Фактът, че в последно време Западът сякаш е склонен да разглежда в тандем кандидатурите на България и Румъния за членство в ЕС и НАТО, поражда закономерният въпрос, дали това помага или, напротив, пречи за по-бързото постигане на стоящите пред страната ни стратегически цели. Засега, въпросът се дискутира предимно в икономическия му аспект. Той обаче има и друго измерение, свързано, в частност, с ясно поставеното условие всяка страна, кандидатстваща за членство в НАТО, да няма нерешени проблеми със съседите си. А тъкмо в това отношение, северната ни съседка очевидно не отговаря на поставяните от Брюксел критерии.

Формален повод за него бе писмото на Видинската митрополия до свещеника от ломското село Реброво Валентин Георгиев, проповядващ в местната църква на румънски език, в което на последния се напомня, че “богослужебният език в Българската православна църква е църковно славянския или българския”. И въпреки, че въпросът е изцяло в компетенциите на нашата Църква, моментално последва мощна атака на румънското Министерство на обществената информация, изпратило протестна нота до българското правителство, в която се твърди, че става въпрос за “грубо нарушаване на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства” и се обръща внимание, че “в 32-те български селища с влашко малцинство не се изучава румънски език”. Най-скандалното в случая обаче, е твърдението в румънската нота, че “румънско-влашкото малцинство” било второто по численост в страната ни. Малко по-късно то бе повторено и от румънския премиер Настасе.

Макар че, по данни на българската статистика, броят на власите и аромъните у нас не надминава пет хиляди души, в румънските официални документи от доста време насам се говори за 80 хиляди, а дори и за 150 хиляди български румънци, населяващи на практика цяла северна България от Видин до Черно море. Що се отнася до претенциите на Букурещ, че “власите и аромъните” били втората по численост етническа група в страната ни, струва си да напомним, че такава всъщност е групата на българските роми. Дали тъкмо тях не визират в северната ни съседка като “чистокръвни румънци”? Но, оставяйки иронията настрана, не можем да оставим без внимание и тревожния факт, че напоследък от Букурещ все по често се отправят призиви за преразглеждане на българо-румънския договор от 1992 и признаването на статут на “национална малцинство” за власите в България.

Впрочем, подобни абсурдни претенции се предявяват към всички съседи на Румъния в последно време. Така, Букурещ вече декларира официално намерението си да постави въпроса за “румънските национални малцинства” в Сърбия и Македония. Преди няколко месеца пък бе направен опит за оказване на натиск върху унгарското правителство с цел “разширяване представителството на румънското малцинство” в местната и централна власт. Пак по същата причини силно напрежение съществува напоследък между Румъния и Украйна. Букурещ има претенции за принадлежалата му между двете войни територия на Буковина и не желае да признае границите с някогашния СССР за такива и с Украйна. Впрочем, румънците успяха да изострят дори отношенията си с Русия, с която нямат общи граници, искайки от Москва да им върне “златото, предадено от крал Карол на руснаците през 1916-17 година” и настоявайки в бъдещия договор за отношенията между двете държави да бъде включено косвено признаване “румънския характер” на Молдова. Естествено, към последната, две трети от чието население са етнически румънци, “загрижеността” и претенциите на Букурещ са особено големи. От година и половина насам Румъния оказва изключително силен натиск върху правителството в Кишинеу и президента Воронин, протестирайки против признаването на руския език (1/3 от населението на страната са етнически руснаци) за втори официален и за преразглеждане на договора, определят отношенията между Молдова и Русия. На свой ред, финансираната от Букурещ и поддържаща тесни връзки с партията на Корнелиу Вадим Тудор “Велика Румъния”, молдавска Християн-демократична народна партия (10% от депутатите в парламента) организира масови безредици в Кишинеу и други градове на страната издигайки същите искания. На плахия опит за молдовския премиер да посочи, че действията на Букурещ са намеса във вътрешните работи на страната му, неговият румънски колега Нъстасе надменно отговори, че “ние можехме да анексираме Молдова още през 1991 и никой нямаше да ни попречи”. Впрочем, действията на румънските правителство по отношение на Молдова, вбесиха дори Брюксел, който в специална нота подчерта, че безразборното издаване на румънски паспорти на молдовски граждани може да попречи на присъединяването на страната към ЕС.

макар и в границите на обединена Европа. Тъкмо поради това така упорито се работи сред румънските общности в съседните държави или се правят опити да се фабрикуват такива там, където въобще липсват (показателно в това отношение е примамването на български младежи от северна България със стипендии в различни румънски университети срещу единственото условие да посещават там сбирките и мероприятията, организирани за “външните румънци”). Истината обаче, е по-различна. И тя е, че с подобна политика северната ни съседка само влошава шансовете си за бърза интеграция както в НАТО, така и в ЕС. А, най-лошото е, че влошава и тези на България, тъкмо заради нелепото желание на Запада да прокарва някаква зависимост между приемането на едната и другата държава във въпросните структури.