Какво е общото между президента на Атлантическия клуб Соломон Паси, топ-банкера Стоян Александров и най-добрият български специалист по търговско право Огнян Герджиков? До регистрирането на кандидат-депутатските листи за тазгодишните парламентарни избори този въпрос изглеждаше безсмислен и или поне нямаше точен отговор. Сега вече стана ясно, че за последните няколко години в България се е натрупало огромно напрежение, породено от

да интегрират в политическия елит нови ярки обществени фигури, които са доказали своите способности и амбиции. Веднъж освободено от появата на Симеон II, именно това напрежение се превърна в един от детонаторите, които взривиха електоралните позиции на СДС и БСП.

Началото на демократичните промени от края на 1989 вкара в политически оборот огромна група нови кандидати за славата, обединени в главната опозиционна сила СДС. Това бе истинска революция в методите и принципите за формиране на управленския елит в страната. Изведнъж Народното събрание се напълни с изстрадали дисиденти, брадати поети и вечно недоволни интелектуалци. В следващите години политическите пластове постепенно започнаха да улягат. След няколко чистки СДС се превърна в добре организирана централизирана партия, в която вече нямаше място за бунтари. БСП пък, макар и да се стремеше в кадрови план да не къса радикално с миналото, все пак изтика на предна линия сравнително млади лица от втория си ешелон.

за рекрутиране на политическия елит се опитаха да направят от БСП. Но не защото социалистите горяха от желание да изтикат своите апаратчици на заден план, а поради очевидно губещата позиция, в която БСП изпадна след като се видя, че управлението на Иван Костов все пак е много по-успешно от това на Жан Виденов. Левицата не разполагаше с достатъчно авторитетни и харизматични личности в своите редици и затова прибягна да т.нар. “гражданска квота” при формирането на кандидат-депутатските листи. Така с червената бюлетина в Народното събрание влязоха признати авторитети като историка Андрей Пантев, споменатият вече Стоян Александров, ректорът на Пловдивския университет Огнян Сапарев, световната шампионка по стрелба Весела Лечева.

Останалите претенденти за славата дочакаха своя час след като на политическата сцена с гръм и трясък се появи Симеон II. Той просто бе предопределен да изведе под прожекторите нови лица поради няколко причини. Първо високият рейтинг на бившият монарх бе сигурен сигнал, че тези, които се ангажират с него ще спечелят и не рискуват да се обвържат с някаква маргинална сила, която само ще ги дискредитира. Второ, самата царствена особа и личен авторитет на Симеон II позволиха и на най-гордите професионалсти да застанат зад него, без да се чувстват унизени и без да пострада честолюбието им. И трето, щастливият случай избавя царското движение от най-голямата вътрешна опасност, на която са изложени обикновените партии. Става въпрос за

Всеки партиен шеф, като Иван Костов и Георги Първанов, трябва да внимава много за да не допусне твърде високо в йерархията някой опасен претендент, способен да го измести. Поради своята уникална същност политическата сила на бившия монарх е избавена от тази пречка пред издигането на кадърни и амбициозни личности. Все пак в България само един човек се е родил цар и дори и най-смелите прогнози не предвиждат един ден Симеон II да бъде свален и лидер на неговото движение да стане друг човек. Такъв сценарий засега просто отива отвъд границите на здравия разум.

Така със своята поява Симеон II преобрази не само българското политическо пространство, но и подмени половината от субектите, които го населяват. Това е ново издание на “кадровата революция” отпреди едно десетилетие. Както при всяка революция, така и сега на върха ще изплува част от мръсната обществена пяна, но с времето постепенно ще се утаи.

Привличането на признатите авторитети в царските листи вървеше лавиноборазно. Разбира се, някои отказаха да влязат в политиката и да се обвържат със Симеон II, но тези, които се съгласиха, бяха достатъчни, за да може качеството на парламентарната група на НДСВ да бъде далеч по-високо от това на ОДС и БСП взети заедно. Неоспорим факт е, че изборите бяха решени от личния рейтинг на бившия монарх, но съставът на листите също даде отражение. В крайна сметка, малцина са избирателите, които да не знаят, че Огнян Герджиков и Георги Петканов са по-добри юристи от Йордан Соколов и Теодосий Симеонов, че международните връзки на Соломон Паси са по-големи от тези на Димитър Абаджиев или пък най-очевидното – че Юлиана Дончева е по-очарователна от съперника и в Шуменски избирателен район Иван Куртев.

Една от най-любопитните и същевременно най-обнадеждаващи последици от влизането на Симеон II в изборната надпревара е връщането от чужбина на неколцина млади български професионалисти, които изненадващо предпочетоха политическата кариера в родината пред високите заплати в Западна Европа. До сега движението на кадърните младежи бе еднопосочно – от България към чужбина. Многозначителен е фактът, че появата на “царските юпита” принуди управляващите да променят в ход стратегията на своята предизборна кампания. В телевизионните дебати СДС извади не изтърканите си политически лица, а млади експерти като шефът на Агенцията за чуждестранни инвестиции Георги Табаков, директорът на Европейския институт Николай Младенов и технократът Левон Хампарцумян.

което е по-скоро плод на случайността, олицетворявана от Симеон II. Без него разбиването на двуполюсния модел нямаше да се случи и по депутатските банки щяха отново да преобладават сини и червени номенклатури, чието единствено качество е верността към лидера. Затова още отсега трябва да се мисли как в обществото да бъде изграден имунен механизъм срещу политическата посредственост, който да действа и отвъд феномена ”Симеон II”.

Накрая, следва да отчетем и някои опасности, които крие радикалната подмяна на политическия елит. Парламентарната група на НДСВ е толкова пъстра и разнородна, че сплотяването й ще бъде трудно дори и за лидер като Симеон II. Безскрупулните кариеристи в нея вероятно са точно такъв процент, какъвто са тази порода хора и в българското общество като цяло. Царските избраници имат много малко време, за да превърнат какофонията от своите противоречиви изказвания по време на кампанията в строен хор на политически единомишленици. Защото това, което в предизборният период можеше да мине за чар, сега вече ще изглежда като хаос. Освен това новоизлюпените политици от НДСВ не бива да забравят, че в управлението няма нищо по-благотворно от приемствеността. Ако нейната нишка се скъса, ще трябва да минат месеци и може би години за връщане на доверието във властта. Така че едва в следващите няколко месеца (или 800 дни!) ще стане ясен отговорът на въпроса “Клопка или резерв на българската демокрация бе Симеон II?”.