Ако човек си направи труда да потърси, кои са основите, върху които се гради новият ни живот в политическо, мирогледно и икономическо отношение, ще бъде неприятно изненадан, откривайки, че в тях няма нищо самородно, нищо свое и национално т.е. нищо оригинално.

Задачите, които сме си поставили в икономическата, политическата или образователната сфери, не са породени от собствените ни проблеми и състояние, а са заимствани отвън

и приучени към готовите правила и теории на другите народи, ние гледаме на българския народ през призмата на тези теории и на всичките му нужди се опитваме да отговорим с готови, заимствани отвън рецепти. Самородни и оригинални у нас са само раздорите и несъгласията ни. Всичко друго е нещастно заимстване, насилващо и осакатяващо българската природа.

Започнем ли например да говорим и ратуваме за свобода, и тази свобода ще я вземем не такава, каквато отговаря на положението и възможностите ни, а каквато се разбира от нихилистите в Русия, от комунистите в Париж или от непримиримите революционери в Европа. Има ли нещо общо между задачите пред българската нация и стремежите на Парижката комуна, никой не се замисля, както и никой не мисли, дали е време нашият млад народ да започва от там, гдето свършват отчаяните нихилисти и развалените комунисти.

Започнем ли да говорим за управление, наблягаме не върху най-подходящото управление за България, а на системи, чиито правила черпим от чуждите книги и примери. Всеки у нас бърза да подкрепи системата, която си е харесал измежду многото готови, и така става причина да се подготви почвата у нас не за разумен порядък и управление, а за анархия.

Започнем ли да говорим за народното образование, решаваме и този въпрос по начин, изключващ всяко съгласие с действителните ни нужди и особености. Така на училищата и на образованието се дава такова устройство, каквото съществува другаде, или пък само в теориите на някои писачи, но което въобще не е пригодно или навременно за България.

Повдигне ли се въпрос за религия и богослужение, ние тозчас почваме да повтаряме теориите на европейските индиференти и да настояваме, че между православната ни църква и държавата не трябва да има нищо общо и, че държавата не може и не трябда да подкрепя българската църква. В слепотата си, забравяме разликата между нашия простодушен народ и европейските безбожници и не се гнусим с всякакви средства да разклащаме религиозното чувство на сънародниците си. А като изскубнем от душата им това нравствено основание, правим масите играчка на страстите и злите влечения, от които нито за нацията, нито за държавата, нито за бъдещето ни, може да има някаква полза.

Навсякъде начело на работите се поставят хората, имащи най-голям опит и познания за нуждите и характера на народа и обществото. У нас обаче, и с хората, става както с идеите и учрежденията. Ние търсим и предпочитаме не хората с опит и собствена воля, а най-горещите представители на заимствани отвън идеи и примери. И поставяме начело не тези, които ще бъдат най-полезни за мястото, а онези, които най-много държат на чуждите теории. Отнемете от тези хора книжките и готовите примери и ги турете да направят нещо, според поста им, и те ще вдигнат ръце, отзовавайки се в най-трудно положение.

Не искам, разбира се, да кажа, че готовите знания и натрупания от другите народи опит, трябва да останат неизвестни за нас. Напротив, с помощта на тези знания и на тоя опит ние по-добре ще можем да разбереме човешката природа и нейните особености у разните народи. Те могат да ни бъдат от голяма полза, но не като готова система, а като средства при изграждането на собствена специфично българска система.

Очевидно е, че сляпо заимстваните чужди мерки и системи на управление и образование не само не могат да са ни от полза, но и от тях произлизат значителни вреди. Да видим сега, как се отразяват тези заимствания върху материалното и икономическото състояние на народите, които заимстват.

У нас е приета и се поддържа с голяма енергия като най-несъмнена икономическа истина,

С устата на чужди икономисти, нашите готовани политици не престават да ни внушават, че нямало по-добра и човечна система от тази на свободната търговия и, че само при нея може да има търговско развитие и запазване на икономическите интереси на всяка страна. На протекционизма у нас гледат като на “консервативна измислица”, имаща за цел да стеснява търговията и пречеща на бързото нарастване и разпределяне на богатствата. Така ние прогласяваме принципа на свободната търговия преди да сме опитали неговата полезност за самите нас и да сме изучили последствията от него за много други страни и държави. Истината обаче е, че за свободна търговия между народите може да се говори само когато тези народи се намират на еднаква степен на развитие, богатство, производителност и т.н. Иначе, страната разполагаща с преимущества, бързо ще надмогне над другата, налагайки и своите по-евтини производства и така ще я направи свой длъжник. Лека полека местните производства на последната ще западнат, угасвайки пред неравната конкуренция и за страната ще настанат кризисни и тежки времена. Именно вследствие на такава “свободна” търговия с по-просветени и богати държави, нашата страна е стигнала до такова икономическо положение, застрашаващо целия ни поминък днес и в бъдеще. Ако обаче, бяхме оставили чуждите теории и се бяхме опитали да мислим със собствения си ум и съобразно собственото си положение, отдавна щяхме да разберем, че не с теориите за свободата на търговията ще съхраним залъка за себе си и децата си, а с добре премислени самородни протекционистки системи, които да ни съхранят от съвършено оголване.

Затова, ако не искаме да се каем горчиво, но безполезно, за пренебрежението към насъщната си прехрана, давайки хляба си на свинете, когато глад и бедност застрашават нас и децата ни, нека престанем, веднъж завинаги, да слушаме слепите поклоници на чужди идеи и мнения и да се водим по тях. А, ако не го направим, ще трябва да поемем и отговорността за сълзите и страданията на потомството си.