В своята история тя наистина е била стълб и крепило на православието и истинската духовност и, в частност, на националната ни традиция.Преживявайки различните периоди от историческото развитие на Отечеството, тя е придобила голям опит, заради преживените трудности и необходимостта да се съпротивлява на безброй външни и вътрешни врагове, въпреки които е успяла да се съхрани. Разбира се, нейната основна мисия е да води в спасителния път хората верни на църквата, хората държащи на своята християнска ориентация. Функциите и като национална опора са вече друг план от нейната мисия. Който се засилва особено във времето на Възраждането по време на борбата с фанариотството. От този момент нататък църквата вече се свързва с българската нация (а по-късно и с възродената българска държавност), с това че България е православна страна и нейната основна църква, нейната основна духовна майка и подкрепа е именно Българската православна църква.Колкото положително има във всичкото това нещо,толкова има и негативизъм.Казвам негативизъм,защото, така поставени, нещата водят до това,че много хора от други националности не могат да общуват благодатен живот с тази църква.Например българскщите турци, които свързват Православната ни църква само с българската народност, а не с вселенското изповядване на православието и с идването на Христос,който казва,че всички народи имат право да се ползват от благата.От друга гледна точка позитивното според мен е това,че бидейки национална църква, тя има и по-големи възможности за работа с хората и се ползва от помощи за своята дейност от страна на държавата.Например заплатите на нашето духовенство в по-старо време са били изплащани от държавата.Свещениците са се водили държавни служители,тоест хора които ползват всички правомощия на държавния служител.Това е позволявало на църквата да отделя своите средства, дарени от християните, за социална дейност. За подпоматане на много сираци,бедни,вдовици и боледуващи хора.

След като се промениха нещата у нас Църквата подкрепи и благослови обновлението на обществото, вървящо по пътя на демократичността.Напоследък чуваме някои политици и общественици да казват църквата не направи това и онова. Но те самите също са църквата.И ако казват това,те въсщност казват: “ние не сме направили нищо”.Защото, претендирайкит за някакво състояние на българското общество те трябва да имат определено интерес,определена грижа за делата и работата на нашата църква.Не може един български политик,офицер,лекар или учител да нямат отношение към църквата.Оттук идва основният проблем, защото нямаме ли отношение към нея тя не може да функционира.Оттам нататък много е лесно когато видим на улицата разни сектанти да продават брошури на нашите младежи да подминем. Но много по-достойно и по-стойностно е да се постави дори там на улицата въпросът, какво правите вие,какво търсите тук,кои сте вие и защо заблуждавате тия деца. Ако тези сектанти чуят двадесет пъти на ден тези думи,а и повече от различни минувачи, те сами ще си съберат сергиите и ще си заминат.Разбира се, има и друго по-високо ниво-държавното.Не могат да се допускат току така такива хора в Българгия. Има дори сведения,че наши общественици са били облагодетелствувани финансово,за да допускат сектанти у нас.Има сведения и то документирани,че наши общественици изпращат своите деца да учат безплатно в сектански институти в Америка и срещу тази благовидна услуга допускат сектантите да виреят и работят у нас.Това са неща,които са работа на съда.Това са неща,които ние не можем да решим. Съдът трябва да ги реши.

Често говорят за това,че нашия народ няма интерес към духовните неща.Не е така. Народът ни има голям интерес към църквата и духовността, но не е организиран, не е социализиран, не е обединен.

Сектите действат постоянно и настъпателно. Вече преживяхме един бум на сектанството, което сега поотшумява.Но това не значи, че няма да има втори или трети. Защото най-важното за тях е да имат силно влияние у нас и над нашите хора.Силно влияние сред младите хора, лобиране между политиците дори и с компромати срещу тях, което да ги направи способни да контролират някои процеси у нас.Такаче може да има и втора и трета вълна. Най-сериозна подкрепа очакваме самия народ, от неговата будна съвест и съхранена духовност.Разбира се, обществото ни е много объркано, и продължава да се обърква от постоянната пропаганда на една псевдодуховност от телевизия,радио и прочие.Ако сънародниците ни имаха възможност да се противопоставят на сектанството, те го направиха в първите години на демокрацията, сега вече не съм сигурен дали ще могат да го направят,защото са постоянно заливани от тази псевдодуховност. Екстрасенси, мистици, лъжеучители, всевъзможни низки учения със замъгляваща функция и мисия. Не знам кого ползва всичко това. Има над десет телевизионни канала, които постоянно предлагат хороскопи,езически символи, демонстрирайки отчайващо неразбиране на нещата. А народът ни не заслужава такова нещо.Той не бива да бъде свеждан толкова ниско. Не можем да виним работещите в тези телевизии, защото предлагат това, което се харесва на хората. И тук е мисията на Църквата.Тя трябва да просвещава, убеждава и показва съвършенния път на Христа, съвършенния път на нашето спасение.Да им показва църковната история, която е много богата с поучения и в нея има много примери за подражание, имам предвид светците и мъчениците на Църквата.

