Преди няколко години една странна история, случила се в Гиза, недалеч от египетската столица Кайро, стана причина отново да бъдат възкресени легендите за проклятията, охраняващи древните гробници и застигащи онези, които дръзнат да нарушат покоя на владетелите, положени някога в тях. Неколцина италиански археолози, проучващи от години “Града на мъртвите” попадат на неизвестна до този момент гробница на египетски фараон, над чиито вход успяват да разчетат предупреждението, че “великата богиня Изида три пъти ще накаже всеки, който се осмели да оскверни това място”. Учените, естествено не му обръщат никакво внимание и изваждат от гробницата не само всички предмети, които откриват вътре, но дори и мумиите на фараона и съпругата му. Без да съобщят на египетските властти за

те се опитват да изнесат всичко в Италия. Така и не успяват да го направят… Само след няколко дни, професорът ръководещ експедицията и отличаващ се до този момент с желязно здраве, внезапно умира в хотела си от сърдечен удар. След още два дни помощникът му, надзираващ опаковането на находките, е ухапан от отровна змия, изпълзяла от една стара къща в съседство. Като капак на всичко влакът, на който останалите италианци са натоварили откритите от тях съкровища, излиза от релсите, а сандъците изчезват безследно.

Съществуват безброй подобни истории, най-известната от които е свързана, разбира се, с гробницата на фараона Тутанкамон. Търсели са я в продължение на столетия. През 1916 британският археолог Хауърд Картър организира специална експедиция, финансирана от лондонския меценат лорд Кърнарвън. След шестгодишни безрезултатни разкопки, групата все пак попада на почти недокоснатата гробница на невръстния фараон, вътре в която намират златни носилки, трон, многобройни статуи, сандъчета със скъпоценности и дори полуразпадналата се златна колесница на владетеля. В съседната камера смаяните британци откриват и саркофага на Тутанкамон. Недалеч от него се въргалят три скелета, очевидно принадлежащи на грабители, опитали се да ограбят гробницата още в древността, около които са разхвърляни скъпоценни камъни и дребни златни предмети. Откритието е наистина сензационно, но постепенно възторгът и триумфът на участниците в експедицията се сменят с неясни опасения и растяща тревога. Още преди отварянето на гробницата Кърнарвън получава телеграма от нашумелият по онова време лондонски ясновидец граф Хеймън, предупреждаващ го за смъртната опасност, която дебне всеки нарушил покоя на фараона. Обезпокоеният лорд се обръща към известна местна гадателка, която му предсказва скорошна смърт. Въпреки това обаче, Картър и Карнарвън не устояват на изкушението и, заедно с братовчеда на Картър Хърбърт и младият археолог Мейс, влизат в гробницата. Само месец и половина по-късно лордът умира след ужилване от някакво насекомо и триседмична отчаяна борба с треската. Смъртта му поражда и първите хипотези за “проклятието на фараоните”. Следващата жертва е Хърбърт, който изпада в тежда депресия и се обесва. Самоубива се и Мейс. Също както и съпругът и, след ухапване на насекомо, умира лейди Кърнарвън. През следващите две години, при твърде съмнителни обстоятелства, загиват още членове на експедицията. През 1930 Хауърд Картър е вече единственият оцелял от ръководителите и.

“Смъртта с бързи крачки настига всеки, нарушил покоя на фараоните” – се твърди в един от надписите от гробницата на Тутанкамон, впоследствие наречен

Между другото, днес от това проклятие е заплашена и внучката на милиардера Аристотелис Онасис – Атина Русел, чието наследство включва и няколко златни предмета, намерени в гробницата на владетела. Впрочем, както подчертава навремето “Таймс”: “броят на желаещите да се доберат до безценните древни съкровища не намалява, така че рано е да слагаме точка в списъка на жертвите на отмъщението на египетските богове”. Думите се оказват пророчески. През следващите години в собственият си автомобил изгаря милиардерът Стокуел, купил каменния саркофаг на фараона, параходът, на който е натоварена мумията на Тутанкамон, едва не потъва след сблъсък с друг кораб, а в Кайро умира от инфаркт известният египтолог Гюнтер Майнц, малко след като се е сдобил с една статуетка на Озирис от печално известната колекция. През 1930 се самоубива 78-годишният лорд Уестбърн, чиито син е секретар на Картър и също умира при неизяснени обстоятелства. Малко след като е направил рентгенова снимка на мумията на фараона, при нелепа случайност загива д-р Арчибалд Дъглъс Рийд, а поредна жертва на проклятието става египтологът Артър Вейгъл, умрял от неизвестен вид тропическа треска.

