Нашата Европа

Старият континент действително представлява едно цивилизационно пространство, но тъкмо спецификата на европейската цивилизация превръща понятието “европеец” в нещо проблематично

Тодор НИКОЛОВ

Според Дени дьо Ружмон, “европейската идея” съществува от поне 28 столетия. Не са малко онези, които също като него твърдят, че тя е предшествала появата на европейските нации и държави. Във всеки случай Древна Елада вероятно е мястото, където тази идея възниква като резултат от развитието на гръцката философия, на жаждата за знание и критично осмисляне на нещата, характерни за тогавашните гърци. Мнозина смятат, че като родина на демокрацията, тъкмо Гърция е заложила и нейните принципи в европейската идея. И макар че днес десетки държави извън Стария континент с основание претендират да са не по-малко демократични от европейските, едва ли някой би отрекъл, че демокрацията е ключов елемент именно на

Европейската цивилизационна идентичност

По-късно Римската цивилизация внася в европейската идея създадената от нея правна система (включително и съпровождащите я бюрократични елементи). Интересно е, че римското наследство не се приема еднозначно от съвременния европейски елит, една част от който предпочита да се вдъхновява от добродетелите на Римската република, а друга – от величието на Империята. Във всеки случай римляните правят може би първият практически опит за изграждането на Обединена Европа, давайки римско гражданство (заедно със съпътстващите го права и задължения) на жителите на всички провинции в огромната си държава.

Третият основен стълб на европейската идея е християнството. Разбира се, като универсален модел, то само по себе си не би могло да бъде религия само на определен регион от планетата. И все пак християнството напълно основателно се смята за стълб на европейската ценностна система, защото именно тук се утвърждава като религия и оттук се разпространява по света, до голяма степен и в резултат от целенасочените усилия на самите европейци.

Разбира се, европейската идея очевидно не би могла да се определя само като “гръцка”, “римска” или “християнска”. Факт е обаче, че тя продължава да съществува дори в мрачното Средновековие, когато е възродена от император Карл Велики, за да се превърне в една от водещите идеи на новото време (когато в нея органично се вплитат принципите на хуманизма, както и този за националната държава).

Сред най-блестящите изследователи на същността и еволюцията на европейската идея е и големият испански философ Хосе Ортега и Гасет (1883-1955), известен доскоро у нас предимно с фундаменталния си труд “Бунтът на масите”, когото издателство “Прозорец” представя на българския читател с великолепния сборник от статии и лекции “Мисли за Европа”. Писани през различни периоди от първата половина на ХХ-ти век те обаче оформят една напълно завършена и поразително актуална дори и днес визия за развитието и перспективите пред Стария континент.

Според Ортега и Гасет, всеки от европейските народи, през цялата си история, живее “двойствен живот”, едната част от който се основава тъкмо на общия европейски "фон”, докато другата отразява собствената му национална специфика, създадена върху този фон. Единият е животът му в “голямото европейско общество, състоящо се от онази голяма система от общоевропейски норми, която не особено уместно сме свикнали да наричаме цивилизация”, докато другият се определя от “съобразяването със съвкупността от диференцирани (национални) норми”.

В центъра на вниманието на испанския философ е тъкмо взаимоотношението (и взаимодействието) между европейската и националната идея. Категорично отхвърляйки примитивното схващане на Тойнби за нацията като просто “съчетание между трайбализъм и демокрация”, Ортега и Гасет се опитва да я формулира като

“Органично единство между начинание и традиция”

За него националната идея е единствената способна непрекъснато да преобразява миналото в цел и пример за бъдещето и само хората, способни да изживеят всеки миг двете съставляващи времето измерения – миналото и бъдещето, могат да формират нации.

Иронизирайки “старият и евтин интернационализъм”, отказващ да признае простия факт, че “нациите представляват разположени в света огромни реалности, с които човек винаги трябва да се съобразява”, испанският философ стига до извода, че “всеки европейски народ, достигнал до цялостната си интеграция, в часа на своето превъзходство има едно и също преживяване – че принадлежи на онова необятно общество и единна съдба, които представлява Европа”.

Впрочем, тъкмо прозрението за ключовата роля на “големите икономически, политически и културни пространства” във все по-глобализиращият се свят (който той характеризира с една дума “weltverkehr”, т.е. “международен трафик, съобщения и търговия”), вътре в което максимално ще бъдат съхранени националните особености и традиции на отделните участнички в него, прави “Мисли за Европа” на Хосе Ортега и Гасет толкова актуална и днес.

[СЪДЪРЖАНИЕ]