Постмодерен блус
Новият албум на легендарния Ник Кейв моментално превзе класациите, утвърждавайки имиджа му на един от най-мрачните бардове в съвременния рок
Милена СТОЯНОВА
След почти четири годишно очакване, родните фенове на енигматичния австралиец Ник Кейв най-после имат възможността да се насладят на поредния му албум-шедьовър, озаглавен “No More Shall We Part”, който вече няколко месеца държи челни позиции в много американски и британски рок-класации.
Шеметният възход на смятаният за “най-мрачния, но и най-талантливия” измежду бардовете в съвременната поп-музика, започва в средата на 80-те, когато Ник, който току що е напуснал първата си банда “Birthday Party”, среща в Берлин китариста Бликса Баргелд и заедно с него (по-късно към тях се присъединяват басистът Бари Адамсон и универсалният музикант Мик Харви)поставя основите на групата “Bad Seeds”
Първият им албум “From Her To Eternity” се появява през 1984. Още тогава критиката отбелязва специфичния стил и огромния талант на Ник. Истинското признание обаче идва едва с четвъртия диск “
Kicking Against The Pricks”, който през лятото на 1986 става номер едно в британските класации. Перфектно съчетаващ различни стилове (от пънк до делта блус и от фолк до алтернатив) Кейв и бандата му, доста време се изявяват предимно като блестящи изпълнители на кавъри,докато появилият се през втората половина на 80-те албум “You Funeral, My Trial” не разкрива внезапно и с пълна сила невероятния поетичен талант на Ник, чиито мрачни, изпълнени с тъмни страсти, стихове го издигат редом до легенди като Том Уейтс или Ленърд Коен.Репутацията му се утвърждава от последвалите “The Mercy Seat”, “Oh Diana”, “The Ship Song” и (особено)“The Good Son”. Междувременно през 1989 се появява и първият му роман, следват впечатляващи участия в няколко филма (включително в “Криле на желанието” на Вим Вендерс)като актьор и автор на музика. През 1995 великолепната балада “Where The Wild Roses Grow”, изпълнена в дует със сънародничката му Кайли Миног и включена в албума “Murder Ballads”, окончателно го превръща в една от
Легендите на съвременната поп-музика
Току що появилият се “
No More Shall We Part” излиза почти четири години след предишния и смятан за най-успешен в кариерата на Ник Кейв албум “The Boatman Call”.Пределно опростените аранжименти, деликатната инструментална намеса и фантастичните “барокови” стихове, за пореден път изграждат толкова специфичната за Ник и бандата му меланхолична атмосфера. Пилотното парче
“As I Sad Sadly by Her Side” започва с перфектно изпълнение на акустична китара, последвано от зловещо звучащото пиано и задушевно-мъркащият глас на Ник. Следват великолепната балада “Love Letter” и експресивната, издържана в стил “хорър”, песен “Fifteen Feet of Pure White Snow”, изпълнена с много лудост, пороци и убийства, т.е. с всичко онова, което вълнува съвременното пост-модерно общество. Малко по-оптимистично звучи парчето “God Is in the House”, докато “Oh My Lord” по странен начин съчетава традиционния госпел с откровено еротичния текст. Самотната цигулка и отличните бек-вокали на Кейт и Ан Макгаригъл оформят характерната атмосфера на “Halleluah”, а страхотната балада “Sweethеart Come” е най-доброто доказателство за невероятната способност на Ник Кейв да накара онзи, който го слуша да затаи дъх, напук на уж кадифения тон на неговата музика. Що се отнася до заключителното парче “Darker With the Day”, то е покъртителен анализ на самотата и отчуждеността в съвременния свят. Някой би казал, че на тази тема сигурно са посветени стотици песни. Само тези на Ник Кейв обаче, носят онзи неповторим дъх на мъгла и магнолии, който ги прави наистина различни. [СЪДЪРЖАНИЕ]