Либералният политик
Любомир ЗАХАРИЕВ
“Ти либерал ли си, или консерва?” – този въпрос на вечния и вездесъщ Бай Ганьо виси със страшна сила и днес над главите на изнемогващите от мизерията български граждани. През последните десетина години народът ни (пренебрежително определят от политиците като “електорат”) се нагледа и наслуша на всевъзможни гласовити политикани, проповядващи уж леви, и уж десни теории, за да достигне накрая пак до простото и точно байганьовско заключение, че “всинца са маскари”.
Либерали бяха Желев, Луджев, Венци Димитров и покойния Илко Ескенази, либерална икономика проповядват и Александър Божков и Иван Костов, въпреки опитите на последния да мине за “консерватор”. Така или иначе, бившите преподаватели по “политикономия на социализма” и творци на “указ 56” не направиха нищо за утвърждаването у нас на основните правила на пазарната икономика и на същия онзи дребен и среден частник, в името на когото тръгнаха към властта и в чиито интереси се клеха неведнъж. Либералната икономика се оказа особено удобна и за големите червени “перални” от сорта на “Мултигруп”, чиито интереси в Парламента бяха отстоявани тъкмо от найяростните радетели на пазарния либерализъм .
А в същото това време, когато нашите политици се правеха на по-големи демократи, от онези в САЩ или Швейцария, бурни демонстрации и протести разтърсиха Сиатъл и Давос, а австрийците категорично казаха “да” на Йорг Хайдер и неговата партия. Така западняците, които ние нерядко смятаме за по-малко интелигентни от нас самите, доказаха за пореден път, че съзнават твърде добре интересите си на свободни граждани, за разлика от “прекалено интелигентните” българи. Те протестираха срещу опитите на Световната търговска организация да глобализира международната търговия, защото бяха наясно, че този процес ползва единствено трансконтиненталните финансови корпорации и, в същото време, обрича на гибел опората на модерната демократична и национална държава – средната класа.