Избори с избори не си приличат, но като последните наистина не бяхме имали. Енергията на народното разочарование и недоволство подхрани бурната поява на Царското движение на двуполюсната политическа сцена и го превърна от опасен конкурент в неотразим тайфун с опустошително за останалите играчи действие. Нормално е при такъв изборен резултат победителите да празнуват. Какво обаче става с останалите?

Винаги боли, когато паднеш, особено ако се сгромолясаш от висините. А падението на СДС (или на ОДС, ако това променя смисъла) е направо убийствено. Не шамар, ритник получиха досегашните управляващи и заслужено излетяха извън борда. Но дали си дават сметка защо? Костов и сподвижници и досега не могат се начуди как така народът, вместо да благоговее пред календара на успехите им, взе че им би дузпата. Подобно нещо може да се окачестви или като тепегьозлък, или като неспособност за ясен поглед върху живота на същия този народ. Но поуката е, че самозабравилите се управници винаги биват изпращани на бунището, където им е мястото. Дали ще се разцепи СДС или по комунистически ще се цементира вече е без значение. Тази формация явно изигра историческата си роля, проигра по най-груб начин последната фаза от възхода си и сега е обречена на отмиране. Или на коренно преобразуване, което облаче едва ли е по силите на примитивния антикомунистически “седесерализъм”. Впрочем, много е вероятно синята парламентарна група да се разцепи под въздействието на проявяващите се центробежни сили както в СДС, така и в послушните досега коалиционни патньори. Една от ябълките на раздора ще бъде вечният въпрос за участие по всеки възможен начин във властта. Другата е свързана с лидерството на Костов (явно или неявно) и неговото обкръжение. Третата пък се корени в антидемократичния характер на СДС и насадената нетърпимост към всякакви “неудобни” мнения.

Все пак не бива с лека ръка и да се зачерква или подценява ролята на СДС в бъдещия парламент. Във всички случаи не трябва да се позволява на тази формация да спъва разумните действия на новото управление, а такава нагласа сред част от парламентарната й група съществува. Друга част от сините депутати обаче, са хора с опит и достойнство, които, освободени от оковите на партийната опека, могат да разгърнат своите способности, да реабилитират истинските ценности на синята идея и станат най-сетне полезни на народа си.

Що се касае до дружбата на Мозер, огризките от Демократическата партия и скандално незначителната БСДП на Нихризов, явно маргинализацията им ще ги докара до скорошно затриване. Но кой ли го е грижа за тях...

Всички прогнози, че и левицата ще се издъни, се сбъднаха. И причината не е само в тайфуна “Симеон II”, но и в самата нея. След получените от избирателите и позорно неиздължени два кредита на доверие, БСП не можа да проумее, че трети няма да им се даде поне за 10-15 години (което, между другото, е в сила и за СДС). Или дори за повече, освен ако основно и убедително не се реформира, което явно не по силите й. Царящата в тази партия идейна обърканост и неспособност да открие верния път съм възхода сега я карат да бъде готова на всякакви безпринципни комбинации. Само и само да се задържи още малко на повърхността. Преди появата на Симеон II социалистите бяха готови на съвместно управление със СДС (макар и без Костов). Днес се подлагат досто безсрамно за същото на НДСВ, като явно забравят прокламираната си предизборна платформа, основана на утопичния за днешна България, но привлекателен шведски модел. А може би са се сетили, че и Швеция е монархия? Да ги пита човек на базата на какви идейни прилики и програмни идентичности може да стъпи подобно коалиционно управление. Още повече, че НДСВ до сега фактически няма програма, а отделните пасажи на програмните му намерения звучат противоречиво. И макар че победилото движение мисли разработването на нещо по-подробно и конкретно по въпроса да се извърши едва от бъдещото правителство. Както се казва в подобни случаи, всички коментари са излишни. БСП упорито се е запътила към самозатриване. И никой не би се разтревожил от това, ако не възникваше обезпокоителната опасност новият парламент да остане без реална опозиция отляво. Всеки, притежаващ поне малка политическа грамотност, веднага ще осъзнае произтичащите от това негативи за работата на тази институция и за цялата страна. Но безпорно в БСП има и много разумни хора, та нека да се надяваме на чудо в соцредиците.

Докато БСП просто потвърди сравнително бавното си обезличаване в мащабите на националната политическа сцена, то срутването на Българската Евролевица си е чиста катастрофа за тази партия. Да имаш претенциите да станеш трета политическа сила в страната и да не можеш да събереш дори 1% от гласовете! Излишвно е Александър Томов да прехвърля всичко НДСВ, макар че движението действително удари всички останали партии без изключение. Основната беда на БЕЛ е в създателя й Томов, който се постара по подобие на покойния Дертлиев да умъртви собствената си рожба. И пак като него е на път да се справи със задачата.

