През последните 12 години думата "Европа" придоби почти магично значение в съзнанието на българина. И президент, и премиер, да не говорим за външния ни министър, преценяват всяко свое действие през призмата на евро(атлантическата) интеграция. Отдали сме се на "пътя към Европа" с още по-голям плам, отколкото в недалечното минало на "пътя към светлото бъдеще".

Българинът пое трудния път на запад с един единствен мотив - кинтите. Решихме, че като влезем в ЕС, от тамошните фондове върху ни ще излее рогът на изобилието и ще се оправим. Ще има работа за всички, ще заживеем като европейци. Всъщност, тъкмо

Защото България изобщо няма да види сериозни пари от ЕС. Дори да влезем там още утре. В миналото (а донякъде и днес) Съюзът действително даваше немалки средства на нуждаещите се нови членки. Тенденцията обаче е, това да престане. България разчита да повтори пътя на т.нар. "изостанали" в ЕС - Гърция, Испания и Португалия, които доста бързо след приемането им в Съюза създадоха добра икономика. Вярваме, че и ние ще получим дъжда от субсидии, който се изля върху някои европейски селскостопански производители. Виждаме новите магистрали отвъд южната ни граница и преценяваме структурните фондове и помощите за изостаналите еврорегиони. И се надяваме… Това е последната фабрика за илюзии у нас, която предстои да бъде затворена. Просто защото ЕС все повече осъзнава, че няма излишни пари. И че опитът от досегашното му разширяване - с по няколко малки страни от време на време, е неприложим за предстоящото голямо разширяване на Изток. Да не забравяме и, че досега никой от Източния блок не е влязъл в ЕС. Освен бившата ГДР, но това е особен случай.

Как обаче трябва да действа Брюксел, когато на вратата чукат не 3, а 12-15 държави. А малко след тях чакат още 5-6. Всичките бедни. При положение, че извън ЕС вече няма кой знае колко богати държави, които евентуално биха укрепили финансовите му възможности, ако все пак решат да влязат в него.

Само така наречената ЦЕФТА обединява сто милиона души, мечтаещи за висок стандарт. Извън нея е бившата Югославия (още 22 милиона), която също върви към Европа. После са някои от екссъветските републики. Може ли ЕС да изхрани всички "на системи"?

Ясно е, че не може. Нещо повече, съюзът се задъхва и от сегашните вътрешни преразпределителни процеси. Бедните членки все още се субсидират от богатите, като основният финансов поток идва от Германия. Без нея ЕС не би съществувал. Но и на немците вече им писва. Защото освен Съюза, хранят и източните си провинции. И вече не могат да плащат на всички. Това е и основната причина за мощния натиск за реформи вътре в ЕС. Споровете за промени в наднационалните му институции са всъщност спорове за пари. Никой не иска промени в Съвета на Европа, защото там не се разпределят финансови средства. Но, съвсем логично се поставя въпросът, как ще работят в бъдеще Европейската комисия или Съветът на министрите (които боравят с големите пари), когато броят на членките надмине 15 и мнозинство станат тези, които "консумират", а не онези, които "субсидират".

Вътре в ЕС много сериозно се лобира за радикално преразпределяне на цялостния бюджет. Днес Съюзът много прилича на взаимоспомагателна селскостопанска кооперация, доколкото над 50% от всички разходи са за аграрната политика. Това обаче не може да продължи и занапред, ако ЕС действително иска да бъде икономически лидер в световен мащаб. Преразпределяне на финансите се налага и от желанието за обща външна и военна политика. Тръгне ли Съюзът да прави нещо еквивалентно на военната мощ на САЩ или Русия, можем да си представим, какви пари ще му трябват. А той няма друг избор, освен да върви в тази посока. Генерално, ЕС има да се справя и с още един проблем - необходимо е цялостно намаление на данъците, защото иначе Европа ще става все по-непривлекателно място за инвеститорите. А това ще означава свиване на приходите в общоевропейската хазна. И в същото това време - тълпа от мераклии за субсидии се тълпи пред входа на Евросъюза. Дали ще ги огрее? Едва ли. Предвид изброените по-горе проблеми, съвсем не е изненадващо, че се раждат идеи за различни видове

Това, което става, е логично. Защото смисълът на Европейския съюз съвсем не е да подобри живота на бедните държави от континента, колкото се може по-бързо. Това е страничен (и постепенно изчезващ) ефект, който обаче новите кандидатки от Изтока си избраха като основен мотив за членство и наивно вярват, че ще го има винаги. Всъщност, смисълът на ЕС е да изведе Европа на водещи позиции в процеса на обща глобализация. Да създаде условия за икономически просперитет и на неговата основа да се решат проблемите на бедните. Да създаде Съединени европейски щати, които да открият нови хоризонти пред толкова различните народи от континента. А не да храни огромни групи от социално слаби.

Дори за посочените по-горе три по-изостанали страни-членки на ЕС, подпомагани от Съюза, основната полза от присъединяването се измерва не толкова с отпусканите субсидии, колкото от въведените нови правила на поведение. Спазвайки ги, и гърци, и испанци, и португалци, а и жителите на Южна Италия, изградиха своя възход. Това е основната функция на ЕС - да налага правила. И, който може да просперира, спазвайки тези правила, нека го направи и даде нещо на Съюза. Който не може - няма място вътре.

