България има четири загубени войни, но нито един пленен трибагреник. Знае го всеки, който носи Родината в сърцето си. Лаконичната констатация включва в себе си и геройството на обикновения войник, и превратностите в българската история, и гениалността на нашите пълководци, и решаващата дума на Великите сили...

Годините на преход обърнаха наопаки строежа на обществото. Наложилите се промени в икономическата, политическата и социалната сфери просто нямаше как да не рефлектират и върху състоянието на родната войска. Реформата там започна плахо, за да вземе постепенно съвсем заплашителни измерения и почти да остави думата “армия” без реални измерения. Така липсата на обществен и политически консенсус през бурните години на промени постави под въпрос националната сигурност на страната. В Конституцията на Република България пише, че българските въоръжени сили са призвани да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост. Дали обаче днешната ни армия отговаря на тази конституционна аксиома?! Преди старта на реформата в армията, в състава на Въоръжените сили влизаха девет компонента - Българската армия, Гранични, Вътрешни, Строителни, Транспортни и на далекосъобщенията войски, Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. С течение на времето извадиха граничните и вътрешните войски, както и НСС, а Строителните войски просто бяха закрити. Кой имаше интерес, някои от служби на Въоръжените сили да излязат от единното командване и какви рисквове крие това при евентуален военен конфликт? Чуха се много гласове на депутати, общественици и военни за това, че у нас ликвидират националната отбрана. Пресилено ли е подобно твърдение? Ето само някои факти.

Днес

в Българската армия са 5 4000, като целта е тяхната бройка да достигне 45 000 души. През 2010 армията ни армия трябва да бъде изцяло професионална, според промените във Военната доктрина. В момента висшистите у нас служат 6 месеца, а тези със средно образование отбиват военната си служба за 9 месеца. Дали обаче това време е достатъчно, за да им даде основните умения и знания, да кали и възпита у тях необходимата войнска твърдост? Според бившия началник-щаб о. з. ген. Любен Петров, с драстичното намаление на армейските редици, България едва ли не декларира, че се отказва от териториалната си цялост. Военният министър Николай Свинаров защитава друга теза, посочвайки, не без основание, че в ХХI век по-ефикасни са вече по-малките и мобилни армии. Не е за отминаване и фактът, че малката армия струва по-евтино на държавата.

през годините на прехода зачестиха. Ясно е, че армията ни е в криза, заради тежката реформа. Това води след себе си ред негативи - лоша дисциплина, финансова невъзможност да се сменят някои стари съоръжения и бойно снаряжение с нови, безотговорно или безразлично отношение на някои командири. Така, трима войници от 9-а танкова бригада в Горна Баня изпаднаха в кома поради обгазяване по време на учение. Нещастието се случва на 12 май т. г. на полигона край Сливница. Причината: учебният танк Т-72 показал неизправности още по пътя, командирите били предупредени, но не обърнали внимание. Последствията: шефовете са наказани с “мъмрене”, разпоредена е спешна техническа проверка на учебните танкове. Ето още някои случаи, придобили гласност чрез медиите: през 1992 редник Цветан Булиев е надут с компресор от стари войници; редник Димитър Димитров от Втора лекопехотна бригада умира през ноември 2000, след като е принуден дълго време да тича с противогаз; редник Гюрай Мустафа от сливенското село Желязково се опита на няколко пъти да се самоубие, след като бил принуждаван от майор Светлан Баджев да блудства; в нощта на 1 срещу 2 юли 2002 редник Данаил Иванов е прегазен от пияния сержант Ангел Ангелов, минал с камион през палатката, където спели и други четирима войници.

827 престъпления само за една година са разкрити в армията, сочат данните в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2001. Белезниците са щракнали на 1034 военни, които са пристъпили закона. 152 са кражбите и грабежите във войската, открити са 37 фалшификации с документи, разкрити са 54 случая на безстопанственост. Нанесените вреди се изчисляват на 5 млн. лева.

на служещите в армията, поиска спешно Президентът на Република България и Върховен главнокомандващ Георги Първанов на разширено заседание на началник-щабовете на Българската армия през юли тази година. Според Първанов, трябва да се тръгне от подобряване на обстановката, да се затегнат редът и дисциплината, войниците да се облекат в нови униформи. Необходимо е , разбира се , и обновяване на техниката (само един пример – всички противопожарни автомобили в армията са с отдавна изтекъл срок на годност).

Това обаче, без което не може армията, е високият боен дух и родолюбието на бойците си. Тези нравствени категории не се поддават на ремонт, нито се подменят. Войнската доблест и чест, обичта към Родината или ги имаш, или не. Те покълват още в ранна възраст, но се заякчават в казармата, от добрия пример на командирите. И не само. Принос имат и политиците, и интелектуалците, и цялото общество. Защото, в крайна сметка, каквото е обществото, такава е и армията му. И именно това общество днес трябва да реши, дали предпочита армията ни да запази репутацията си на “балкански лъв” или да се трансформира в кротко и безпомощно домашно коте.