Със сигурност не на Републиката. Царят е съвсем наясно, че гласовете за него не са гласове за короната му. Със сигурност не и на реформите. Може би край на забавените и половинчати реформи. Но не и нещо в стила на сините спекулации, че ще се “профука” създаденото с много труд от тях. Всъщност, може и да се “профука”, особено ако моралът наистина се окаже нов и засегне резултата от четиригодиншното трупане на личен капитал. Със сигурност не и на политическия модел. България си остава демократична държава и в скоро време не се очертава промяна. Манипулациите, че вотът не бил обективен, че бил протестен, че се опирал на популизъм и затова застрашавал системата, са неоснователни. Вотът, почти винаги, е предимно наказателен, защото такива са правилата на народовластието. И Костов спечели с подобен вот, и Виденов, и други преди тях. Просто защото избирателите винаги са (така и трябва) критични към управляващите, не са доволни за нещо, и го изразяват с гласа си. А понеже в изборите не съществува гласуване “против”, остава гласуването за “противниците”. И ако трябва да избираш, как да накараш Командира, между Първанов с все още компрометираната му партия и Симеон, ненекърнения ми имидж, може би изборът е логичен.

Със сигурност край на статуквото. На онази порочна система, при която червени и сини периодично си прехвърляха властта и чрез която само леко преразпределяха кой колко точно ще спечели. Идва краят на пълното обезверяване на народа, че нещо може да се промени. Появи се една уважавана личност, каза нормалните неща и хората повярваха. Системата я обяви за лъжец и популист, но никой не и повярва след като толкова години тя самата систематично лъжеше. Видя се, че може да се яви някой, който да разчупи бетона на олигархията. И това винаги ще е обица на ухото и.

Със сигурност идва край и на неясните политически формулировки. Досега политиците ни говореха много, красиво и умно, но нищо не казваха. Симеон дойде и заговори конкретно. Може би не самият той, но хората му. И в традиционен нашенски стил противниците му го обвиниха точно в най-силното у него – конкретността. Не бил казвал нищо. А той обеща, че ще намали данъците, (как)ще вкара ред по митниците, че ще вървим към НАТО, но ще струва пари. И още доста. Толкова ясни неща, никой досега не е заявявал. Преди четири години Костов само декларира на червените, че “играта е свършила”. А Стоянов предварително обоснова бъдещата си неангажираност с проблемите на народа, обявявайки, че се закрива “фабриката за илюзии”.

Но сега Царят взе властта с ясни и конкретни обещания и в бъдеще това ще бъде стандартът за действие. Избирателите ще очакват конкретност и ще гласуват за нея. Защото, ако Симеон не изпълни нещо, това ще се види ясно и щеф може да се определи дали е лъгал. Ако той не беше се появил, щеше да се наложи отново да се гласува за по-малката мъглявина и за последващите недосегаеми оправдания.

Красивата формула от началото със сигурност значи и край на една от най-унизителните за обществото ни предизборни кампании. Може би само в творбите на Алеко може да се открие нещо, съперничещо с тазгодишните изпълнения. Макар че, за разлика от тях, тук властта невинаги печели. Всъщност, в случая всички загубиха. Царят пропусна 5-6% само от измислените партии-фантоми със сходни имена и бюлетини. Компроматите допълнително поорязаха подкрепата за него. СДС загуби, защото се изцапа в собствената си кал, хвърляна по Симеон. Хората не обичат да гласуват за някой, който не обещава никаква промяна и разчита на уязвяването на противника. БСП пък загуби, защото заради традиционните си антимонархически възгледи, не се осмели директно да защити Царя. Това би и донесло проценти. Като че ли най-печеливша от цялата грозотия и изсипаната помия се оказа коалицията “ВМРО-Гергьовден”, която в последния момент направи много силен ход като заклейми оплювките. Това със сигурност и докара своеобразна “добавка на достойнството”…

Но има нещо далеч по-важно, ако погледнем пак формулата. И то е, че двуединното ядро на досегашния политически модел вече не съществува.