Младите в повечето случаи сами търсят пътя към храма.Активността на свещениците енорийски и по-утвърдени в иерархията може да обърне онези, които не са били в църквата. Православието може да ги привлече с високата си духовност, с чистотата на Христовото учение,което спазваме. След това, със своята изрядна обрядност,с доброто си социално отношение към тези хора, със създаването на добър духовен климат.

Най-доброто, което може да съществува между хората, е разбирателствота. Нито една църква, нито едно религиозно учение не учи на насилие или на изкуствено противоборство. Дори и в исляма, в чистата му форма, няма насилие. Насилие има, когато политиката се меси в църковните дела, използвайщи дадена църква за политически цели.

Що се отнася до искането на помирение от папата, би трябвало всеки един християнин да го иска.Всички християни да бъдат едно.Но как да бъдат едно? Не като станат католици, а като останат в духа на православието. Защото само православието е запазило в чистота учението на Христа, така както го е наследило.Такаче, ако искат да бъдем едно, те просто трябва да се съобразят с нашето верую и с нашето учение. Това е най-доброто нещо за всички. Христос казва: Нека да бъдете едно, за да видят езичниците и всички други хора, че сте мои последователи”. Защото християнството е единство в нашия Господ.Ако говорим,че не искаме единство, значи, вървим срещу учението на Христос, което е любов,търпение и мир.Но пак ви казвам: обединение в силата на православието, в силата на неговото истинско учение.Това трябва да бъде искането на всеки православен християни. Всеки православен християнин е свидетел на тази истина. И като такъв трябва да я защитава. Идването на папата тук и там може да се тълкува и като политическо посещение, не само като религиозно, защото той е и държавен глава. Основната мисия на Ватикана е обединяване на католиците по целия свят. Аз лично не бих се съблазнил от едно идване на папата у нас, но пък по-слабите във вярата могат и да се поддадат. В Гърция и Украйна имаше мощни протести срещу посещението на папата. А след като нароът не го иска и Църквата не бива да го иска. От друга гледна точка пък, християнството е търпимост и разбиране. Нека оставим този въпрос като лично мнение на всеки християнин.

Що се отнася до въвеждането на латиницата, паралелно с благословената от Бога азбука, смятам, че въобще няма смисъл да говорим за това. Пълен абсурд.Това според мен е идея на определени политици, без никаква никаква стойност. То не е нормално. Да се надяваме, че Бог ще вразуми всички. Латиницата е езическа азбука. Това е азбуката на Римската езическа империя, която е известна с насилие, разврат, извращения и изопачения. И да съпоставяме с нея азбуката,която сам Бог е открил на светите братя Кирил и Методи! В глаголическата си форма кирилицата започва с христовия кръст. Буквата А се пише като христовия кръст. Тя започва с новото спасително време на раждането на Христа. Не можем да сравняваме тази боговдъхновеност с езичеството. Трябва да мислим преди всичко духовно.

Те не се опитаха. Те я разделиха. Но разколът, според мен, вече е преодолян. След Православния събор разколът е преодолян, тъй като всички разколници бяха призовани обратно в опрощение. Мнозина се върнаха след опрощението, а някои все още са в разкол. Смятамче основна вина този процес имат тогавашните управници и тези духовници, които се поддадоха. Разбира се, те вече се покаяха, но злостните им дела останаха.Те са основните виновници за разкола, които са отговорни и носят цялата тежест за него.

Преди всичко ги учим на чистото учение на Православието, което включва и правилно почитане на Бога, правилна молитва към него, честност, откровеност и вярност към Църквата.Учим ги да бъдат преди всичко добри християни, за да бъдат след време и добри духовници, добри пастири на нашия народ. Нека младите хора да бъдат по-устойчиви, по-здрави в своето съзнание.Към това се опитваме да ги насочим.

Мисля, че патриотизмът трябва да бъде много добре осъзнато понятие. Колкото добяр може да бъде той,толкова може да бъде и негативен. Например шовинизмът и крайния национализъм.В основата им също има някакъв патриотизъм.Осъзнатия патриотизъм – този, който зачита всички права на другите хора, уважава техните интереси и желания, е нещо много по-сериозно. Ние, разбира се ,сме православни християни, но трябва да покажем по-голяма любов към останалите, за да дойдат и те към нас без насилие и без кавги.Така не стават нещата, а само с по-голяма любов. На това ни учи Христос. Да покажем по-високо интелектуално ниво, за да привлечем и други към вярата.Така стоят нещата и от национална гледна точка. Когато народът ни показва високи постижения във всяко направление, тогава и всички други хора ще мислят добро за нас и тези, които сега се колебаят дали са българи или не ще се ориентират към нас.

Да се стремим към истинска православна духовност. Да отбягваме всичката тази духовнна нечистота. Тези, които са извън пределите на България, да имат чиста духовност, да живеят в православието и да не забравят своите мъдри духовни праотци, които са чест за нас.

Божията благословия да бъде на всички ваши читатели, на техните домове и семейства. Нека се радват и тържествуват в православието. Нека се укрепват с примерите на техните предци. Да запазим тази наша българска православна идентичност дори във времето на глобализацията.