Над 700 000 българи са емигрирали от 1992 до 2001, повечето от тях са млади хора. Мнозина, които вече са се устроили в чужбина, едва ли ще се завърнат в родината.

Просто, защото все повече млади не искат да имат деца.

У нас отдавна е загърбен типичният за края на XIX и началото на XX век “многодетен модел”. Според цифрите, представени от синдикалния експерт Румяна Кралева, средният състав на едно българско домакинство през 1900 е 6,04 човека, през 1905 – 6,18 човека, през 1926 – 5,64 човека, през1962 - 2,9 човека, през 1999 – 2,4 човека. Очевидно българското домакинство е пред разруха. Демографската сигурност на нацията е поставена пред реален риск, алармират специалистите. От първо място по раждаемост в Европа през 1910, днес България е на последно място. 3,2 % от днешните българи смятат, че не трябва да имат деца. Решението им не е толкова изненадващо като се има предвид, че символичните заплати (средната заплата в страната е 120 долара) не стигат да се покрият разноските за ток, парно, телефон и насъщния (ако изобщо имаш работа, разбира се). 61 378 са прекъснатите бременности през м. г., според официалната статистика. Оказва се обаче, че реалната цифра на абортите е далеч по-висока - 162 000 аборта. Това твърди екип от независими експерти, сексолози и акушер-гинеколози, опиращи се не само на данни от държавните болници, но и на информация от 157 частни клиники. Проучването е направено по поръчка на асоциация “Бебето и детето”. Застрашително е паднала възрастта, на която момичетата правят аборти – между 12 и 16-годишна възраст. При 3-5 % от тях резултатът е стерилност, а 35 % срещат трудност при следваща бременност. Според Българската асоциация за семейно планиране, бездетните семейства в страната ни са около 250 000.

и това е трайна тенденция. Ако през 2000 в Отечеството ни са сключени 35 000 брака, то година по-късно те са с 3000 по-малко. 68 180 са живородените деца през 2001 – това е с 5 499 по-малко в сравнение с предходната година. Трийсетгодишният Борислав Симеонов с месечен доход 312 лева с тъга признава, че не би могъл да направи семейство. Той живее с родителите си, които са пенсионери, и е поел повечето разноски, свързани с домакинството. “Ако предприема тази стъпка, ще обрека родителите си на хроничен глад. Не мога да си позволя да издържам жена и деца”. Броят на самотните майки расте - 42,1 % от родените през м. г. бебета са извънбрачни. Коефициентът на раждаемост у нас, в сравнение със страните от Европейския съюз, е с около 2 пункта по-малък - 8,6 на 1000 души срещу 10 - 11 на 1000 в развитите държави. Много са се увеличили преждевременните и мъртвите раждания. Основната причина е ниският жизнен стандарт- непълноценното хранене, стреса, занижената здравна просвета и некачественото здравеопазване. В Плевенска област например, през 2001, мъртвите раждания са се удвоили.

България започва да се приближава до Африка, която е с най-лошите показатели. Не е за вярване, че Отечеството ни, в което здравеопазването преди 12 години бе сред най-добрите в Европа, сега е страната с най-висока смъртност на Стария континент. Това, разбира се, се дължи не само на трудностите, през които преминава реформата в здравеопазването, но и на високата безработица (над 1 000 000 безработни!) и произтичащата от това бедност и стандарт на живот под екзистенцминимума; на всекидневния стрес, на който са подложени работещите в “сивия сектор” или в предприятията, обявени във фалит или за приватизация. Много хора в трудоспособна възраст умират от сърдечно-съдови заболявания или рак. Общата смъртност в Евросъюза се движи от 8,8 на 1000 души в Люксембург до 10,9 на 1000 в Дания. У нас този коефициент е 14,7 на 1000. Детската смъртност в България рязко се е увеличила – ако през 1988. тя е 13,6 на 1000 живородени, то сега е между 15 на 1000 в градовете и 18 на 1000 в селата. А, ако погледнем към европейските страни, ще установим, че коефициентът на детската смъртност е до 5 на 1000 живородени деца във Финландия, Швеция и Исландия и от 5 до 10 на 1000 живородени в Дания, Норвегия, Ирландия, Германия, Англия, Италия, Испания, Белгия, Гърция, Люксембург.

е поредната лоша констатация. Средната възраст на живеещите у нас през 2001 е 40,1 г. Само преди 10 години границата на средната възраст е била с 2,5 г. по-ниска или 37,5 години. Ако през 1956 пенсионерите са били 14,1 % от българите, през 1996 техният дял вече е 35,5 %. Обезпокоителен е фактът, че от 1995 година насам младежите и девойките под 16-годишна възраст са се стопили с близо 300 000. Населението в трудоспособна възраст намалява – в момента то е едва 4 732 000 души. Мнозина напускат родните градчета и села и тръгват към столицата и големите градове в търсене на препитание. Последното преброяване, направено през 2001 показва, че вече всеки седми българин живее в София. Да вземем съдбата на великотърновското село Бойчиновци. Преди 40 години жителите му са наброявали 2200 души, днес животът в него е замрял – тук са останали всичко на всичко трима души над 70-годишна възраст. През последните седем години 13 000 родопчани са напуснали родната планина - хранилница, а националната идея е ценност за едва 7 – 8 % от младите хора, посочи преди година изследване на “Алфа рисърч”. Повече от половината частни стопани отговарят, че сега не биха се решили да развиват бизнес, защото смятат държавата си за враг номер едно на частната инициатива. Близо 80 от 100 родопчани живеят в страх от безработицата. Ако вземем Родопите като умален модел на България, изводът е прозрачен - мнозина са готови да отидат зад граница не само на гурбет, но и за постоянно. Героичната история, уникалните песни, чистият въздух, природната прелест вече не могат да противостоят на лишенията, на които са изложени жителите на най-гъсто населената планина в България. Много села в Монтанско, Кърджалийско, Видинско, Хасковско и Ловешко вече са обезлюдени.

на Института по демография към БАН , че към 2020 българите ще бъдат не повече от 6,6 милиона. Едва един от пет българи днес е под 20 години, а в началото на ХХ век младите хора са били половината от населението. Специалистите и медиите не спират да алармират за демографския срив у нас. И, ако държавата не намери механизми за стопиране и преодоляване на тези страшни демографски показатели пътят на България към икономическо възраждане и оцеляването ни като нация остават под въпрос.