Междувременно, оказва се, че не само гробниците на египетските фараони се охраняват от подобни проклятия. Само преди три години в Северозападен Китай, група австрийски археолози, търсещи гроба на легендарния Чингис-хан, попадат на тайнствени надгробни могили от Х-ти век. Местните жители неведнъж предупреждават чужденците, че над гробниците тегне страшно проклятие. Австрийците, естествено, не им обръщат особено внимание, за което по-късно страшно съжаляват. Само седмица след началото на разкопките, един от тях умира от сърдечен удар, след няколко дни - още двама. Експедицията веднага е прекратена. Ръководителят и професор Курт Шрот обаче допуска опасна грешка, вземайки със себе си няколко украшения, открити в надгробните могили. Още през първата нощ във Виена му се присънва китайска принцеса, която си иска любимите украшения обратно. Професорът, не обръща внимание на предупреждението, макар че през смях, разказва за него на сътрудниците си. Само няколко дни по-късно обаче, обядвайки в любимия си китайски ресторант “Шанхай”, Шрот внезапно усеща режеща болка в стомаха, а ръцете и лицето му пожълтяват. Персоналът моментално вика “Бърза помощ”, но професорът издъхва в ужасни мъки в ръцете на лекарите. Аутопсията показва, че целия му организъм е пропит с неизвестна екзотична отрова. Вдовицата на Шрот лично заминава за Китай за да върне

на мястото му.

Малко по-късно, почти същата история се повтаря с неколцина френски археолози, изследващи древни надгробни могили в Южна Монголия. Един от участниците в експедицията, тайно от колегите си, отмъква няколко скъпоценности от ХІ век. Още на следващия ден започват да го мъчят кошмари. По време на обратния полет за Париж той все пак не издържа и признава на колегите си за кражбата. Откриват го мъртъв в тоалетната на самолета, след приземяването му на летище “Руаси”.

Една от най-кошмарните истории обаче, е свързана с експедициите, търсещи тайнствената и най-древна столица на маите, чиито развалини уж могат да бъдат открити в джунглите на мексиканския полуостров Юкатан. През 1974 там изчезват 16 британски учени, ръководени от професор Митчел-Хюджис. Двайсет и три години по-късно, за Юкатан излитат осем италиански археолози и търсачи на приключения. В чантата на един от тях се съхранява карта с предполагаемото местонахождение на древния град, купена за значителна сума от известен генуезки колекционер.

Пристигайки в района, италианците незабавно започват разкопки, като за да облекчат работата си наетите от тях местни жители, без да му мислят много, подпалват голям участък от джунглата. Когато димът се разсейва, пред очите на смаяните авантюристи се разкриват остатъците от голям древен град, разположен върху площ от 33 хектара, със стъпаловидна пирамида в центъра, полуразрушени каменни стени и огромен амфитеатър, способен да побере над хиляда души. Средновековната карта се оказва вярна! Но радостта на откривателите, бързо е заменена от неясна тревога и страх. Разглеждайки развалините на пирамидата, италианците откриват развърляни обезглавени скелети, по някои от които все още висят остатъци от дрехи. Броят им е 16 – т.е. колкото са и участниците в експедицията на Митчел-Хюджис. Малко по-късно откриват дневника на британския професор, в който освен изводите и хипотезите му, са описани странни явления, които засилват страха у италианците. Оказва се, че англичаните са търсели фамозния “кристален череп” на бога на дъжда Кукулкан, който, според легендите на древните маи, давал възможност “да се вижда миналото и бъдещето”. В дневника си Митчел-Хюджис пише, че бедите на експедицията започнали веднага след като един от участниците случайно попаднал на светилището с кристалния череп. Още на следващия ден изчезват всички инструменти и повечето припаси на експедицията. После започват да умират участниците в нея. “Тук стават ужасни неща – завършва дневникът на професора – всяка нощ загива поне един човек, а на сутринта намираме обезглавения му труп на стъпалата на амфитеатъра. Върнахме черепа на Кукулкан на мястото му, но убийствата продължават. Останахме само петима…”.

Италианците решават веднага да напуснат прокълнатият град. Любопитството им обаче надделява и преди това отиват да видят Кристалния череп

Откриват го в малка ниша под олтара на голямата пирамида. Според оцелелите, предметът бил точно копие на човешки череп от полиран кварц, покрит със злато. Той като че ли фосфоресцирал в тъмното, а от време на време по повърхността му се появявали странни светещи квадратчета, в които се забелязват някакви изображения. Какво точно представлявали те обаче, остава загадка. Защото от експедицията оцеляват само неколцина носачи, които така и не успяват да обяснят на мексиканските власти, какво точно се е случило. Изпратените на мястото военни хеликоптери откриват само обезглавените трупове на участниците в италианската експедиция. Всичко останало е погълнато отново от джунглата. Заедно с кристалния череп на Кукулкан и тежащото върху него древно проклятие.