С тези избори окончателно се сложи край и на жалките отломъци от БСДП. БСДП - Нихризов се самозатри окончателно с второ поредно участие в ОДС. БСДП - Агов също си нахлузи сама примката с включване в безпринципната коалиция на БСП. БЕСДП с председател Вълкана Тодорова пък с право се счита от създателите си за продължителка на делото на д-р Дертлиев. Защото с неговия устрем и жар ще довърши недовършеното, та и спомен да не остане от възстановената през 1989 г. БСДП...Да не говорим за унизителния резултат на странната коалиция между неокомунисти и “зелени”, постигнат при това единствено благодарение на оранжевата бюлетина, милостиво предоставена им по нареждане на Командира.

Разкритата картина показва, че в момента в България на практика липсва сериозна левица, способна да бъде разумна алтернатива на дясното политическо пространство. Подобен вакуум е опасно недопустим и не е в ничий интерес. Обществената потребност безпорно ще породи нова (ама наистина нова!) левица и за наблюдателните това ще бъде интересен и важен за бъдещето процес.

ДПС остана единствената досегашна парламентарна сила, която, въпреки появата на НДСВ, потвърди завоюваните по-рано позиции. Къде с ромски гласове, къде с гласове от Турция, ама Доган отново си е в парламента. Но този път той ясно и открито заявява, че управлението на страната без ДПС няма да мине. И не иска силовите министерства, както някои прибързано предположиха, а такива, които дават хляб. Като Министерството на земеделието, например. И като се замисли човек, няма нищо по-естествено от подобни претенции за лидера на хора, съставляващи най-бедстващата част от населението на страната.

ДПС е може би единствената парламентарно представена партия, която през целия път на развитието си от 1989 е отстоявала последователно основните си принципи и цели. Приносът й за постигането на етнически мир в страната трудно може да се оспори. Но днешните й претенции точно към Министерството на земеделието пораждат безпокойство именно за постигнатия етнически мир. Ясно е, че електоратът на ДПС и на коалиционния му партньор “Евророма” са предимно малоимотни или съвсем безимотни и крайно бедни хора. Нормално е да се помисли за оземляването на тази част от нашите сънародници и това би било справедливо и нужно. Но веднага възниква въпросът за реакцията на онези от нас, на които са върнати мизерни парченца земя, защото останалото е унищожено. Те би трябвало да бъдат възмездени със земя от държавния и общинските фондове. Същото важи и за бежанците от Беломорска Тракия. А земята в споменатите фондове е малко. Така че използването й и за масово оземляване на ромите и на безимотните с турско етническо самосъзнание ще породи колизии. Та ако все пак човек от ДПС стане министър на земеделието, не е лошо да си знае, че трябва много да внимава и мъдро да действа...

Иначе и в ДПС нещо се мъти и ври. Заявлението на Осман Октай да очакваме промени в партията му не ще да е кьорфишек, ама то ще се види.

Ако оставим шегите настрана, коалицията “ВМРО - Гергьовден” не трябва да се счита за неуспяла. Напротив, тя е истинският и единствен морален победител в тези избори. И не е случайно, че сега буквално всички съжаляват за отсъствието й в новия парламент. Въпреки неуспеха в класацията, тази формация има пред себе си уникалния шанс да бъде истинската (макар и извънпарламентарна) опозиция отдясно на управляващите и да служи конструктивно на България. Налице са всички предпоставки влиянието й сред обществеността да се засилва и авторитетът й да нараства. При правилно разработена и проведена тактика, влизането в следващия парламент на съюза между “воеводи” и “гергьовчета” ще бъде факт.

Стара максима е, че всеки сам трябва да си носи кръста. Това се отнася и за политическите сили. И най-вече за тази, която устремно е взела управляващата позиция. Така че нека НДСВ си поеме кръста и го понесе нагоре към Голтота само. Другото е подмяна на вота на народа и стремеж за размиване на отговорността. А тези, които се хванат на въдицата и започнат да носят чужд кръст, не е лошо да не забравят за какво все пак служи това съоръжение...

Всъщност, всички се надяваме, че стръмната планина ще бъде изкачена без да се стига до разпятия. И ще работим за това с целия си ум, талант и трудолюбие. Стига водачите ни да съумеят да ги използват честно, мъдро и без валчесто шикалкавене.