е по-голяма от тях двете, взети заедно. Тук не става дума за стабилността на самото Царско движение, за това, колко време ще издържи и колко стабилно ще бъде правителството. Става дума, че съществуват нагласи на избирателите с подобни пропорции. Преди те се изразяваха предимно в броя на прогресивно нарастващите негласували. На предишните избори те скочиха до 40-45%. Сега пак има доста негласували, но има и твърде много гласували за нещо ново.

И двете групи говорят в обща посока – това е и основното послание на формулата - край на старото, идва промяната. Тази истина следва да се отчита, защото ще си съществува и в бъдеще, независимо от физическия си носител.

Ако всичко това, като анализ на настоящето състояние, на стратегията и миналото, доста по-интересно е, какво значи формулата в антализите на бъдещето.

“Тежка е царската корона…” – казва народът. А умниците добавят: “…но блазе му, който я носи”. Дали народът или умниците са прави? Чисто математически погледнато, като си по тежък от конкурентите си за властта, т.е. от тези, които имат шанса да бъдат ядрото на правителствено мнозинство, и като си по-тежък от общата им маса, може би е благо да носиш короната.

Царят има и

Самата страна също има нужда от по-изявен и пряко избран лидер, така че това не би било нагласяване на закона според Човека, което би заслужило критика. По-скоро така ще се използва Човекът, за да се направи нещо добро.

Най-стратегическата цел на един цар естествено е царуването. В момента това, което изглежда сигурно е, че път към него има, макар и доста дълъг и труден. За да се възстанови монархията е необходима комбинация от управленски успех и много силно мнозинство. Ако реформите наистина се окажат добри и при малко повеече вънщнополитически късмет, Симеон ще обере лаврите. Но за да ги капитализира, ще му трябва да се пребори с доста

Теоретично пътят към монархията не е съвместим с президентската република преди това. Един цар, по презумпция, ще има предимно церемониална функция в полза на премиера. Предшестващата концентрация на правомощия по посока на президента действа в обратната посока.

Така тази интересна в началото формула, в крайна сметка поставя победителя в доста труден избор. Дали да тръгне към защита интересите на династията си, или да се опита да получи реална власт, която в момента му се поднася, да я вземе, развие и преобразува в бъдеще. Да не забравяме, че в миналото на Кобургите е имало и друг метод – върховна концентрация на власт и след това тоталното и узурпиране от монарха. И Фердинанд, и Борис ІІІ са имали лични режими. Сега обаче сме в началото на ХХІ век и на прага на обединена Европа, така че подобни силови решения са неприложими.

А иначе, пред Симеон

Не е изключено внедрените в редиците му “агенти-мини” да се окажат прекалено много. Защото той създаде парламентарната си група без партия зад гърба. Това от една страна означава, че не е минато контролното сито на йерархията за избиране на верни хора. От друга, не съществува и механизъм за контрол, какъвто имат БСП и СДС. Костов и Виденов контролираха властта чрез партиите си. Дори постът партиен лидер се смяташе за по-важен от премиерския. Царят няма структури и верни сиви кардинали, които да му ги контролират. Има единствено авторитет. Но политиката не е само рейтинг, а и апарат. Решение в случая би могло да бъде влизане пряко в държавната власт и използване на нейния апарат като лост при създаването на партия. Ако оглави правителството, Симеон ще го използва за да изключи напълно изненади вътре в собствените си редици. Това е класически прийом, приложим особено в първите месеци след изборите, когато изпълнителната власт е недосегаема за критики и атаки. Ако се погледне прагматично на процесите, това може би е най-разумният вариант за монарха с оглед на рисковете, съществуващи при скоростното създаване на партия и повишена несигурност във верността на депутатите.

Като цяло, това което е сигурно за Симеон е, че пред него има твърде много алтернативи. Което значи, че царската корона, може би, наистина ще бъде тежка и народът ще се окаже по-мъдър от “умниците”. Защото винаги най-тежкото в живота е да правиш избор и да вземаш решения. На собствена отговорност. И блазе ти, но само ако можеш да го направиш…