Смътна и недостатъчно изяснена в съзнанието на нашия младеж и на младия войник, в частност, е отечествената идея. Както по отношение на народната общност, той остава затворен в тясната рамка на семейните и роднински връзки, така и по отношение на отечествената идея, той рядко излиза извън границите на родното си място, на селото или града, където живее, или пък на онова, с което е свързан неговият труд. Това тясно, чисто физическо, схващане на

се изявява в твърде характерните за нашата действителност случаи, когато съседни села водят спорове за границите на мерата си. Тия спорове се предават често от поколение на поколение, превръщат се в дълбока омраза, израждайки се понякога в истински сражения. Тук трябва да отнесем и думите, в които крайният индивидуализъм на българина намира най-драстичния си израз: “Плетът на моя двор е и границата на моето отечество”.

Съзнанието за национална принадлежност е тясно свързано с идеята за отечеството. Тъкмо то определя и нейното богато духовно и морално съдържание. За пробуденото национална съзнание отечеството е, най-първо, географско понятие. То е, преди всичко, земята, която обитава народът, и с която е свързан неговия труд; ландшафтът, определящ народния характер – суров в планините, романтичен в хълмистите места и мечтателен в равнините.

Отечеството е, след това, етнографско понятие. То е народът, населяващ отечествената земя, който говори един език, изповядва една религия и има еднакви нрави и обичаи. Връзката на народа със земята му е органична, затова географските предели на отечеството съвпадат с неговите етнографски граници. И тъй като народът е жива сила, която расте, а земята остава за по-кратко или по-дълго време, една и съща, то народът е винаги готов да пролива кръвта си, бранейки своята земя. Особено привързан е нашият народ към отечествената земя и поради характера на неговия труд: целият негов живот, с всичките му радости и скърби, надежди и упования, е свързан непосредствено със земята.

Отечеството е, след това, историческо понятие. То е свързано с историческия живот на народа, със съдбата му през вековете. Историята на отечеството и историческата памет на народа са едно и също нещо. Потъне ли историята в забрава – потъмнява и историческата памет на народа. Такъв народ почва да губи националното си съзнание и е на път да изгуби и самостойността си.

Отечеството е, най-после, и политическо понятие. То е държавата на народа, в която се изявява неговата воля за самостоен живот, волята му сам да се грижи за себе си, сам да устройва живота си и да ръководи съдбините си. Без национално съзнание, напълно пробудено и доведено до напрежение, няма и държавнотворческа воля, без това съзнание има само робство.

Тъкмо това съдържание на отечествената идея трябва да бъде разкрита за съзнанието на младежа и, особено, на боеца. То не е отвлечено и чуждо за него. Защото той наистина се ражда в отечествената земя, той наистина е син на своя народ, говори неговия език, изповядва вярата му, пази нравите и обичаите му, наистина носи неговата историческа памет и живее в държавата му. Той носи в душата си повече или по-малко смътни предчувствия за всички ония връзки, които го свързват с отечеството му. Нужно е само да се събудят тия предчувствия и да се осъзнаят, за да се превърнат в живи чувства и докоснат съвестта му. Младежът трябва да почувства отечеството като свещен пристан: то е напоено с кръвта и потта на народа ни, в него почиват костите на дедите ни, то пази легендите за националните герои и техните подвизи и само в него речта ни е ясна, песента сладка и молитвата гореща. А небето над отечеството ни е най-близко до Бога.

Да изгради съзнанието на младия човек и боеца върху тази

това е и главната задача на възпитателната работа в казармата (а и не само там, разбира се). Без нейното правилно решение духовният облик на боеца остава незавършен. Напразно ще говорим на такъв младеж за отечество и отечествен дълг и напразно ще очакваме от него оная готовност за саможертва, без която победата е просто немислима. Защото саможертвата предполага съвест, която носи в себе си повелята на отечествения дълг, както и суверенна воля, решена свободно, без всякаква принуда, да следва тази съвест. Да я следва до край, до победа.