Един от най-големите проблеми на България е тъкмо в това, че залага прекалено на директните финансови субсидии. Т.е. точно на тези, които ще идват най-трудно. И толкова залагаме на тях, че сме готови да жертваме всичко, само и само да сме вътре в Съюза. Което е огромна заблуда, защото ЕС е, преди всичко,

И, за да не звуча абстрактно, ще посоча няколко очевадни несъответствия между нашите "правила" и европейските, за да се види колко повече губим от неспазването им в сравнение с хипотетичните пропуснати евро-субсидии:

• България няма никаква митническа политика (вероятно затова наскоро харизахме митниците си на една британска фирма). Ако можехме да събираме таксите по границите, щяхме ли да имаме толкова драстична нужда от външни заеми? Нека само за момент си представим, че нашите митници заработят като тези в ЕС. Няма ли да станем веднага забележимо по-богати? Сега ситуацията е направо смешна. Митническата ни администрация се моли за 10 милиона долара от ЕС за да се модернизира, а в същото време много пъти по-големи суми са несъбраните вземания и рушветите за митничарите. Това е - за какви евросубсидии говорим, когато пилеем собствените си пари. Въпросът е до правила, а не само до пари.
• България има далеч по-красиви планини и условия за ски и туризъм, отколкото Австрия например. Но постигаме ли поне една десета от австрийските приходи от тази дейност? Ето ги - ресурсите са тук. Не е трудно да се намерят и инвеститори, защото това е златна мина, а световният капитал знае как да разработва такива находища. Но, развиваме ли мащабен туризъм? Не, защото все нещо ни пречи - закони, корупция, калпава реклама. Въпрос на правила - нищо повече.
• За разлика от Австрия, България има и хубаво море. И потенциал за морски курорти като френските. Или поне като гръцките и турските. Но правим ли пари от това? Въпрос на правила.
• България е третата страна в Европа, след Турция и Италия, по археологически забележителности. Просто защото много велики империи са съществували по земите ни. Но правим ли пари от това? Въпрос на правила. Гърция (която няма като нашите зимни курорти) върти оборот от 20 млрд.долара само от туризъм. Което е много повече от всички субсидии на ЕС. Впрочем, стига сме дъвкали туризма.
• България има транзитно географско положение. Оттук минават всякакви въздушни и сухоземни пътища. Но правим ли нещо за развитието им? Правим…чушки! Продължаваме да отлагаме "Дунав мост-2" и чакаме друг да ни го построи (Пактът за стабилност). А магистралите? А нефто- и газопроводите? Все нещо ни спира. Въпрос на правила.
• България има могъща енергетика, способна да задоволи нуждите ни, и да захрани страните около нас. Всички те имат нужда от ток - и Турция, и Гърция, и Югославия. Ако не ни стигнат мощностите, можем да транзитираме от Румъния. Говори се, че в новата енергийна концепция щяло да бъде заложено превръщането ни в енергиен център на Балканите. Каква концепция бе, ние и сега сме такъв център! Но какво правим - развиваме ли се, строим ли АЕЦ "Белене"? Не, напротив, закриваме "Казлодуй"! Въпрос на правила. А основно правило е: "не руши, онова, което работи".
• България има превъзходни плодородни равнини на север и на юг от Балкана. Има и страхотен климат.Може да развива земеделие, от което да събира данъци, а не което да крепи със субсидии. Субсидиите са за северните безплодни територии на Европа. Но правим ли нещо - само рушим. Въпрос на правила. А само като помислим, как удобните за ски планини граничат с плодородни равнини, а последните - с отличните плажове по Черноморието, че имаме толкова много, съсредоточени върху педя земя, природни богатства, от тази липса на правила ни избива на плач.
• България все още разполага с оцелели структури от някогашната соц-индустрия. Но прави ли нещо за да ги задвижи? По-скоро работи за да довърши и тях. Правила…
• И, най-сетне, България има изключително висококвалифицирана работна ръка. Разполага със страхотни специалисти в сферата на информационните технологии. Имахме цяла такава индустрия на световно ниво. Същата, която в глобален мащаб доведе до прескачането на една рецесия в икономическия цикъл. България бе част от същата онази индустрия, която сътвори фантастичните 100 милиарда на Бил Гейтс и превърна компании на по 15 години в по-скъпи от "Дженерал мотърс". Можехме и трябваше да станем европейски център на информационните технологии. Европа все още се нуждае от подобен център, но ние вече разбихме почти всичко. Правила.

Някой вярва ли още, че заслужаваме да живеем от субсидиите на ЕС и това може да е единствения ни стремеж? Европейският съюз не е и не може да бъде благотворителна фондация. Той е организация, целяща да реформира Европа така, че тя да бъде конкурентна в бъдещия свят. Свят, който ще става все по-свиреп, защото е все по-пренаселен. И

в него (т.е. да живееш добре) трябва оптимално да използваш ресурсите си. Което е възможно само на основата на твърди правила. За ЕС не е приемливо страна като България, където са концентрирани толкова богатства, да разчита само на неговите субсидии. Това е все едно да разположиш бежански лагер върху петролно находище. Затова задачата ни е да задвижим своята икономика и започнем да генерираме пари, с които достойно да влезем и помогнем на Европейския съюз.

ЕС е нещо, което сега се изгражда. Той не се изчерпва с 15-те си членки и не са само те, които го градят. Строим го всички ние, европейците и понеже строежът още продължава, трябва да му даваме от себе си, а не да го доим. Това действително е бъдещият ни дом. И от тези, които го строят по-отдавна, можем да почерпим единствено опита, но не и тухлите и бетона.

ЕС вече започва да осъзнава, че трябва да бъде преди всичко източник на правила и ред, а не на купони за храна. Не е зле да го разберем и ние. Иначе, действително рискуваме да останем извън Европа.