Развитието на ситуацията в Ирак прави все по-актуален въпросът за българското военно присъствие в тази страна. Очевидно е, че успокояването на Ирак е невъзможно в близко бъдеще. Това вече накара близо десет държави-членки на коалицията да изтеглят или да обявят, че ще изтеглят частите си от Ирак. Така например, холандските власти съобщиха наскоро, че планират да изтеглят контингента си през март 2005. Преди това унгарският парламент поиска изтегляне на 300-те унгарски военни още до края на настоящата 2004. На свой ред, обявеният за победител в президентските избори в Украйна Виктор Янукович заяви, че трябва да започнат преговори за изтегляне на украинския контингент (6-ти по численост) от Ирак. Дори полският министър на отбраната Йежи Шмайджински намекна, че 2400-те полски бойци могат да напуснат Ирак до края на 2005.

При това положение оставането на българския военен контингент и след провеждането на планираните за началото на 2005 избори в Ирак става все по-безсмислено и опасно. То, освен всичко друго, продължава да задълбочава дистанцията между България, която на думи твърди че се стреми към интеграция в Европейския съюз, и водещите държави в Съюза. В този смисъл, евентуалното оставане на нашия контингент в Ирак и след януари 2005, ще бъде възприет в Брюксел като ясен сигнал за геополитическита ориентация на страната ни и нейните стратегически предпочитания към съюза със САЩ, вместо към интегрирането и в ЕС.

Затова, ако не искаме да бъде забавено приемането ни в Европейския съюз през 2007 (сигнали за което вече са налице), България следва ясно да обяви намерението си да се изтегли през 2005 от Ирак като посочи и точни срокове за това. Опитите за половинчати решения, като например появилите се съобщения за 10%-но съкращение на българското военно присъствие, очевидно не вършат работа в случая и следва да бъдат изоставени. Не по-малко опасни, впрочем, са и опитите за политизиране на въпроса от опозицията, защото решението за евентуалното ни изтегляне от Ирак следва да бъде взето с консенсус от основните български политически сили.