На фона на постоянно спадащия рейтинг на родните политици, на сцената изведнъж се появи личност, която очевидно ги засенчва, макар че не е политик, а в известен смисъл служител на политици – главният секретар на МВР Бойко Борисов. На когото народният гений веднага ашладиса и подходящо име – "Робокоп". Символизиращо честност, сила и непоколебимост.

никак не е случайна. До известна степен тя действително символизира стремежа на обикновените хора (а като че ли вече и не само на тях) към "силната ръка", налагаща ред в скапаното ни от бездействието, разрухата, безперспективността и корупцията общество. Където политиците обещават, но не изпълняват, идвайки и отивайки си от властта с единствената цел да отупат “брашнения чувал” за собствена изгода. И, пак с тази цел, налагат политически чадър върху престъпниците. Затова и стремежът към "силната ръка" е надпартиен, без цвят и вече повсеместен. Което обуславя и скокът в рейтинга на генерала. И то само след няколко шумни и зрелищни, макар и със спорна реална ефективност, акции.

Всъщност генерал Борисов се появи точно навреме и появата му не бива да се свързва само с "царския феномен". За нея си има ред други съвсем сериозни причини. Днес опасността от криминален натиск, създаващ напрежение в обществото, вече идва не от бившите шефове на силови групировки, а от средния и ниския ешелон на организираната престъпност у нас, опитващи се да повторят кървавата схема, наложена ни в ерата на "стратегията на хаоса", и да изместят доскорошните си кумири в стремежа към лесен живот, бързи печалби и съмнителна слава. За да бъдат сменени и те на свой ред, "когато му дойде времето".

Само че времената се менят. И никак не е случайно, че генерал Борисов не се и опитва да крие близостта си с върхушката на някогашните групировки. Просто в бизнеса цветове няма, а има интереси.

Световният опит показва, че няма капитал, който да е започнал “на чисто”, спазвайки напълно “правилата на играта”. Най-малкото защото тогава, в неговия генезис, и правилата са били други. Така например, Англия натрупва богатства и гради морската си мощ (също) благодарение на “неотговорни фактори” – пиратите, като сър Френсис Дрейк например. А френската буржоазия, развиваща се в далеч по-неблагоприятна среда от английската, дължи до голяма степен своите богатства на разграбването имуществото на аристокрацията, извършено под крилатия лозунг "свобода, равенство братство". И дори такъв крупен магнат, какъвто е американецът Морган, е наследник на известна пиратска фамилия. Което днес съвсем не му пречи да е уважаван не само от своите сънародници. Защото, от друга страна, пак световният опит учи и, че едрият национален капитал носи на държавата мощ, представлява отличен лост за провеждане на успешна външна политика и е гарант за нейното небананово бъдеще. Такова, каквото е в представите, а не в реалностите ни.

Подходът на правителството на Костов по отношение на българския капитал (и дребен, и едър) беше погрешен, клиентелистки и в услуга на очевидно небългарски интереси. Защото, колкото и да се биеш в гърдите при смяната на един чужд интерес с друг, това съвсем не означава, че обслужваш и националния интерес. Което вече се вижда и от проблемите около АЕЦ (и енергетиката като цяло), и от проспиването на либийското дело, а вероятно и от други, все още неизвестни ни случаи.

Генерал Борисов, без да му ставаме апологети, изглежда реално се стреми към двойна обществено полезна роля: от една страна демонстира стремеж да защити обикновените граждани, а от друга – защитава доскорошните шефове на силови групировки в стремежа им да станат добри капиталисти. Като че ли най-после интересите на обикновения гражданин съвпадат с тези на мразените доскоро мафиотски босове. Тъй като и в двата случая става дума за възстановяване на реда и законността. А да не забравяме, че тъкмо това изискват от България онези организации, членството в които сме си поставили за цел. Но, ако Бойко Борисов изглежда човек, верен на мисията, която си е поставил и (дай боже) осъзнал истинския и смисъл, то съвсем не е сигурно, че и всички, деклариращи желание да се трансформират в "нормални капиталисти" бивши босове на "групировки", също са разбрали промяната в ситуацията. И че, усещайки се победители, няма да се опитат да продължат по мафиотски, вместо действително да станат едри капиталисти, с всички активи и пасиви, характерни за тази роля. Защото новият статус изисква и нови отговорности. А, изглежда, не всички са готови за тях. И

по които може да поеме България оттук нататък, са ни познати в историята като "европейски", което обаче не им пречи коренно да се различават - единият е онзи на британския и френски капитализъм, а другият на "пост-мафиотския" италиански капиталистически модел.

Впрочем, в битието си на премиер Костов неведнъж заявяваше, че ни води по италианския път на развитие. И правителството му логично падна със смазващ резултат. Случайно ли? Сега обаче въпросът е за новото правителство. По кой път ще поеме то? И ще бъде ли подкрепен най-после местния шериф? Защото една лястовица пролет не прави. Пък била и тя с качествата на Робокоп.