветре” пък идва от междинния район между Пиринската и Родопската фолклорна област, естествено съчетавайки техните особености. Тази песен е известна и като химн на 55-ти пехотен полк от Българската армия по време на Първата световна война.

Отличните аранжименти в “Стария бунар” са дело на Здравко Георгиев и Стоян Джамбазов – Джемби, с които Володя сътрудничи успешно вече няколко години, а постигнатото цялостно звучене е едновременно и космическо и безкрайно земно и, най-вече, много българско. Самият албум пък сякаш е своеобразна музикална интепретация на девиза, който неговият създател сам си е избрал: “Времето е необятно, но ще взема само миг от него, за да го превърна във вечност за всички”.